Борис Виан
Пяната на дните (49)

XLVIII

Шик премина през пропуска и пъхна картата си в перфоратора. Както обикновено, се препъна в прага на металната врата, която водеше към цеховете, и облак от пара и черен дим го блъсна в лицето. Шумове долитаха до него: глухото боботене на главните турбогенератори, скърцането на конвейерите, чиито ленти се плъзгаха върху кръстосаните железни греди, фученето на силните ветрове, които шибаха ламаринения покрив. Коридорът беше мрачен, на всеки шест метра висеше по една червеникава крушка, чиято светлина лениво сълзеше по гладките предмети и лъкатушеше по грапавините на стените и пода. Под краката на Шик очуканата ламарина беше топла и на места пробита. През дупките се виждаше ниско долу тъмночервената паст на каменните пещи. Над главата му гъргореха течностите в тръбопроводите, боядисани в сиво и червено. При всеки удар на механичното сърце, чието налягане огнярите поддържаха, металното скеле се накланяше напред и вибрираше. По повърхността на стените избиваха капки, които при по-усилен труд се отронваха. Сегиз-тогиз някоя такава капка падаше върху врата на Шик и той потреперваше. Водата бе мътна и миришеше на озон. Коридорът завиваше в дъното, където подът беше решетъчен и през него се съзираха цеховете отдолу. — Пред всяка масивна машина имаше по един човек, който се бореше да не бъде разкъсан от стръвните зъбчати колела — десният му крак беше захванат в тежка желязна гривна. Тези окови се отваряха само два пъти на ден: по обяд и вечер. Хората се бореха с машината, за да докопат металните части, които изхвърчаха с дрънчене от тесен отвор в горния й край. Ако изпуснеха някоя част, тя падаше обратно в зейналата паст, сред гъмжилото от предавки, където се извършваше синтезата.

Апаратите бяха с различна големина. Шик добре познаваше всичко. Той работеше в дъното на един цех, трябваше да надзирава правилното действие на машините и да дава нареждания на хората как да ги поправят в случай на авария, когато например някоя от тях откъснеше парче от тялото на работник.

За да се пречиства въздухът, дълги струи бензин бликаха напреко из помещението, като проблясваха с мазни отражения. Около тях се кондензираха изпаренията, металните прашинки и капките вряло машинно масло, които пръскаха право нагоре. Шик вдигна глава. Тръбата продължаваше да се вие над него. Той стигна до клетката на асансьора, влезе и затвори след себе си вратата. Натисна копчето, извади от джоба си книга на Партр и се зачете в очакване да стигне долу.

Глухият удар на платформата върху металния буфер го изтръгна от унеса. Той излезе и отиде в кабинета си — стъклена, слабо осветена будка, от която можеха да се наблюдават цеховете. Седна, отново отвори книга и продължи да чете, леко замаян от пулсацията на флуидите и от грохота на машините.

Рязък дисонанс го накара да вдигне очи. Той се помъчи да открие откъде идва подозрителният звук. Една от пречиствателните струи внезапно бе спряла посред залата и бе застинала хоризонтално във въздуха, разсечена на две. Четирите машини, които дотогава беше обслужвал, се тресяха. Отдалече се виждаше как мърдат и как пред всяка от тях постепенно се свлича по един човешки силует. Шик захвърли книгата и се втурна навън. Изтича до командното табло за струите и бързо натисна една ръчка. Прекъснатата струя висеше неподвижно. Приличаше на сърп, а пушекът от четирите машини се виеше спираловидно. Шик загърби таблото и се спусна към машините. Те бавно спираха да действат. Прикрепените към тях хора лежаха на земята. Поради гривните десните им крака бяха препънати под странен ъгъл, а десните им ръце бяха отсечени от китката нататък. Кръвта им се възпламеняваше при досега с метала и във въздуха се носеше отвратителната миризма на изгорена жива плът.

Със специален ключ Шик разкопча гривните и просна телата пред машините. Върна се в будката и по телефона нареди да изпратят дежурните санитари. Сетне отново отиде при командното табло и пак се опита да пусне струята. Всичко бе напразно. Течността бликваше в права посока, но стигаше само до четвъртата машина, където секваше като отрязана с нож.

Нервно опипвайки книгата в джоба си, Шик се отправи към Централното бюро. На излизане от цеха се отдръпна, за да пропусне санитарите, които бяха наблъскали четирите тела в един малък електрокар и ги откарваха, за да ги изсипят в главния колектор.

Той тръгна по друг коридор. Пред него електрокарът безшумно зави, като сипеше бели искри. Стъпките на Шик по металната настилка отекваха под твърде ниския таван. Пътят към Централното бюро минаваше покрай други три цеха и Шик разсеяно се оглеждаше. Накрая стигна до главния блок и влезе при завеждащия личен състав.

— Има авария на номера 709.710.711 и 712 — съобщи той на секретарката зад гишето. — Налага се четирима служители да бъдат подменени, а машините според мен трябва да се отстранят. Мога ли да говоря със завеждащия личен състав?

Секретарката натисна няколко червени копчета върху едно полирано махагоново табло и каза:

— Заповядайте.

Шик влезе и седна. Завеждащият личен състав го погледна въпросително.

— Нужни са ми четири души — заяви Шик.

— Добре — рече завеждащият личен състав, — утре ще ги имате.

— Една от пречиствателните струи не работи — добави Шик.

— Това не ме засяга — каза завеждащият личен състав, — вижте в съседния кабинет.

Шик излезе и изпълни същите формалности, преди да влезе при завеждащия материалната част.

— Една от пречиствателните струи не работи.

— Съвсем ли?

— Не може да стигне до края — обясни Шик.

— Не успяхте ли да я пуснете отново?

— Не, няма начин.

— Ще наредя да проверят цеха — обеща завеждащият материалната част.

— Производителността ми намалява — каза Шик. — Действайте бързо.

— Това не ме засяга — рече завеждащият материалната част. — Обърнете се към завеждащия производствената част.

Шик отиде до съседния блок и влезе при завеждащия производствената част. Помещението беше ярко осветено, на стените зад бюрото имаше голямо табло от матово стъкло, върху което краят на една червена линия бавно пълзеше надясно, като гъсеница по ръба на листо. Още по-бавно се движеха стрелките на кръглите циферблати.

— Вашата продукция спада с 0.7 процента — каза завеждащият. — Какво става?

— Четири машини са извън строя — отвърна Шик.

— При 0.8 процента ще бъдете уволнен — заяви завеждащият производствената част.

Той се завъртя на хромирания стол и отново се втренчи в таблото.

— О. 78 процента. На ваше място вече бих си стягал багажа.

— За пръв път ми се случва — промълви Шик.

— Съжалявам — рече завеждащият производствената част. — Навярно бихме могли да ви преместим на друга длъжност.

— Не държа — отговори Шик. — Не държа да работя. Не ми е приятно.

— Никой няма право да говори така — отсече завеждащият производствената част и добави: — Уволнен сте.

— Не зависеше от мен — обади се Шик. — Няма ли на тоя свят справедливост?

— Не съм чувал за такова нещо — каза завеждащият производствената част. — Впрочем доста съм зает.

Шик напусна кабинета. Върна се при завеждащия личен състав и попита:

— Може ли да ми платите?

— Кой номер сте? — осведоми се онзи.

— Цех 700. Инженер.

— Добре.

Той се обърна към секретарката си и нареди:

— Направете необходимото.

Сетне заговори по вътрешния си предавател:

— Ало, трябва ми за подмяна инженер от тип 5 за цех 700.

— Ето — рече секретарката и подаде на Шик един плик. — Вътре са вашите сто и десет дублезона.

— Благодаря — каза Шик и си тръгна.

Размина се с инженера, който щеше да го замести — мършав рус младеж с уморен вид, — отправи се към най-близкия асансьор и влезе в кабината.