Борис Виан
Пяната на дните (3)

II

— Този пастет със змиорка е превъзходен — каза Шик. — Кой ти даде идеята да го включиш в менюто?

— Идеята е на Никола — отговори Колин. — Всеки ден една змиорка идва, по-точно идваше в умивалника през крана за студената вода.

— Странно — каза Шик, — а защо?

— Подаваше глава и изсмукваше зъбната паста, като стискаше тубата между зъбите си. Никола използва само американска паста с анасонова есенция и явно тя я е изкушавала.

— Как я е уловил? — осведоми се Шик.

— Сложи цял ананас на мястото на тубата. Когато ядяла пастата, тя успявала да я преглътне и да прибере главата си в чешмата, но с ананаса това не било възможно и колкото повече се дърпала назад, толкова повече зъбите й се впивали в ананаса. Никола…

Колин прекъсна разказа си.

— Какво Никола? — попита Шик.

— Колебая се дали да ти кажа, може да ти развали апетита.

— Карай, щом си почнал — рече Шик, — почти съм се нахранил.

— В този момент Никола влязъл и отрязал главата й с бръснач, а после пуснал да тече вода от крана и тялото паднало.

— Това ли е всичко? — попита Шик. — Дай ми още малко пастет. Надявам се, че тя има много роднини в тръбата.

— Никола е сложил паста за зъби с малинова есенция, за да провери… — заяви Колин. — Я ми кажи, тази Ализ, за която спомена…

— Смятам да се заема с нея — рече Шик. — Срещнахме се на една сказка на Жан-Сол. Двамата бяхме легнали по корем под подиума и така се запознахме.

— Как изглежда?

— Не ме бива в описанията — каза Шик. — Хубава е…

— Аха! — възкликна Колин. Никола се върна, като носеше пуйката.

— Седнете при нас, Никола — покани го Колин. — В края на краищата сме почти роднини, както каза Шик.

— Първо ще се погрижа за мишките, ако господата нямат нищо против. Няма да се бавя, пуйката е нарязана… ето и соса.

— Ще видиш — обърна се Колин към Шик. — Това е сос от разбито манго и хвойна, зашит в обвивка от преплетени телешки филета. Натискаш и той излиза на лентички.

— Страхотно! — възкликна Шик.

— Ще ми разправиш ли как се запозна с нея?… — продължи Колин.

— Ами… попитах я дали обича Жан-Сол Партр и тя ми отговори, че колекционира трудовете му… Тогава й рекох: „Аз също…“ А после всеки път, когато й кажех нещо, тя отговаряше: „Аз също…“ И обратното… Та накрая, за да направя екзистенциалистки опит, й заявих: „Много ви обичам“, а тя отвърна: „О!“

— Значи опитът е бил неуспешен — отсече Колин.

— Да — каза Шик. — Но тя все пак не си тръгна. Тогава рекох: „Аз отивам натам“, а тя отговори: „Аз пък не“, и добави: „Отивам нататък.“

— Изключително — отсъди Колин.

— Тогава казах: „Аз също.“ И се озовавах навсякъде, където се озоваваше и тя…

— И как завърши това? — попита Колин.

— Хм… — отвърна Шик. — Става време за лягане.

Колин се задави и изпи половин литър бургундско вино, за да се оправи.

— Утре ще ходим с нея на пързалката — сподели Шик. — Неделя е. Ще дойдеш ли с нас? Решихме, че сутринта ще има по-малко хора. Доста се притеснявам, понеже лошо карам кънки, но ще можем да си говорим за Партр.

— Ще дойда… — обеща Колин. — Ще дойда с Никола, той може да има и други племеннички.