Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ecume des jours, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Симеон Лекарски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle(2016)
- Kорекция и форматиране
- ventcis(2016)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki(2017)
Издание
Борис Виан. Пяната на дните
Френска. Първо издание
Редактор Мария Коева
Технически редактор Олга Стоянова
Коректор Мария Христова
ISBN: 978–954–597–280–2
ИК ФАМА, София, 2007
Boris Vian
L’ECUME DES JOURS
© J.-J. Pauvert 1963
Société nouvelle des Editions Pauvert 1979
Превод © Симеон Лекарски
Художествено оформление © ФАМА
© ФАМА 2007
Предпечат Митко Ганев
Формат 84/108/32, печ. коли 12
Печат УНИСКОРП
Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.
Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от zelenkroki
XVI
Колин тичаше по улицата.
„Ще бъде много хубава сватба… — Ще се женя утре, утре сутринта, всичките ми приятели ще дойдат…“
Улицата водеше към Клое.
„Клое, устните ви са сочни. Кожата ви има цвят на плод. Очите ви виждат както подобава, а тялото ви ме стопля…“
По улицата се търкаляха стъклени топчета и децата търчаха подир тях.
„Ще ми трябват много месеци, за да се наситя на целувките, с които ще ви обсипвам. Ще ми трябват години и месеци, за да изчерпя целувките, които ще полагам върху ръцете, косите, шията ви…“
Три момиченца се бяха хванали да танцуват в кръг, но образуваха триъгълник.
„Клое, искам да усетя гръдта ви върху моята, да сплета ръце около тялото ви, а вие да ме прегърнете през врата и уханната ви главица да се сгуши на рамото ми, да почувствам тръпнещата ви плът, аромата ви…“
Небето бе ясно и синьо. Не беше вече толкова студено. Дърветата бяха съвсем черни, но в краищата на посърналите им клони се виждаха зелени набъбнали пъпки.
„Когато сте далеч от мен, си представям, че сте облечена в рокля със сребърни копчета, но кога ли сте били с нея? Не, не първия път. Беше в деня, когато имахме среща. Тя плътно обгръщаше тялото ви под тежкото пухкаво палто.“
Той бутна вратата на магазина и влезе.
— Искам много цветя за Клое.
— Кога да й ги занесем? — попита цветарката.
Тя беше млада и крехка, а ръцете й червенееха. Страшно обичаше цветята.
— Занесете й ги утре сутринта и още толкова доставете в дома ми. Стаята ни трябва да е пълна с кремове, бели гладиоли, рози и всякакви бели цветя. А също, най-важното, сложете и голям букет червени рози…