Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (46)

X

Разпадането на задругата преди и главно след Освобождението се съпроводи със съсловното разслоение на селото, който процес днес доби най-развърнат вид. Това съсловно разслоение намери едно пространствено изражение.

Средището на селото сега се заема от търговци и бакали, упражняващи лихварство и държащи голямата част от земята. Около тях се навърта един тънък слой от чиновници. На втори план идат средните селяни с достатъчно за преживяване земя, в съседство на които се намират бедните селяни с по няколко декара. Най-после иде кръгът на селската сиромашия, имаща само две голи ръце. Този кръг обезпокоително продължава да расте след кризата, попълвайки своите редици с населението, което не може вече да намери работа в градовете, и с тези, които безработицата е върнала отново в селото.

Това стопанско разслоение, обуславящо битовото — материално и духовно — обособление на отделните селски слоеве, обуслови и нравственото обособление на последните. Докато индивидуализмът на средните селяни все още носи черти от стария патриархален бит, центърът на селото е обхванат от новия капиталистически егоизъм, а между селските пролетарии и бедни селяни се заражда едно нова обществена солидарност, на която не са чужди и средните селяни.

Това стопанско и нравствено разслоение на селото, индивидуализацията и егоизирането на стария общ патриархален морал ние можем да проследим по индивидуализуването на нравствените показатели, с които си служихме досега.