Борис Виан
Пяната на дните (26)

XXV

— Защо са толкова надменни? — попита Клое. — Какво хубаво има в това, че работят?…

— Казват им, че е хубаво — отговори Колин. — Такова е общоприетото схващане. Но всъщност никой не е убеден. Хората работят по навик, пък и именно за да не се замислят по този въпрос.

— Все пак е глупаво да правиш нещо, което може да бъде извършено от машина.

— Трябва да се конструират машини — каза Колин. — Но кой ще се заеме?

— Е да, — съгласи се Клое. — За да се снесе яйце, е нужна кокошка, но сдобиеш ли се с кокошка, можеш да имаш купища яйца. Значи трябва да се почне с кокошката.

— Би трябвало да се разбере каква е пречката да се създават машини — рече Колин. — Сигурно е липсата на време. Хората си губят времето да живеят, така че няма кога да работят.

— Не е ли по-скоро обратното? — попита Клое.

— Не — каза Колин. — Ако имаха време да създават машини, после не би им било необходимо да работят. Мисълта ми е, че работят, за да живеят, вместо да работят за създаването на машини, което ще им позволи да живеят, без да работят.

— Сложно е — отсече Клое.

— Не — възрази Колин. — Съвсем просто е. Разбира се, би трябвало да се стигне дотам постепенно, но се губи толкова време за направата на неща, които се износват…

— Все пак не мислиш ли, че хората предпочитат да си седят вкъщи, да се любят с жените си, да ходят на плуване или на увеселения?

— Не — отвърна Колин. — Защото не им идва наум.

— Но тяхна ли е грешката, че смятат труда за добродетел?

— Не — каза Колин. — Причината е, че са им заявили: „Трудът е свещен, прекрасен и от първостепенно значение, единствено тези, които се трудят, имат право на всичко.“ Само че карат хората да работят непрекъснато и така те нямат време за себе си.

— Значи хората са глупави? — пророни Клое.

— Да, глупави са — потвърди Колин. — Затова са съгласни с онези, които им внушават, че по-добро от работата няма. Това им позволява да не разсъждават и да не се стремят да се издигнат, за да не работят.

— Да говорим за нещо друго — предложи Клое. — Такива теми са изтощителни. Харесваш ли косата ми?…

— Нали съм ти го казвал…

Той я придърпа на коленете си. Отново се почувства напълно щастлив.

— Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.

— Тогава обърни внимание на подробностите — промълви Клое и гальовно, като смок, се отпусна в прегръдките на Колин.