Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (98)

III

Личната послебрачна любов започва с любов харесване, ако при брачния избор са взели участие съпрузите, и се създава като причинен резултат от щастливия съвместен брачен живот, почиващ на сродство на характерите, разбирателство, взаимопомощ, сътрудничество, грижи за децата и редица други условия, определяни от времето, мястото и класовото положение на съпрузите.

Съвременното семейство, както казахме, е предимно стопанска единица — със своя бюджет, със своите разходи, отговарящи на класовата му принадлежност. Всяко семейство се подчинява на правилото: „Ти хубава и аз хубав — какво да ядем.“ Поради това бракът по общо правило е условен, не почива върху взаимното влечение между съпрузите, а зависи от груповата принадлежност и общественото положение на брачущите се, от степента на богатствата при имотните среди.^[1] Всяка обществена група люби и се жени в своя кръг. В имотните среди съпрузите обикновено чрез брака се домогват до дръзки, състояние и обществено положение, което по друг път по-мъчно или никак не биха могли да имат, или се стремят чрез брака да не влошат поне досегашното си обществено и материално положение. Поради всичко това при имотните среди бракът се превръща в една сделка, където личният въпрос — въпросът за сродство на характерите, нравствена взаимност и духовно съответствие — отстъпва на заден план.

Но дори и бракът да не е сделка, дори младите да се стремят да си намерят другар по душа и сърце, това много мъчно става. Първо, поради груповото разслоение на съвременното общество хората са разделени на отделни групи по богатство, обществено положение, образование, възпитание. Всеки от нас се движи в тесен кръг, където изборът е твърде ограничен. Вън от това противоречивостта на съвременната обществена организация се пренася в противоречивата организация на характера на хората. Обществените недъзи стават и лични недостатъци. В стила на тази организация, почиваща на личния интерес, на егоизма, ние добиваме такова възпитание и се формираме като себични същества. С тази себичност влизаме и в любовта и брака.

Анархията на съвременното общество дава и анархията във възпитанието и формирането на отделните личности. На тези влияния безспорно в съответна по-слаба мяра е подчинен и бракът между безимотните, който в повечето случаи почива на взаимно влечение. Поради всичко това днешният брак обикновено е съжителство на две същества, възпитани различно, с различни навици и характери, които превръщат брака в състезание на равноправен и търсещ налагане егоизъм с всичката му брутална недисциплинираност.

От всичко изложено се вижда, че при съществуващата класова и стопанска условност на брака той само в редки случаи може да събере хора със съответствие на характерите, с взаимно влечение и да се превърне в среда на любовта, и че поначало бракът се явява гроб на предбрачната любов между съпрузите.

Все пак, колкото бракът е по-малко условен, колкото повече почива на взаимно влечение, толкова е по-голяма вероятността за добър брачен живот. Това се вижда от сравнително по-големия брой сполучливи бракове сред малоимотните. Важна сцепителна сила в тези бракове е трудовата им основа. Общите усилия на мъжа и жената, взаимното сътрудничество и помощ при издръжката на семейството правят не само брачното единение необходимо, но изпълват отношенията на съпрузите с нужната сериозност. Трудовото сътрудничество, особено във връзка с грижите за децата, не може да не създаде по-крепки нравствени връзки. И това се вижда, като се сравни крепкостта на тези бракове с тази на браковете в горните обществени среди, където жената без изключение, а мъжът в повечето случаи са освободени от творчески труд. Там жената трябва да бъде красива и забавна кукла на удоволствието, една интересна за мъжкото око витрина. И понеже с напредъка на годините възможностите за променяне и освежаване с новости на тази витрина стават все по-ограничени, тя въпреки цветовете на всички мазила, въпреки изобретателността на шивачи бива напусната по силата на закона за втръсването. И много логично: освен храна за окото тази витрина никога не се е мъчила да създаде една жива нравствена връзка между себе си и мъжа си и вследствие на това става жертва на собствената си природа.

Но в редките случаи на щастлив брачен живот се поражда личната послебрачна любов, състояща се от пълно нравствено единение между съпрузите, изразено в нравствена привързаност и всеотдайност и съответната му чувствена атмосфера. Самото съществуване на тази любов — появила се от прерастване на любовта харесване в лична любов, показва, че в брака няма условия за изневяра. Тази любов се поражда при условия, които осигуряват нейната трайност.

И наистина къде е мястото за изневяра при съществуване на подобна любов? Личността на брачния другар задоволява напълно нравствено и полово другия брачен другар. Те нямат нужда от извънбрачна нравствена утеха. А понеже при личната любов половият момент е подчинен на нравствения и половото единение е израз на нравственото^[2], то още по-малко има място за търсене удовлетворение на половия глад вън от брака.

Строежът на тази любов показва, че изневярата не е израз на незадоволяване на половия глад в семейството, а израз на незадоволяване на нравствения глад за другар. Изневярата показва, че между съпрузите никога не е имало или е престанало да съществува нравствено единение. Тази проста формула разяснява наглед учудващия факт, че много съпрузи водят извънбрачна любов с видимо много по-грозни, по-глупави жени от техните съпруги.