Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ecume des jours, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Симеон Лекарски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle(2016)
- Kорекция и форматиране
- ventcis(2016)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki(2017)
Издание
Борис Виан. Пяната на дните
Френска. Първо издание
Редактор Мария Коева
Технически редактор Олга Стоянова
Коректор Мария Христова
ISBN: 978–954–597–280–2
ИК ФАМА, София, 2007
Boris Vian
L’ECUME DES JOURS
© J.-J. Pauvert 1963
Société nouvelle des Editions Pauvert 1979
Превод © Симеон Лекарски
Художествено оформление © ФАМА
© ФАМА 2007
Предпечат Митко Ганев
Формат 84/108/32, печ. коли 12
Печат УНИСКОРП
Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.
Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от zelenkroki
XVII
Братята Демаре се обличаха за сватбата. Много често ги канеха за почетни педерасти, тъй като се отличаваха с представителна външност. Бяха близнаци. Първородният се наричаше Кориолан. Имаше червена къдрава коса, гладка бяла кожа, непорочен вид, прав нос и сини очи зад гъсти мигли.
По-малкият се казваше Пегас и приличаше на брат си, с тази разлика, че миглите му бяха зелени, но това обикновено бе достатъчно, за да ги различават. Те се бяха отдали на педерасткото поприще по принуда и призвание, но тъй като им плащаха добре, за да бъдат почетни педерасти, почти не работеха вече, което за жалост ги опорочаваше. Така например предишната вечер Кориолан бе мърсувал с момиче. Пегас строго го хокаше, докато стоеше пред трикрилото огледало и си масажираше кръста с помада от мъжки бадеми.
— И в колко часа се прибра снощи, а? — питаше той.
— Не си спомням точно — отвърна Кориолан. — Остави ме на мира. Гледай си кръста!
Кориолан си скубеше веждите с хирургически щипци.
— Ти си развратник! — каза Пегас. — С момиче!… да те беше видяла леля!
— Ха!… Че на теб никога ли не ти се е случвало, а? — процеди заплашително Кориолан.
— На мен? Кога? — промълви Пегас, леко обезпокоен.
Той прекъсна масажа и направи няколко гимнастически упражнения пред огледалото, за да се поразкърши.
— Хайде, хайде — рече Кориолан, — няма да се задълбочавам. Не искам да те засрамвам. По-добре ми закопчай панталона.
Те носеха специални панталони със задно закопчаване и трудно се справяха сами.
— Ха-ха — захили се Пегас. — Видя ли, че в нищо не можеш да ме набедиш!…
— Стига де! — сопна се Кориолан. — Кой се жени днес?
— Колин се жени за Клое — каза брат му с отвращение.
— Защо говориш с такъв тон? — попита Кориолан. — Той е добро момче.
— Да, приятен е — отвърна Пегас. — Но тя има толкова закръглени гърди, че е невъзможно да си я представиш като мъж!…
Кориолан се изчерви.
— Намирам я красива… — промърмори той. — На човек му се прищява да я пипне по гърдите… На теб не ти ли действа така?…
Брат му го погледна изумен.
— Какъв мръсник си станал! — заключи той поривисто. — По-порочен човек от теб не съм срещал… Някой ден ще се задомиш за жена!…