Луси М. Монтгомъри
Анн от „Ингълсайд“ (28)

28

Най-сетне позволиха на Анн да сяда в леглото. Тя постепенно укрепваше след дългото боледуване и скоро отново щеше да поеме домакинството в свои ръце, да чете книгите си, да се излежава сред възглавниците върху софата, да яде каквото й душа поиска, да седи пред камината, да се грижи за своята градина, да се среща с приятели и да се заслушва в историите, които разказват… „Животът е хубав“, помисли си щастливо Анн.

В стаята тихо се промъкна Нан със зачервени от плач нос и очи.

— Мамо, трябва да ти кажа нещо… Повече не мога да търпя. Мамо, аз измамих Господ.

Анн потръпна при допира на малката немощна детска ръчица… Едно дете търсеше закрила и утеха от своите горчиви проблеми. Анн слушаше внимателно, докато Нан с хълцане и хлипане й разказа цялата история и въпреки всичко успя да запази хладнокръвие. Тя винаги съумяваше да запази хладнокръвие в такива случаи, независимо колко гръмко се смееше после, докато препредаваше някоя случка на Гилбърт. Анн си даде сметка, че тази история сигурно ужасно измъчва Нан; освен това отбеляза наум, че малката й дъщеря се нуждае от по-задълбочено запознаване с теологията.

— Миличка, ти си попаднала в ужасно заблуждение. Господ не сключва сделки с никого. Той дарява… И ни дарява безкористно, без да иска нещо в замяна, с изключение на нашата любов. Когато поискаш нещо от мен или от баща си, ние не се пазарим с теб, нали така? А Господ е дважди по-милостив от нас. И много по-добре знае кое може и е хубаво да ни бъде дадено.

— И той… Няма да направи така, че ти да умреш, защото аз не съм изпълнила обещанието си?

— Разбира се, че не, миличка.

— Зарекох се да го направя. А татко казва, че винаги трябва да спазваме обещанията си. Няма ли да съм опозорена навеки, ако престъпя думата си?

— Щом позакрепна, скъпа моя, двете заедно ще отидем на гробището някоя нощ и ще постоим край портата… Убедена съм, че след това няма да те е страх да прекосиш гробището. Тогава най-сетне ще е спокойна тревожната ти съвест и ти никога вече няма да сключваш такива глупави облози с Господ.

— Няма — обеща Нан и изтича щастлива навън.