Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (55)

XIX

Чорбаджиите не само стопански се обособиха в отделна обществена група. Те си създадоха свой отделен съсловен морал и своя съсловна психика.

Самочувството им на господари се превърна в надменност и в презрение към масата, която „не може да спечели пари, защото е неспособна и мързелива“.

Луксозното облекло, важната поза, тържествената мълчаливост, господарската походка — всичко това трябваше да подчертае важността на личността и да внушава респект. Още Добри Войников описваше вида на чорбаджията: нисък, пълен, с червени бузи, бавно ходи, гръмко кашля и плюе надалеч.

Чорбаджийското съсловие полека-лека отряза личните си връзки с „малите“ граждани и селяни. Жеко чорбаджи, Верноолу, х. Васил от Ямбол не позволяваха на дъщерите си да ходят на хоро и да влизат в контакт с плебеите. В Ст. Загора „вътрешните“ — „гърците“ — не дружеха никъде с „крайничаните“ — „турлаците“. Всеки град имаше два, три разреда кафенета. Когато чорбаджия отиваше на сватба, за това се говореше като за голямо събитие: „Чорбаджи Васил бил на сватбата на еди-кого си.“ Дума да не става за присъствие на чорбаджии в старите народни общи трапези. Това индивидуализуване стигна дотам, че Илия Видинлията яде винаги сам и на трапезата си не пускаше никого — нито жена си, нито синовете си — освен по едно малко внуче — единственото нещо, което пробиваше с лъч човещина каменното сърце на този чорбаджия.