Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (34)

VIII

Преди да завърша бележките си, нека се спрем на връзката между еснафската психология и прочутата българска завист. Българската завист не е вродено качество на българина, тя не е качество на неговата кръв. Завистта е психическо отражение на частния интерес. В България обаче завистта е едно масово явление поради следните причини: нашият народ никога не е бил жертва на дълбоко съсловно обособление. Началото „всяка жаба да си знае гьола“ почти не намира достъп в неговото съзнание.

Демократичната организация на нашите задруги, нашето общинско самоуправление в Турско, негодността на полуфеодалните ни режими да създават съсловна психика, масовите освободителни борби през Възраждането, демократичността на Търновската конституция — всичко това легна в основата на демократичното съзнание у нашия народ.

Формално у нас всеки може да постигне върховете на образованието, богатството, властта, славата. Но понеже малцина успяват в това, съревнованието се превръща в завист, ненавист и злорадство. По този начин завистта се явява като типична психология на неуспелия дребен собственик било на материални, било на духовни блага.

Това са в общи черти достойнствата и недостатъците на нашите стари и днешни еснафи. Тези качества в досег с днешния сложен живот дават най-различни вариации. Тяхното конкретно разглеждане е работа на белетристите.