Борис Виан
Пяната на дните (21)

XX

— Добре ли е? — попита Колин.

— Все още не — отговори Шик.

За четиринайсети път Шик се бъхтеше с вратовръзката на Колин и все не успяваше да направи възел.

— Да опитаме ли с ръкавици? — предложи Колин.

— Защо? — зачуди се Шик. — По-хубаво ли ще се получи?

— Не знам — каза Колин. — Просто така ми хрумна.

— Добре, че започнахме отрано — заяви Шик.

— Да — потвърди Колин. — Но ако не смогнем, ще закъснеем.

— О! — възкликна Шик. — Ще смогнем.

След поредица от бързи и произтичащи едно от друго движения той силно дръпна двата края. Вратовръзката се пречупи през средата и остана в ръцете му.

— Това е третата — отбеляза вяло Колин.

— Знам де. Здраве да е… — каза Шик, отпусна се на един стол, замислено се почеса по брадичката й добави: — Чудя се какво става.

— Аз също — рече Колин. — Не е нормално.

— Да — съгласи се Шик, — явно е така. Ще опитам, без да гледам.

Той взе четвъртата вратовръзка, преметна я нехайно около врата на Колин и с привиден интерес взе да следи с очи полета на някакво бръмчащо насекомо. Прекара дългия край под късия, промуши го през така образуваната бримка, превъртя го надясно, отново го провря изотдолу, но за беда тъкмо в този момент погледът му попадна върху направеното и вратовръзката рязко се пристегна, като прещипа показалеца му. Шик изстена от болка.

— Ама че проклетница! — възкликна той. — Свиня такава!

— Заболя ли те? — попита съчувствено Колин. Шик енергично си смучеше пръста.

— Нокътят ми ще почернее — изохка.

— Горкичкият! — въздъхна Колин.

Шик промърмори нещо и погледна врата на Колин.

— Момент!… — прошепна той. — Възелът е готов!… Не мърдай!

Без да отклонява очи, той отстъпи внимателно и грабна от масата отзад пулверизатор, пълен с фиксаж за пастелни бои. Бавно приближи уста към духалото и безшумно се приближи. Колин си тананикаше, демонстративно втренчен в тавана.

Струята фиксаж напръска вратовръзката точно посред възела. Тя потръпна и се обездвижи, прикована от втвърдяващата се смола.