Арчибалд Кронин
Канарските острови (4)

4.

В една двойна каюта мъж и жена, прави, със сключени ръце, се молеха, дълбоко свързани в порива на духовно единение.

Той беше около тридесетгодишен, висок и строен, доста внушителен, облечен в сив костюм с повдигнати рамене, кестенява коса, волева брадичка под плътни устни, влажни очи и фини ноздри. Белите му изящни ръце с гъвкави движения следяха молитвата, която произнасяше със звучен глас, малко артистичен, без да бъде неприятен, със силен американски акцент.

— Дай на нашата мисия, о, Господи, твоята помощ и твоята благословия. Нека светлината ти да огрее тези острови, самотни в нощта, където толкова души, чужди на истинското слово, са хвърлени в мрачна пустош. Позволи на твоя покорен служител Робърт, на твоята смирена служителка Сузана, да бъдат изразители на твоята божествена милост. Помогни ни, Спасителю. Дари твоя служител Робърт с познание на този чужд език и влей в твоята служителка Сузана неотслабваща енергия и душевна чистота. Бъди с нас, о, Боже, умоляваме те. Дай ни сила смело да посрещнем болестите, изкушението и подигравките на тези, които не вярват. Дай ни твоето свято милосърдие и стремеж към твоите духовни дарования. Помогни ни никога да не забравяме, че няма нищо невъзможно за тези, които имат твоята божествена подкрепа.

— Амин — добави жената.

След това тя продължи със спокоен глас, а лицето й се озари от вътрешен огън, който одухотворяваше словата й:

— Нека брат ми Робърт чрез твоето милосърдие възвърне здравето си, о, Боже, в името на любовта на Исуса, нашия спасител. Амин.

Тя беше много по-ниска от брат си, лишена от елегантност, с много едро, почти несъразмерно тяло. Имаше големи ръце и крака с груби глезени. Лицето й също бе грубо, без финес и без миловидност, вирнатият й нос сякаш беше притиснат от червените й лъскави бузи. Все пак, върху това обикновено лице цареше трогателна простосърдечност и малките й блестящи кафяви очи изразяваха дълбока набожност, набожност, която тя посвещаваше на Бога и на своя Роби.

След моментно вглъбяване братът и сестрата се погледнаха усмихнати, две същества, свързани с дълбоко чувство.

— Ще започна да разопаковам багажа — каза тя най-после. — Предпочитам да не чакам.

Сузана Трентър не можеше да понася пътуването по море. Прекосяването на развълнувания Атлантически океан преди две седмици беше за нея лош спомен. И Робърт с лека подигравка й го припомняше.

— Бъдете спокойна, Сузи, моето момиче. Този път няма да ви стане лошо. С божията помощ ще се наслаждаваме на спокойствието на Галилея след бурята. Всъщност, пътуването е кратко. След седем дни ще бъдем в Лас Палмас, където, мисля, ще имаме един ден престой. После още един ден път до Оротава и едно денонощие след това ние ще пристигнем в Санта Круц. Дребна работа за една такава изпитана пътешественичка като вас…

Той седна на койката, сложи ръце на коленете си и загледа сестра си, която развързваше ремъците на куфара.

— Знаете ли, Сузи, струва ми се, че ние ще заварим благоприятна обстановка за мисията ни в Санга Круц. „Лозята са готови за гроздобер“, ето думите на пастор Хайръм Мак Ати. Той ми писа дълго писмо и изглежда много добър човек, Сузи. Трогнат съм от братския му поздрав и от насърченията му. Ние пристигаме тъкмо навреме. Революцията извърши много промени в Испания, която фактически е метрополия на тези острови. Старият режим е нестабилен. Аз отговорих на пастор Хайръм, че вече е време да се сее истинското слово в тази не особено плодородна нива.

Сузана не слушаше внимателно думите на брат си, но интонациите на гласа му й бяха познати и когато той спря, за да си поеме дъх, тя вдигна очи и му хвърли признателен поглед.

— Аз винаги съм щастлива да работя с вас, Роби, независимо в коя страна. За мен е важно климатът да е добър за здравето ви. Нали не сте забравил да вземете тази сутрин капките, които ви предписаха?

Той поклати снизходително глава и продължи превзето:

— Сигурно ние ще срещнем колебания, предразсъдъци, но това е неизбежно. После имаме и затрудненията с езика, но ние ще успеем, Сузи. Не за пръв път срещаме пречки. В Санта Круц няма да бъде по-лошо от Оквил. Всъщност, каквато и да е задачата, която ни предстои, най-важното зависи от личността, особено когато става дума за разпространяване на словото божие…

Увлечен в красноречието си, той ръкомахаше и очите му горяха. Това неясно бръщолевене не беше лишено от вяра. Някакъв плам оживяваше погледа му и той виждаше себе си, Робърт Трентър, смел пратеник на Бога, мисионер от „Севън Дей Юнити“ от щата Кънектикът, проповядващ евангелието на туземците от Санта Круц и печелейки за Бога ценни души, заблудени до сега от невежеството и порока.

— Ние срещнахме благосклонност, Сузана, а това е добър знак. Капитанът не възрази, когато го помолих хармониумът да бъде преместен в салона. Съумях да разговарям с него както трябва. Ние сме готови да платим разходите, господин капитан, му казах направо. Ние не сме просяци, аз не искам хармониумът на сестра ми да се търкаля в трюма на кораба. За нас този инструмент има по-голяма стойност даже от един автентичен страдивариус.

— Защо да не отслужите божествената служба в салона в неделя, Роби? Ще бъде много хубаво.

— Може би, може би, ако всичко наистина върви на добре. — Той обиколи с поглед каютата. — Единственото нещо, което ме ядосва, е, че нямате самостоятелна каюта. Неприятно е да се живее с една непозната.

— Това няма значение, Роби, щом вие сте добре настанен.

— Видяхте ли въпросната дама, Сузи? Някоя си госпожа Хемингуей, англичанка, която се връщала в Санта Круц, където живеела от много години. Ако е християнка, може би ще ни бъде полезна.

Той едва успя да довърши думите си, когато вратата се отвори, и една дебела жена, без да чука, се втурна в каютата, сякаш някой я гонеше от палубата.

— Какъв вятър! — провикна се тя запъхтяна. — Може да изтръгне и рогата на бик… — Тя пооправи полата си доста безсрамно. — Санта Мария! Толкова силен вятър, че малко остана да получа мозъчен кръвоизлив.

И като потупваше нежно лявата си гърда, сякаш да постави сърцето си на мястото му, тя застана в средата на каютата, поемайки си дъх с усилие.

Елиза Хемингуей беше ниска и дебела, толкова дебела, че изглеждаше по-широка, отколкото висока. Пищната й гръд заемаше такова място в това тясно пространство, че Робърт трябваше да отстъпи в отбранителна позиция към дъното на каютата. Лицето на тази матрона беше хитро, косите й гъсти, с червеникав цвят. Ниското й чело, под което като ахатови перли святкаха блестящи очички, и месестите й бузи й придаваха вид на жаба, който се допълваше от изражението й, една странна смесица от дързост, веселие и хитрина. Няколкото наболи твърди косъма над горната й устна подчертаваха нахалния й вид. Роклята й беше с цвят на синя слива, а на врата й се люлееше черна чанта, създаваща сполучлива илюзия за шията на пеликан.

Трентър я изгледа с недоверие:

— Бихте ли седнали, госпожо? — посочи той доста сдържано кушетката.

Тя отказа и така ожесточено поклати глава, че обеците й звъннаха. Без да се срамува, дръпна корсета си, пристъпи напълно свободно и се пльосна на долното легло.

— Карахо коньо! — провикна се тя, като изговаряше испанските думи живописно оцветени с акцента на лондонските предградия. — Ах, по-добре ми е! Изглежда, че изкачих много бързо стълбата, след като побъбрих малко и гаврътнах една чашка с пазачката, пардон, искам да кажа с прислужничката!

Последните й думи внесоха известна студенина.

След малко Робърт загатна смутен, но учтив:

— Аз се надявах, госпожо, че сестра ми Сузана ще може да ползва долното легло. Тя страда от морска болест, а горе люлеенето на кораба се усеща по-силно.

Мама Хемингуей повдигна вежди, сбръчка упоритото си чело и направи гримаса, която наподобяваше усмивка:

— Който изпревари… — каза бавно тя. — Вие знаете тази пословица, нали, господине? „Аз съм тук и тук оставам“, както някой е казал. Защо не сте го заели преди да дойда? Уважавам вашето желание, изпълнена съм с почит към вашите братски чувства и съжалявам Сузана. Ала възрастта е преди учтивостта. И така, решено е, долното легло за старостта, а горния етаж за малката сестричка. Надявам се тя да не повръща върху мен.

Неприятно мълчание последва този изблик и се превърна в ужас, когато мама Хемингуей бръкна с грубата си ръка, по която искряха множество пръстени, в чантата си, измъкна от там къса пура, драсна клечка кибрит в ръба на леглото и преспокойно запуши.

— Carajo — продължи тя невъзмутимо, — много се радвам, че съм сред океана. Да, господине, не мога да сдържа радостта си пред мисълта, че отново ще видя островите. Смешно е, нали? Всъщност в Санта е имало дни, когато съм се отегчавала до смърт и когато бих дала 50 песети, за да почувствам лондонския въздух през някоя мъглива нощ. Женска слабост, разбира се. „Home, sweet home“^[1], както пее Мелба на плочата, която разплаква всички. Обаче, par Cristo, когато съм в родината си, бих дала повече, за да се измъкна…

— В Санта Круц ли живеете? — запита Робърт сухо, но го направи с мисълта, че е по-добре да поддържа разговора, в интерес на сестра си.

— Тридесет години ще станат на Възкресение от първото ми идване в града. — И мама Хемингуей размаха пурата си със замечтано лице. — Мъжът ми, да го вземе дяволът, притежаваше „Кристофър“, един малък крайбрежен кораб, който пренасяше гуано. Честна дума, още усещам миризмата… Ще станат тридесет години на Възкресение… Какъвто си му беше навикът, той се напи в момента, когато корабът минаваше покрай нос Тенериф, загуби координати и изпрати кораба си върху скалите на Анга. Сигурно щях да бъда на дъното на морето заедно с него, ако се бе изпълнило последното му желание, но аз не се давам така лесно и бях единствената спасена от корабокрушението, също като Робин Крузо! Ето как пристигнах в Санта Круц и madre de dios, ето как и останах!

— Изглежда бързо сте свикнала с климата, госпожо — поде малко смутен Робърт. — Намирате ли жителите на страната приятни?

— Трябва да ги приемате каквито са. Не мога да кажа, че ги обичам, нито че ги мразя. Те са хора като другите, нали така? На островите няма само spaniolas. Там ще видите типове с всякакви цветове, като се почне от истинския negro и се стигне до русия метис. Какво значение има това? „Душата на всички ни е еднаква под кожата“, както казва пословицата, и още: „Този, който влезе в царството ми, ще получи мястото, което заслужава и то без всякакви предпочитания“.

— Вие сигурно се занимавате с търговия? — продължи Робърт все още смутен.

— Да, сеньор. Ръководя едно добро малко предприятие в града.

От своя ъгъл Сузана разучаваше физиономията на матроната. Тя прекъсна мълчанието си, за да попита:

— Какво е това предприятие, госпожо?

— Нещо като хотел, миличка. О, съвсем скромно. Стаи и някои удобства. Не е „палас“, разбира се, само една малка къщичка без претенции, напълно спокойна и честна.

Настъпи отново мълчание. След няколко минути Сузана започна да кашля, след като без да иска пое струйка дим. Тази кашлица, усложнена от няколко поклащания на кораба, насочи вниманието на Робърт върху отвратителната пура. След като наля една чаша вода от каната върху масата, той самият се закашля на два пъти и като превъзмогна неудобството, сериозно каза:

— Надявам се, госпожо, че няма да ми се сърдите, ако ви говоря съвсем искрено. Ние сме християни, членове на „Севън Дей Юнити“ от щата Кънектикът. Ние не одобряваме употребата на тютюн, особено от жени. Освен това, както видяхте преди малко, сестра ми не може да понася миризмата на това вредно растение. Позволете ми да ви помоля, в името на християнското милосърдие, да не пушите в каютата по време на пътуването.

Мама Хемингуей отвори уста, втренчи поглед в Робърт, после избухна в неудържим смях. Това неуместно кикотене разтърсваше тлъстото й тяло. Човек би помислил, че е купа желатин, разтърсвана от земетресение.

— Това, това си го бива! — извика тя. — Най-после, струва си труда! Mucho Richo, сеньор! Благодаря все пак за la caracajada! Как, нима на вашата възраст вие не знаете, че истинското милосърдие се поражда само? Но помислете си само, аз изпушвам сто пури на месец… О-ла-ла! — Тя потупа щедрата си гръд, която буйно се повдигаше от смеха. — Сто на месец и то от моята марка, перфекто! Произведени в Лас Палмас с моето име върху кутията: „Хемингуей“. Защо не поискате от мен и да престана да играя на карти? Не, господине, аз няма да се лиша от моите сигарилос, ако ще да поднесете спасението ми върху сребърно блюдо!

Бузите на Робърт се зачервиха. Той щеше да отговори, но Сузана се намеси:

— Оставете, Роби. — Тя говореше тихо. — Не се намесвайте. Все ще намеря начин да се пригодя.

— Разбира се, че ще се пригоди — поде матроната, която чу шушукането. — Оставете това на мен. Ще видите, че при пристигането ни в Санта ние ще бъдем най-добрите приятелки на света. — Очите й, под ниското чело, хвърлиха скрит поглед към Робърт. — Вие сте доста добре сложен, приятелю, обаче не разбирате от шега! Помъчете се да се усмихвате малко повече.

Робърт щеше да й върне подигравката, но се въздържа и още зачервен, се обърна към Сузана, за да й съобщи с истински егоизъм:

— Имам още цял час да поработя преди вечеря. Отивам в каютата си.

Тя се съгласи с кимване на глава и когато той прекрачи прага, стисна ръката му с напълно обяснима загриженост.

Силен вятър метеше палубата. Пламтящите бузи на мисионера се разхладиха. Той изведнъж се успокои. Отправи се енергично към каютите от дясната страна на кораба. В същия момент мисис Бейнъм навлезе в коридора от другия край. Високата й фигура бе леко приведена напред, за да устои на вятъра, който оживяваше тена на лицето й. Трентър се отдръпна встрани с шапка в ръка и понеже тя леко се допря до него, защото коридорът беше много тесен, каза й с нежен глас:

— Добър ден, госпожо.

Това беше само елементарна учтивост, разбира се, а нали учтивостта е един от изразите на християнското милосърдие.

Тя даже не го погледна. Големите й замечтани очи бяха отправени към безкрая. Тя изчезна зад ъгъла и го остави сам, с пропълзяло в душата му неприятно чувство, с лекия аромат на парфюм, който се разпръсна почти веднага. След няколко минути той бавно тръгна, доста смутен от лошото отношение. Може би тя не го е чула? Вятърът сигурно е отнесъл думите му. Тази мисъл не го успокои напълно и той влезе в каютата си съвсем объркан.