Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
aisle(2016)
Kорекция и форматиране
ventcis(2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki(2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. —Добавяне
  2. —Допълнителна корекция от zelenkroki

LXIII

Администрацията плащаше скъпо на Колин, но вече бе късно. Сега работата му беше всеки ден да посещава разни хора. Даваха му списък и той съобщаваше за нещастията един ден преди да се случат.

Всеки ден ходеше в богатите и в бедните квартали. Изкачваше множество стъпала. Посрещаха го доста зле. Замеряха го с тежки и опасни предмети, отправяха му сурови, пронизващи думи и го изхвърляха навън. Ала получаваше пари и в службата бяха доволни от него. Нямаше да го уволнят. Единственото, за което го биваше, бе именно това: да бъде изпъждан.

Умората го глождеше, вдървяваше коленете му и дълбаеше лицето му. Очите му не виждаха нищо друго освен грозотата на хората. Той непрекъснато уведомяваше за предстоящите беди. Непрекъснато го прогонваха с юмруци, с викове, със сълзи, с ругатни.

Той изкачи двете стъпала и извървя коридора. Почука, но тутакси направи крачка назад. Когато хората съзираха черната му фуражка, разбираха какво ги чака и се нахвърляха върху него, но Колин трябваше да понася всичко — нали за това му плащаха. Вратата се отвори. Той предаде съобщението си и тръгна. Една тежка цепеница го уцели по гърба.

Погледна в списъка следващото име и видя своето. Захвърли фуражката и пое по улицата, а сърцето му натежа като олово, защото знаеше, че на следващия ден Клое ще бъде мъртва.