Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (40)

IV

Установен социологичен закон е, че обществените съставки: стопанство, политика и идеология не се придвижват исторически с една и съща скорост, макар че политическото, правното, нравственото и психическото развитие при последна сметка се обуславя от стопанското развитие.

При всяка обществена форма най-напред се установяват новите стопански отношения. Тези отношения се развиват в недрата на старото общество, и то в противоречие с неговата политическа и духовна организация. Едва при известно нарастване новата стопанска форма предизвиква политически и правен преврат. И късно след това се утвърждават съответните нови форми на морал и психика. Задача на общата теория на конкретната масова психология е да обясни тази консервативност на идеологията, която ние наричаме: навици, традиция, инерция на възпитанието. Тук ние трябва да отбележим този факт, като го свържем със стопанските и политически остатъци от миналото.

Старият род се разпада на задруги, но границите на собствеността не се превърнаха автоматически в строги морални и психични граници и прегради между задругите. Нравствените отношения между задругите запазиха в голяма степен стария колективистичен дух. Тази патриархална нравственост намираше корени както в историческата инерция, поддържана от стопанските остатъци на миналото, така и в новите стопански отношения, които ако не бяха отношения на стопанско сътрудничество, не бяха и отношения на конкуренция.

Като стопанско наследство от стария род се запазиха общите селски имоти: гори, пасища и балталъци.

Запазиха се и доста форми на общ труд и трудова взаимопомощ: работа на зареда, тлаки, наричани в Южна България „меджии“, заем на работа и пр.

Най-много се запазиха обаче обичаите, свързани с общото потребление: служби, курбани, общи трапези при сватби, кръщавания, умирания, раздаване на храна и пр.

По съществуването на тези обичаи, по тяхната честота в годината, по числото на лицата, които участвуват в тях, по кръговете, от които излизат тези лица, можем да проследим стопанското и нравствено индивидуализуване на селото.