Борис Виан
Пяната на дните (20)

XIX

— Хубава ли съм?

Клое се оглеждаше в сребърно блюдо с насипан по дъното му пясък и пълно с вода, в която волно лудуваше червена рибка. Възкачена на рамото й, сивата мишка с черните мустачки търкаше с лапички муцунката си и гледаше игривите отблясъци.

Клое беше обула копринени чорапи, ефирни като дим от тамян и с цвета на светлата й кожа, и носеше бели обувки с висок ток. Иначе беше гола, само по гривна от синьо злато, с която и бездруго тънката й китка изглеждаше още по-деликатна.

— Смяташ ли, че трябва да се обличам?…

Мишката се плъзна по дългата заоблена шия на Клое и стъпи на гръдта й. Погледна я изотдолу и видът й изрази мнението, че трябва.

— Тогава ще те сложа на пода! — рече Клое. — Да знаеш, че се връщаш у Колин още тази вечер. Кажи довиждане на присъстващите.

Тя остави мишлето на килима, погледна през прозореца, сетне отпусна пердето и се приближи до леглото си. Там бяха раздиплени нейната бяла рокля и двете прозрачни рокли на Изис и Ализ.

— Готови ли сте?

В банята Ализ помагаше на Изис да си направи прическата. Те също вече бяха по чорапи и обувки.

— Нито вие, нито аз сме особено чевръсти — заяви уж сърдито Клое. — Известно ли ви е, момичета, че тази сутрин се омъжвам?

— Имаш още цял час! — каза Ализ.

— Достатъчен е — добави Изис, — вече си сресана!

Клое се засмя и разтърси къдриците си.

В запарената баня беше топло и гърбът на Ализ беше тъй примамлив, че Клое леко го помилва с длани. Изис седеше пред огледалото, търпеливо предоставила главата си на манипулациите на Ализ.

— Гъделичкаш ме! — каза Ализ и се разсмя.

Клое нарочно я галеше там, където има гъдел, по ребрата над хълбоците. Кожата на Ализ беше топла и жива.

— Ще ми развалиш прическата — рече Изис, която си правеше маникюра, за да минава по-бързо времето.

— Какви сте хубави и двете! — заяви Клое. — Жалко, че не може да дойдете в такъв вид, би ми било приятно да си останете само по чорапи и обувки.

— Иди се обличай, пиленце, всичко ще провалиш — обърна се към нея Ализ.

— Целуни ме — каза й Клое. — Толкова се радвам!

Ализ я избута от банята и Клое седна на леглото. Усмихна се, като видя дантелите на роклята си. Започна да се облича, като първо си сложи малък целофанен сутиен и бели сатенени гащички, които свободно обгръщаха стегнатите й форми.