Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (56)

XX

И егоизмът има своята емоционална сфера. Само че тя няма нищо общо с човещината. Тази емоционална сфера аз подробно разгледах на по-млади години в книгата си „Автопортрет, достойнство и маска“, под по-голямата част от съдържанието на която се подписвам и сега.^[1]

„Егоистът е сам, «единствен в своята собственост». Животът му е лично дело. Един срещу всички. Но той иска да се огледа в силата си, да й се порадва, да си устрои празник на победите. Силата му трябва да се превърне в самодоволство: Аз и останалите! Какво сте вие там? Той иска: култ на поклонение, почести, ласкателства, хвалебствия, което се превръща в славолюбие, честолюбие, мания за величие. С това егоистът получава достойнство. То е живачният стълбец, който измерва господарското му равнище. Поклонението е статистика на главите, които се прекланят пред него. С една дума, егоистът иска почести и знаци за отличие.“^[2]

С почести, знаци на отличие и господарско държание още преди Освобождението чорбаджиите галеха самолюбието си, като същевременно с тези средства си създаваха авторитет — за всяване на духовно покорство.

В това отношение казанлъшкият мемлекет-чорбаджия Груйолу (1804–1864 г.) и тетевенският х. Тило бяха изпреварили всички, превръщайки своето ходене по обществени работи в шествия с феодален церемониал. Отиването на Стоенчо Груйолу на мезлича в конака:

1. Най-напред тичат три кучета, които лаят и предупреждават, че чорбаджията иде;

2. Ганчо, млад момък с потури, чепкен и кожена шапка на главата;

3. на няколко крачки зад Ганча — едно заптие;

4. на около десет крачки зад заптието Стоенчо Груйолу, обикновено със самурен кюрк;

5. на известно разстояние върви Митьо Коев (чибукчия) с чибука на Груйолу, поставен в сукнен калъф;

6. зад Митьо вървят „аазите“ — българи, членове на общинския съвет. Задаването на Груйоловото шествие спира цялото движение на улицата от турци и българи, а тези, които са били седнали по дюкяните, веднага ставали на крака, за да го поздравят.^[3]