Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ecume des jours, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Симеон Лекарски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle(2016)
- Kорекция и форматиране
- ventcis(2016)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki(2017)
Издание
Борис Виан. Пяната на дните
Френска. Първо издание
Редактор Мария Коева
Технически редактор Олга Стоянова
Коректор Мария Христова
ISBN: 978–954–597–280–2
ИК ФАМА, София, 2007
Boris Vian
L’ECUME DES JOURS
© J.-J. Pauvert 1963
Société nouvelle des Editions Pauvert 1979
Превод © Симеон Лекарски
Художествено оформление © ФАМА
© ФАМА 2007
Предпечат Митко Ганев
Формат 84/108/32, печ. коли 12
Печат УНИСКОРП
Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.
Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от zelenkroki
XXII
Архиперископът си беше отишъл; Колин и Клое, прави пред светорийницата, приемаха поздравления и слушаха носещи щастие ругатни. Някои им даваха съвети за първата брачна нощ, а един амбулантен търговец им предложи нагледно помагало, състоящо се от снимки. Чувстваха се леко уморени. Музиката продължаваше да ехти и хората танцуваха в църквата, където сервираха сладолед със светена вода, богоугодни разхладителни напитки и малки сандвичи с филета от моруна. Отчето отново беше намъкнал делничните си одежди с огромна, зейнала на задника дупка, но разчиташе да си купи нови с печалбата от петте хиляди дублезона. Освен това, както си му е редът, изпързаляха оркестъра, отказвайки да се изплати хонорар на диригента, понеже бе умрял, преди да започне да работи. Протодебелакът и Вардарят разсъбличаха децата от църковния хор, за да приберат костюмите, като Вардарят обръщаше особено внимание на момиченцата. Двамата заместник-вардари, ангажирани специално за церемонията, вече си бяха тръгнали. Боядисвалите чакаха навън в камиона си. Готвеха се да смъкнат боите — жълта и виолетова — и да ги сложат обратно в мръсните кутии.
Застанали редом с Колин и Клое, Ализ и Шик, Изис и Никола също приемаха поздравления, а братята Демаре отправяха приветствия. Когато Пегас забележеше, че брат му твърде плътно се приближава до Изис, която стоеше до него, той с все сила го ощипваше по бедрото и го обвиняваше в извратеност.
Оставаха още десетина души, близки приятели на Колин и Клое, които бяха поканени на следобедния прием. Всички излязоха от църквата, след като хвърлиха последен поглед към цветята пред олтара. Вън, на площадката, студеният въздух ги шибна по лицата. Клое се закашля и бързо слезе по стълбите, за да се мушне в топлия автомобил. Сгуши се на седалката и зачака Колин.
От площадката другите гледаха как откарват музикантите в затворническа кола, защото те до един бяха потънали в дългове. За да си отмъстят, че бяха натъпкани вътре като сардели, те духаха в инструментите си, при което цигуларите изтръгваха от своите ужасяващи звуци.