Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (25)

XIV

Най-сетне облеклото на древния човек може да ни служи като пример за размера на тогавашните нужди и сегашните, за размера на тогавашната и днешната суета. Ето гардероба на днешната дама: манто (зимно, пролетно, лятно), костюм, жилетка, болеро, блуза, палтенце, жакетче, пола, рокля, ешарп, шлифер, коланче, цвете, фишу, презрамки, шалове, шалчета, ръкавици, чадъри и пр., а отдолу: сутиени, корсажи, комбинезони, гащи, кюлоти, ризи, шемизетки, чорапи, обуща, пантофи, чехли; за нощем: ризи или пижами; роба или пеньоар; за плажа: кимоно, шалвари (пижами), костюми (майота), гумени обувки и шапки, налъми. Всички тези парчета са предмет на специална суета, внимание, грижи, на тях е посветена специална литература и индустрия.

На някогашната мома стигаше:

на тънко кръстче коланче,

на бяла гушка герданче.

Но дори и най-новото време не даде повече от следната картина:

Послушала го Селима,

облече кафтан доземи,

нареди бисер до вежди,

опаша си сърмен колан,

на колано сребро пафти,

върви жълтица до пояс

и тия златни пръстене,

па си ойде на орото.

И женската суета, израз на нравствената празнота на съвременния човек, на манията му да блесне със своето богатство и лична сила, която е взела неописуеми форми, която у нас опропастява домашни бюджети, служебен морал, здраво отношение към хората и живота, тогава най-много можеше да накара жената в турско време да желае:

на висок чардак да стои,

през джамлия пенджур да гледа,

с бели були да хорати.

— за което беше готова не да проституира скритом или да кара мъжа си да прави престъпления, а да стане „бяла ханъма“.