Робърт Лъдлъм
Стратегията „Банкрофт“ (16)

Четиринадесета глава

Вашингтон, окръг Колумбия

Увисналите бузи на Уил Гарисън се изпънаха в гримаса на гняв и безсилие.

— Обвинявам себе си — се палеше началникът в „Консулски операции“. — Трябваше да затворим това копеле, когато имахме възможност.

— Хрътката. — Обади се Майк Оукшот, заместник-директорът по анализите, с по-мек тон.

— Трябва да бъде усмирена — изрева Гарисън.

Двамата бяха в кабинета на оперативния директор Гарет Дракър, чийто поглед бе закован върху телеграмата на бюрото му. Ветеран аналитик на „Консулски операции“ простреляна по време на обедната й почивка. Новината щеше да го разтърси дори да не беше привързан лично към Рут Робинс. Случилото се бе за него двоен удар. Гарет взе един молив уж за да си води бележки, но вместо това го счупи на две.

— Да прозяпам такова нещо, по дяволите! — очите на Дракър е стрелкаха бясно. — Да се случи под носа ми и аз да го прозяпам!

— Извинявай, но какво точно се е случило?

Дългият като върлина старши анализатор скочи от стола, на който се бе изпружил. Опитваше се да приглади буйната си, приличаща на ореол коса. Рут Робинс бе от неговия екип; загубата бе негова и Оукшот се дразнеше, че Гарисън по някакъв начин си присвоява неговата трагедия.

Гарисън се обърна към него като бик, който свежда глава, готов да връхлети.

— Знаеш много добре, по дяволите. Кой е убит — Оукшот срещна погледа на Дракър. — Но как, какво, защо…

— Не усложнявай нещата — измърмори Гарисън. — Явно Белкнап е станал неконтролируем.

— Умопобъркал се е от мъка, това ли имаш предвид? — Оукшот скръсти ръце на гърдите си.

— Освирепял за мъст по-вероятно — тросна се Гарисън, раздразнен, че го прекъсват. — И е започнал да убива наред, мамка му. Той халюцинира. Кучият син убива всеки, който му се изпречи и за когото си въобрази, че е свързан с изчезването на Райнхарт. От италианското момиче до горката Рут Робинс. Мили Боже! Кой е в безопасност от това копеле?

От погледа на Оукшот си личеше, че той не е много сигурен, но гневът на Гарисън притежаваше силата да убеждава.

— Не и ти — каза старши аналитикът.

— Нека нещастната отрепка да опита — изрева Гарисън.

Гарет Дракър наблюдаваше и двамата, барабанейки с пръсти.

— Трябва да разграничим хипотезите от фактите — каза той. Върху челото му пулсираше вена. Момчетата още проучват записите от камерите за наблюдение при входовете и изходите на парка. Само че ще отнеме време.

— Време, с каквото не разполагаме — възрази Гарисън.

— Глупости — каза оперативният директор. — Аз смятам, че имаме достатъчно основания да задействаме спасителен екип. Искам да го доведат тук и да го разпитат, като използват всички необходими средства. Но без да се престъпват заповедите, отнасящи се до спасителните операции. Всичко трябва да е по закон. Трябва много да внимаваме.

— Проклетата комисия „Кърк“ — каза Гарисън. — Знам много добре.

Дракър кимна.

— Следваме правилата на Куинсбъри. Откакто е започнало разследването, сме изключили всичко, което излиза извън рамките на „спасителна операция“. Правилните административни процедури. Действаме така, че за всичко, което правим, да може да се прочете в стенограмите на Сената, защото както всички знаем…

— Операциите не са в моя ресор, така че не ме карайте да говоря за неща, които не разбирам — намеси се Оукшот. — Но не забравяйте, че много от момчетата тук изпитват голямо уважение към Кастор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дракър. — Опитваш се да ми обясниш, че агентите ще нарушат официална директива?

— Защото те не са наясно какви ги върши — отвърна Оукшот.

Дракър поклати категорично глава.

— Не мисля така. Все още ръководя това шоу.

— Просто казвам, че трябва да сме внимателни — продължи Оукшот. — Той има приятели. Приятелите не топят приятели. Те може да го информират. Защото за много от по-младите служители той е герой — Оукшот погледна Дракър. — А ти си само шерифът. — Той вдигна ръце, признавайки се за победен. — Просто казвам, че трябва да внимавате за дисциплината.

— Още едно нещо, което не мога да позволя да се случи във връзка с проклетото сенатско разследване, което виси над главите ни. — Оперативният директор се вторачи с отчаяние в пространството. — Ти мислиш, че някой от съюзниците му може да се изтърси в комисията?

— Не казвам това — започна Оукшот. — Само казвам да бъдете внимателни.

Дракър се намръщи.

— Тогава ще обявим операцията за част от програмата за специален достъп. Ще използваме екипа на програмата. По този начин никой друг няма да знае за нея.

— Самият Белкнап е работил доста по тази програма — предупреди Оукшот.

— Поради което ще използваме хора, които не са участвали в общи операции с него. Това се отнася и за поддържащия персонал. Различни програми, различна защита. И никакво преплитане на телефонни линии.

Оукшот наведе глава.

— Нямаш много богат избор на човешка сила.

— Ще ограничим броя на хората до минимум. Тази операция трябва да върви като по часовник. Защото Кърк е натоварен да свидетелства, тоя кучи син. Това е едно от нещата, които научих на днешния обяд с шефовете на другите служби. — Той се усмихна. — Другото е, че се очертава кариерата му да е по-дълга и от тази на Едгар Хувър. Ако си въобразявате, че ФБР ще извади някакво досие и ще принуди преподобния сенатор Кърк да се оттегли, продължавайте да мечтаете.

— Тия федерални са сбирщина от педерасти — изръмжа Гарисън. — Станали са за посмешище. Не могат да си намерят задниците с две ръце и перископ.

— Никой не казва, че Кърк е чиста вода ненапита — продължи Дракър. — Просто не е достатъчно оцапан. Освен това има прекалено много заложени интереси в цялата тая работа.

— Двойно удоволствие, двойно забавление — каза мрачно Гарисън.

Не бе необходимо да уточняват факта, че Кърк координираше работата на два органа — независима комисия и сенатска разследваща комисия. Изказванията на Кърк за това, как възнамерява да разобличи нарушенията в рамките на разузнавателната общност в САЩ, както и фирмите и неправителствените организации, с които те имат отношения, активизираха медиите. Сенаторът бе набрал твърде голяма скорост, за да бъде спрян. В шпионските служби дългосрочното оцеляване е приоритет. Така че служителите им се стараеха в този момент да пазят поведение… и трескаво се опитваха да заличат всяка улика за извършени от тях нарушения.

— Няма начин да поставя името си на документ, който не искам да попадне в ръцете на Кърк — измърмори Дракър. — Така че в това отношение сме чисти. — Той се зачете отново в личното досие на Рут Робинс, след което погледът му се спря на пламналото от гняв лице на Уил Гарисън. Измина дълга пауза. — Одобрявам спасителна операция. По програмата за специален достъп. Нищо повече.

— Ако спасителният екип се провали, ще го пипна сам — закани се Гарисън. Беше въпрос на професионална чест. Повдигна леко брадичката си, приемайки мълчанието на Дракър за безмълвно съгласие. — Твоите ръце ще бъдат чисти, Гарет. Беше моя издънка. Но ще поправя грешката.

Изследователският триъгълен парк, Северна Каролина

— Слушай, Пол, може ли за минутка? — попита мъжът с добре поддържаната черна брада.

Пол Банкрофт се спря и се доближи до него на заседателната маса във формата на полукръг.

— Разбира се. Какво има?

— Госпожица Банкорфт е…

— Изпращат я до хотела й.

— Надявам се, че не грешиш по отношение на нея — каза брадатият мъж Джордж Колингуд. Ученият беше търпим към откровени коментари и критики, но това беше семеен въпрос. А станеше ли дума за семейството, човек подхожда внимателно — дори към Пол Банкрофт.

— Ще знаем със сигурност съвсем скоро — отговори белокосият философ. — Не можем да пришпорваме естествената аклиматизация. Стъпка по стъпка. Както беше с теб.

— Това, което казваш, звучи като промиване на мозъци.

— В името на култа към разума. Чий мозък не се нуждае от малко прочистване?

— Склонността й да души наоколо не те ли притеснява?

— Точно обратното. Има подозрения, има възможност да ги изчисти. По този начин ще продължи напред. Ще остави тези въпроси зад гърба си. Това е една добра първа стъпка, преди да стане посветена.

— Посветена в култа към разума — Колингуд сякаш се наслаждаваше на фразата. — Е, ти я познаваш по-добре. Просто Комисията „Кърк“ ми се вижда като надвиснал буреносен облак и само едно зрънце може да предизвика цяла градушка над главите ни. Той погледна в досието на сенатора от Индиана, което негов колега проучваше.

— Разбирам — отвърна Пол Банкрофт невъзмутимо — и допускам, че може да греша спрямо нея. Но се надявам.

— С основание, нека да вярваме.

Колингуд пусна тъжна усмивка.

Едра жена с остра черна коса натисна няколко бутона на близка конзола. С тихо бръмчене тясна метална платформа се повдигна от долното ниво и се закачи за съседна етажерка. Името й бе Джина Трейси, тя бе най-младият член на екипа. Постави ръката си върху стъклен панел, докато скенерът, разчитащ биометричните данни, одобри пръстовите й отпечатъци. После страничната преграда се отвори и тя извади купчина папки. Документите бяха напечатани върху хартия, която почерняваше незабавно при наличието и на най-незначителни количества ултравиолетова светлина, дори при количествата, отделени от обикновени и флуоресцентни лампи. Осветлението в помещенията на групата „Тета“ беше внимателно филтрирано, за да се елиминират всички вълнови дължини, по-къси от виолетовите. Ако някой ги откраднеше, документите от помещенията щяха да станат моментално неизползваеми, като филмов негатив, изложен на светлина.

— Наш екип вече е на път към Ла Пас — каза тя, подавайки папка за проекта за култивиране на земята. — Там има някакъв лъжлив активист на местната общност, който организира стачки и пречи на работата. Оказа се, че е на подчинение на местния представител на френски конгломерат.

— Не се учудвам — каза Пол Банкрофт, кимайки.

— Ще го притиснем — ще разпространим копия от финансовите му отчети, които показват колко пари е отклонил в личната си банкова сметка. Пипал е невероятно грубо. Името му фигурира навсякъде. Веднага ще бъде дискредитиран. — Тя се усмихна. — Задник.

— Отлично — каза Банкрофт със задоволство.

— Въпросът с опрощаването на африканските дългове се оказа по-сложен, защото бюрокрацията в Европейския съюз е пълна бъркотия. Насочили сме се към неизвестен белгийски политик, който обаче има прекомерно влияние по върховете. Умен е, много упорит и работлив и е спечелил доверието им. Той е категоричен противник на опрощаването на дълговете на Третия свят под всякаква форма. Истински идеолог. Бърджес има личните му данни. Тя се обърна към свой колега — мъж с остри черти, чиято руса коса бе толкова светла, че изглеждаше почти бяла.

Името му бе Джон Бърджес, който бе работил десет години в „Рол и съдружници“ като шеф на разследването, преди да се присъедини към групата „Тета“.

— Не само идеолог. Той също е ерген — каза той. — Без деца. Един жив родител с Алцхаймер. Симулирахме няколко модела. Присъдата е да го отървем от мизерния му живот — или може би от мизерния живот на други. Все едно.

— Никакви разногласия по това, така ли? — попита Банкрофт.

— Два екипа работиха поотделно — каза Колингуд — и двата стигнаха до едно и също заключение. Утре той няма да се събуди и светът ще стане по-добро място. НГДНГБХ, нали?

НГДНГБХ беше съкратено от приоритетната цел на фондацията: най-голямо добро за най-голям брой хора.

— Отлично — отвърна Банкрофт.

— Що се отнася до банковия служител в Индонезия — продължи Колингуд, — успяхме. Снощи получи телефонно обаждане и току-що подаде оставката си.

— Чиста работа — съгласи се Банкрофт.

През следващия половин час бяха прегледани още досиета. Непокорен директор на мина в Южна Африка, религиозен активист в Гуджарат, Индия, магнат в комуникациите в Тайланд: всеки от тях беше източник на значително страдание, което можеше да се избегне. Някои щяха да бъдат принудени да подадат оставки или да променят поведението си; там, където изнудването нямаше да свърши работа, щеше да се намеси елитна част за екзекуции, която щеше да се погрижи смъртта им да изглежда като резултат от злополука или естествена причина.

Понякога членовете на групата „Тета“ прибягваха до зрелищност, като например при убийството на Мартин Лутър Кинг — трагична необходимост по всеобщото им мнение — за активизиране на движението за граждански права. Или когато на два пъти уредиха катастрофите със совалки на НАСА, за да предизвикат спиране на финансирането за тази разточителна безсмислена програма. Загубата на шепа човешки същества означаваше спасяване на хиляди хора и отклоняване на милиарди долари за по-смислени програми.

Но те трябваше да бъдат предпазливи. Макар моделите да бяха по-изпипани отвсякога, подобни модели никога не можеха да бъдат безпогрешни, колкото и свръхмодерни компютри да използваха.

Накрая, Банкрофт и членовете на екипа стигнаха до последното досие, което бе най-щекотливо. То се отнасяше до сложен политически карамбол, който изискваше смъртта на цял национален футболен отбор. Регионален губернатор беше поканил отбора — обект на щури хвалебствия след победата му три дни по-рано на финалите за Световната купа — да гостува в частното му имение и на празненството по случай победата. По настояване на губернатора футболистите щяха да бъдат откарани с неговия частен самолет, модел от Втората световна война, за да се напомни за героизма през войната на бащата на губернатора. Експлозия във въздуха ще отнеме живота на почитаните младежи и ще натъжи цялата нация за известно време. Но тя също така ще обрече шансовете на губернатора да бъде преизбран на изборите на следващия ден, защото хората щяха да обвинят него за трагедията. Това бе единственият начин да се избегне катастрофално управление и да се гарантира победата на реформисткия кандидат. Един футболен отбор щеше да загине; няколко човешки живота щяха да бъдат погубени. Не беше лесно решение. Но страната ще просперира. Хиляди човешки животи ще бъдат спасени с увеличаване на чуждите инвестиции и ускоряване на икономическото развитие.

Банкрофт замълча за миг. Не беше лесно да даде одобрение за подобно нещо. Очите му потърсиха очите на най-стария аналитик на масата, Хърман Лайбман.

— Какво мислиш, Хърм? — попита тихо философът.

Лайбман приглади с ръце оредяващата си сива коса.

— Ти винаги поглеждаш към мен, защото само аз си спомням за случая, когато нещата не се развиха по план — каза той язвително. — Няма две мнения по въпроса, че губернаторът е клептократ. Определено лоша новина. Но въпреки всичко не мога да забравя за Ахмад Хасан ал Бакр.

— Кой? — попита Трейси.

— Истински главорез. Агресивен иракски лидер, който управляваше заедно с друг сунит през 70-те години. Преди да се родиш, Джина. Но Пол си го спомня. Обмислихме проблема и всички аналитици стигнаха до убеждението, че Ал Бакр е по-лошият от двамата. Така че изпратихме екип от агенти в Ирак. Беше през 1976 година. Технически работата бе свършена съвършено. Те предизвикаха по химически път инфаркт на миокарда. И неговият партньор установи пълен контрол. Саддам Хюсеин.

— Не е от най-добрите ни решения — съгласи се Пол.

— Не е от моите най-добри решения — настоя Лайбман. — Защото аз настоявах най-много от всички да отстраним Ал Бакр. Всички модели потвърждаваха тезата ми.

— Беше много отдавна — каза благовъзпитано Банкрофт. — Оттогава сме усъвършенствали значително алгоритмите на „Тета“. Да не говорим, че разполагаше с огромна компютърна мощ. Не сме идеални, никога не сме били. Но в дългосрочна перспектива ще направим тази планета по-добро място. Много мъже и жени сега живеят и водят по-добър и продуктивен живот, а щяха да умрат още в детска възраст, ако не беше „Тета“. Това, което правим, е хирургическа интервенция, Хърм — знаеш го толкова добре, колкото всички останали. Скалпел върху тялото. Това е вид насилие. Човек не прави дълбок разрез, ако няма причина. Но понякога оцеляването зависи от хирургическата намеса. Изрязването на туморни образувания, изчистване на блокажи, а понякога просто откриване на онова, което става. Хора умират при операции открай време. Но много повече хора умират, ако не им бъде направена операция. — Той се обърна към Бърджес. — Знаеш ли, гледах финалния мач за Световната купа. Отбор от играчи с невероятен дух. А когато Родригес вкара гол, изражението на лицето му… — Усмихна се при този спомен. — Но ние направихме математическите изчисления. Не можем да пропуснем възможността да повлияем на управленска политика в страна, където лошото управление пропилява живота на цели общности, цели поколения. Може да се окаже, едно от най-важните решения, които сме вземали.

— Заради аргумента, нека да кажа още няколко думи за дванайсетте мъже — Лайбман не го предизвикваше; той знаеше, че Банкрофт разчита на него да формулира незабавните последици, както и дългосрочните, на които се надяват. — Млади мъже. — Той посочи с пръст втората страница от досието. — Трима от тях имат съпруги. Включително Родригес. Неговата жена вече му е родила две дъщери и пак е бременна. Надяват се на момче. Тези мъже имат също родители, дядовци и баби. Болката ще е ужасна и непреодолима за тези хора. Всъщност цялата нация ще скърби.

— И всичките тези фактори са внимателно предвидени в компютърните модели — каза спокойно Банкрофт. — Нямаше да го планираме, ако последиците не бяха по-добри. Хората в тази нещастна страна — децата на тази нация — заслужават най-правилната ни преценка. Те няма да разберат какво точно се е случило и със сигурност няма да узнаят защо, така че няма да ни благодарят. Но след четири или пет години ще имат причини да са благодарни.

— НГДНГБХ — промърмори Бърджес тихичко, сякаш казваше молитва.

— О, ето нещо, което ще ви ободри — каза напевно Колингуд, размахвайки копие от съобщение за печата, разпространено току-що от фондацията „Кълп“. — Уилям Кълп ще финансира нова поредица от опити с ваксина срещу СПИН в Кения.

— И копелето обира цялата слава — каза Трейси кисело. — Не е честно.

— Ние не сме тук заради славата — отвърна Банкрофт рязко.

Все пак той внимаваше да не прекалява с циничните забележки, мъжете и жените от „Тета“ бяха идеалисти.

Обърна се към Лайбман.

— Във връзка с футболния отбор — мислиш ли, че взех погрешно решение?

Лайбман замълча за миг, после поклати глава.

— Напротив, убеден съм, че взе правилното решение. Най-добрите решения — най-интелигентните, онези, които наистина променят нещата към по-добро — са често и най-ранимите. Ти ме научи на това. Научи ме на много неща. И продължавам да се уча.

— Както и аз — каза д-р Банкрофт. — Нали знаеш, че според Платон цялото познание е в действителност онова, което помним. Което изглежда уместно в моя случай. Защото наистина е лесно да забравим колко морално ограничено може да бъде човечеството. Правителства следват политика, която води до смъртта на десетки хиляди хора чрез лоши системи на здравеопазване. А в същото време са готови да хвърлят милиони за разкриването на едно-единствено убийство. Смъртността от СПИН по света се равнява на жертвите от двайсет катастрофи на пътнически самолети всеки ден, а лидерите дори не си помръдват пръстите. В същото време убийството на един ерцхерцог може да мобилизира цели държави за война. Едно бебе пада в кладенец и вниманието на света се насочва към него дни наред. Същевременно масовият глад може да погуби цели райони, а тази новина се измества от клюки за прегрешенията на знаменитости.

— Изумително е — каза Трейси.

— Чудовищно е — поправи я Банкрофт.

— Най-покъртителното е, че групата „Тета“ върши своите добрини тайно — каза Колингуд, вместо да бъде приветствана от един благодарен свят. Наистина мисля така. — Той се обърна към д-р Банкрофт: — Дали някога човечеството е имало благодетел като вас? Това не е комплимент, а факт. Наистина дали друга организация някога е вършила толкова добрини като групата „Тета“?

Бърджес постави ръцете си върху досието на Бенет Кърк.

— Което прави самозащитата толкова важна. Ние трябва да бъдем оставени сами да си вършим работата. Но да не забравяме. Има много хора, които биха искали да ни отстранят.

— В някои случаи — д-р Банкрофт отговори с тон, който бе едновременно спокоен и непоколебим — нашите задължения към по-голямото добро означават да отстраним тези хора от пътя си.