Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (101)

VI

След тази картина на състоянието на съвременния брак ние трябва да се върнем там, откъдето започнахме. На какво се дължи здравината на брака на старите българи отпреди Освобождението и не дълго след това. Подробен отговор на този въпрос е даден в посочената ми по-горе книга, поради което тук ще дам само няколко кратки указания.

Преди Освобождението си нашето село живееше в задруги в рамките на простотата, нравите и обичаите от родовото ни общество. При това положение бракът почти бе безусловен. Понеже в повечето села младите общуваха преди брака, последният бе дело на взаимно влечение и често пъти на силна лична предбрачна любов. В планинските пръснати колиби (Кюстендилското краище, Трънско и другаде), където поради земната отдалеченост младите преди брака не общуваха, бракът ставаше по харесване, като често пъти родителите харесваха заради младите. В това харесване обаче, що се отнася до момата, играеха роля само личните й качества, защото тя не получаваше никакво наследство от бащината си задруга. От значение бе само богатството на момковата задруга.

Простотата на живота, отразена в простотата на характерите, както и сравнително спокойният и идиличен живот на селото не даваха семейни стълкновения и поради това бяха налице всички възможности за щастлив брачен живот, който по правило даваше лична съпружеска любов.

Така горе-долу стоеше въпросът и в малките еснафски градове. Градовете обаче почти не познаваха лична предбрачна любов, защото младите не другаруваха преди брака. Те само се харесваха при случайни срещи и от разказите на другите.