Борис Виан
Пяната на дните (63)

LXII

Вече нямаше начин да се влиза в трапезарията. Таванът почти опираше о пода, с който го свързваха провисналите във влажния сумрак полурастителни, полуминерални образувания. Вратата към коридора не можеше да се отваря и само един тесен проход водеше от входа до стаята на Клое. Изис мина първа, а Никола я последва. Изразът му беше угнетен, нещо издуваше вътрешния му джоб и от време на време той посягаше към него.

Изис погледна леглото, преди да влезе в стаята. Както винаги, Клое беше обкръжена от цветя. Ръцете й, отпуснати върху завивката, държаха бяла орхидея, която изглеждаше бежова в сравнение с прозрачната й кожа. Очите й бяха отворени, но тя едва-едва се раздвижи, когато Изис седна до нея. При вида на Клое Никола извърна глава. Искаше му се да й се усмихне. Приближи се до нея и погали ръката й. Клое бавно спусна клепачи и после пак ги вдигна. Изглеждаше доволна от посещението.

— Спеше ли? — попита тихичко Изис.

Клое отрече с очи. Тънките й пръсти потърсиха ръката на Изис. Под другата си длан тя криеше мишлето, чиито черни и живи очички проблясваха. То се затича по кревата към Никола, който го взе и го целуна по лъскавата муцунка. Сетне мишлето се върна при Клое. Цветята не издържаха дълго, вехнеха около леглото. С всеки изминал час Клое се чувстваше все по-отпаднала.

— Къде е Колин? — рече Изис.

— На работа… — прошепна едва чуто Клое.

— Не говори — каза Изис. — Ще те разпитвам иначе.

Тя приближи хубавата си мургава главица до Клое и предпазливо целуна приятелката си.

— В банката ли е?

Клепачите на Клое се затвориха.

В преддверието отекнаха стъпки. Колин се появи на вратата. Носеше нови цветя, но го бяха уволнили. Вече не беше в състояние да ходи, а крадците бяха подранили. Но със старанието си бе заслужил малко пари за цветята.

Клое изглеждаше по-спокойна и почти се усмихна, когато Колин се приближи към нея. Неговата любов вече не беше по силите й, той едва я докосваше, от страх да не я прекърши. Погали тъмните й коси със загрубелите си от труд длани.

Никола, Колин, Изис и Клое бяха там. Никола заплака, понеже Шик и Ализ никога нямаше да дойдат, и понеже Клое беше тъй зле.