Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2016 г.)
Издание:
Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ
Издателство „Отечество“, 1997
Под редакцията на Любен Петков
История
- —Добавяне
VI
Здравето и болестите са втората ос, около която се въртят битът и душевността на първобитния човек.
Здравето за селяка — това е самият живот. Здравето не е само правилна дейност на тялото, не само безболезненост, а и условие за устояване на непосилния труд. „Здраве и берекет“, това е висшето благо за селяка, за което той непрекъснато говори всеки ден във форма на благословии и поздрави. Има ли здраве и берекет, има всичко. Нека не се забравя, че тогава не е имало въпрос за гъстотата на населението и липса на земя и паша, а парите са играели много малка роля в затвореното натурално стопанство.
Селякът пиеше „здравица“ и при всяко дигане на чашата — едно от най-редките удоволствия — казваше:
— Наздраве!
— Живо, здраво ли сте? — беше първият му въпрос при среща.
— Да сте ми живи и здрави! — беше благодарността и благословията му.
Най-големите проклятия бяха насочени срещу здравето: „Да легнеш — да не станеш“, „По корем да се влачиш“, „Девет години да лежиш, на десетата да станеш“ и т.н.
Въпросът за запазването на здравето създаваше най-големите грижи на селяка и напрягаше неговия ум. Плод на тези грижи и усилия е цялата народна „наука“: народната медицина — дейността на разни врачки, баячки, магьосници, вражалици; народната химия и ботаника — билкарството и разните отвари; голяма част от народната митология; голяма част от народното изкуство — приказки и легенди.
Тази „научна“ дейност създаде първите бележити хора, наченки на жреческо съсловие у нас: врачки, баячки, магьосници, вражалици, прочути наблизко и далеч. Това бяха хора, които „знаеха“ тайната да въздействуват върху обожествяваните природни сили; които посредничеха между тези сили — „духове“, „божества“ — и човека; които можеха да връзват и развързват съдбата на човека; които в християнско време чрез присънване съобщаваха на хората волята на светиите; които чрез съзнателни и несъзнателни лъжи влияеха по един неотразим начин върху общественото съзнание, формираха общественото мнение, създавайки и разпространявайки всички възможни плодове на лековерието, суеверието и невежеството.