Томас Харди
Далече от безумната тълпа (35)

34.
Отново у дома — Сатана

Същия ден привечер Габриел се бе облегнал на вратата на градината на Коган и оглеждаше фермата, преди да си легне. По тревясалия от края път безшумно идеше кола. От нея се дочуваха гласовете на две жени. Те разговаряха спокойно, без да понижават тон. Оук веднага позна гласовете на Батшеба и Лиди.

Колата се приближи и отмина край него. Това беше кабриолетът на мис Евърдийн. Вътре бяха само Лиди и господарката й. Лиди питаше за Бат, а нейната спътница отговаряше небрежно и разсеяно. И Батшеба, и конят изглеждаха уморени.

Истинското облекчение от това, че тя отново е тук, жива и здрава, прогони всички мрачни мисли на Оук. Огромна радост го овладя. Всички неприятни вести бяха забравени.

Той дълго стоя до вратичката и гледа, докато небето съвсем притъмня, изтокът и западът преляха в един цвят и плахите зайци започнаха по-смело да подскачат по неясно очертаните хълмчета. Габриел сигурно щеше да остане там още половин час, когато една тъмна фигура бавно се приближи към него.

— Лека нощ, Габриел — каза минувачът. Това беше Болдуд.

— Лека нощ, сър — отвърна Габриел.

Болдуд изчезна по пътя и скоро след това Габриел отиде да спи.

Фермерът Болдуд се насочи към къщата на мис Евърдийн. Когато стигна до входа, видя, че в гостната свети. Щорите не бяха спуснати. В стаята, с гръб към него, седеше Батшеба и преглеждаше някакви книжа или писма. Той почука на външната врата и зачака с напрегнати мускули и пулсиращи от болка слепоочия.

От срещата на пътя за Ялбъри Болдуд не беше излизал от градината си. Дните му минаваха в мълчание, самота и размисли за женската природа. Той приписваше на половината от човешкия род особеностите на единствената жена, с която се бе сблъскал. Постепенно се успокои, проникна се от ведро настроение, овладяха го добри чувства и това беше причината за излизането му тази вечер. Той идваше да се извини и да поиска прошка от Батшеба. Срамуваше се от своята несдържаност. Току-що бе узнал за връщането й. Мислеше, че е била на гости при Лиди, защото нейното пътуване до Бат му беше неизвестно.

Той попита за мис Батшеба. Лиди го погледна недоумяващо, но той не забеляза това. Тя се отдалечи и го остави навън. След малко щорите на стаята, където седеше Батшеба, бяха спуснати: за Болдуд това беше лош знак. Лиди излезе отново.

— Господарката не може да ви приеме, сър — каза тя.

Фермерът веднага си тръгна. Не му беше простено — това беше всичко. Току-що бе видял тази, която за него беше едновременно радост и мъчение; в началото на лятото бе желан гост, но сега тя не го допускаше до себе си.

Болдуд не бързаше да се прибере. Беше около десет часа и той още се разхождаше из Уедърбъри, когато чу, че междуградската кола влиза в селото. Колата пътуваше от Уедърбъри до един град на север и обратно. Неин собственик и кочияш беше един човек от Уедърбъри. Сега колата спря пред дома му. Закрепеният на чергилото фенер освети човек, облечен в пурпурна куртка с бляскави копчета, който слезе пръв.

— Ах — каза си Болдуд, — той идва да я види отново.

Трой влезе в къщата на кочияша, където беше отседнал при предишното си посещение в Уедърбъри. Неочаквано Болдуд взе решение. Той забърза към къщи. След десет минути се върна и се запъти към къщата на кочияша, сякаш искаше да посети Трой. Но когато се приближи, някой отвори вратата и излезе.

— Лека нощ — каза човекът и Болдуд позна гласа на Трой.

Странно, защо той излизаше веднага след пристигането си. Все пак Болдуд го последва. Трой държеше в ръка пътна чанта — същата, която бе донесъл със себе си. Изглежда, смяташе да замине отново още тази нощ.

Трой се насочи към хълма и закрачи бързо. Болдуд го настигна.

— Сержант Трой?

— Да, аз съм сержант Трой.

— Ако не се лъжа, току-що пристигнахте?

— Да, идвам от Бат.

— Аз съм Уилям Болдуд.

— Така ли?

Това беше подхвърлено с такъв тон, че кръвта на Болдуд закипя.

— Искам да говоря с вас — започна той.

— За какво?

— За жената, която живее наблизо. За тази, която сте измамили.

— Чудя се на нахалството ви — каза Трой, без да спира.

— Вижте какво — рече Болдуд и му препречи пътя, — чудете се колкото искате, но трябва да се обясним.

Трой долови мрачната решителност в тона на Болдуд, огледа здравата му фигура и забеляза дебелата сопа, която той държеше в ръка. Спомни си, че минава десет часът. Малко учтивост нямаше да навреди.

— Ясно. С удоволствие ще ви изслушам — въздъхна Трой и остави пътната чанта. — Но говорете тихо, защото някой може да ни чуе.

— Добре. Аз знам много за вашата… за привързаността на Фани Робин към вас. Мога да добавя, че аз съм единственият човек в селото, който знае това, освен Габриел Оук. Вие трябва да се ожените за нея.

— Предполагам, че трябва. Наистина аз много искам да се оженя за нея, но не мога.

— Защо?

Трой за малко щеше да изтърси нещо прибързано, но се сдържа и отговори:

— Много съм беден.

Интонацията му се промени. Допреди малко говореше с безгрижен нагъл тон, а сега в гласа му прозвучаха фалшиви нотки.

Болдуд бе твърде възбуден, за да забележи разликата в интонацията. Той продължи:

— Ще говоря направо. Разберете, не желая да засягам въпросите за добродетел или порок, за женска чест и позор, или да изразявам мнението си за вашето поведение. Имам делово предложение.

— Разбирам — каза Трой. — Защо не седнем?

До оградата срещу тях се търкаляше старо дърво и те приседнаха на него.

— Аз бях сгоден за мис Евърдийн — започна Болдуд, — но вие дойдохте и…

— Не сте били сгоден — заяви Трой.

— Бях почти сгоден.

— По-точно, ако не се бях появил аз, тя щеше да се сгоди за вас.

— Дявол да го вземе, сигурно щеше.

— Значи още не ви е била обещала.

— Ако вие не бяхте дошли, положително щеше да ми обещае. Да, предложението ми сигурно щеше да бъде прието. Ако не бяхте я видели, досега да сте се оженили за Фани. Разликата между положението на Батшеба и вашето е твърде голяма, за да може този ваш флирт да завърши с брак. И тъй, единственото, за което ви моля, е да не я безпокоите повече. Оженете се за Фани и аз ще ви възнаградя.

— Как?

— Сега ще ви платя добра сума. После ще прехвърля на Фани още пари и ще се погрижа в бъдеще да не ви измъчва бедността. Ще се изразя по-ясно. Батшеба само си играе с вас: вие сте твърде беден за нея, както казах. Съветвам ви да не си губите времето да търсите толкова блестяща партия, защото това ще ви попречи да си намерите по-скромна и подходяща съпруга. Вземете си чантата и се върнете, напуснете Уедърбъри още сега, тази нощ, и ще имате петдесет фунта. Ако ми кажете къде живее Фани, тя също ще получи петдесет фунта, които ще й дадат възможност да се приготви за сватбата. А в деня на бракосъчетанието ще й бъдат изплатени още петстотин фунта.

Гласът на Болдуд трепереше, чувстваше се, че той се колебае, ясно съзнава несъстоятелността на своята тактика и не вярва в успеха си. Това съвсем не беше предишният солиден и уверен в себе си Болдуд. Само преди няколко месеца той би определил като детински плана, който сега замисляше. Влюбеният е способен да изпитва чувства, недостъпни за човека със свободно сърце. Но при свободния мъж има прозорливост и здравомислие, които напразно търсим у влюбения. Силното пристрастие предполага известна ограниченост, а любовта, въпреки че обогатява човека с нови преживявания, в същност ограничава неговия кръгозор. Болдуд бе нагледен пример за това: без да знае къде е Фани Робин, какво е станало с нея, без да има представа с какви средства разполага Трой, той му правеше такова предложение.

— Аз повече харесвам Фани — отбеляза Трой — и щом като смятате, че мис Евърдийн е недостъпна за мен, ако приемех парите и се оженех за Фани, само бих спечелил. Но тя е най-обикновена слугиня.

— Няма значение. Съгласен ли сте да направим тази уговорка?

— Да.

— Ах! — въздъхна с надежда Болдуд. — Но, Трой, щом като харесвате Фани повече, тогава защо се намесихте тук и разбихте щастието ми?

— Сега повече обичам Фани — отвърна Трой. — А Батш… мис Евърдийн само ме възпламени и за известно време измести Фани. Но вече всичко е свършено.

— Защо е свършило толкова бързо? И тогава защо отново сте тук?

— Има сериозни причини за това. Значи казвате петдесет фунта веднага?

— Да — потвърди Болдуд. — Ето ги, петдесет златни лири — и подаде на Трой един малък пакет.

— Всичко сте подготвили. Изглежда, пресметнали сте, че ще приема парите — отбеляза сержантът, вземайки пакета.

— Мислех, че може да ги приемете — поясни Болдуд.

— Вие имате само думата ми, че ще изпълня обещанието, докато аз вече разполагам с петдесет фунта.

— Да, помислих и за това. Реших, че ако не мога да разчитам на честността ви, мога поне да се доверя на… да я наречем — вашата предвидливост. Вие няма да поискате да изгубите петстотин фунта и да си създадете един непримирим враг от човека, който само желае да ви бъде полезен.

— Спрете! Слушайте! — прошепна Трой.

От хълма, по който се изкачваше пътят, долетя леко почукване на токове.

— Боже мой, това е тя — продължи той. — Трябва да отида и да я посрещна.

— Тя? Коя?

— Батшеба.

— Батшеба навън и сама по това време! — изненадан и разтревожен възкликна Болдуд и скочи на крака. — Защо трябва да се срещнете?

— Тя ме очаква тази вечер. Сега трябва да говоря с нея и да се простим завинаги, както вие пожелахте.

— Не виждам защо трябва да говорите с нея.

— Нищо лошо няма да се случи. Ако не се появя, тя ще обикаля наоколо да ме търси. Вие ще чуете всичко, което аз ще й кажа. Това ще ви помогне в любовните дела, когато мен вече няма да ме има тук.

— Вие се подигравате с мен.

— Ни най-малко. И не забравяйте, че ако не разбере какво се е случило, тя ще мисли повече за мен. По-добре е да й кажа направо, че съм дошъл да се откажа от нея.

— Ще се придържате ли строго към уговорката ни? Аз ще чуя ли всяка ваша дума?

— Да. Сега стойте там, дръжте чантата ми и слушайте внимателно.

Леките стъпки се приближаваха. От време на време те замираха, сякаш девойката се ослушваше. Трой изсвири два такта мелодично, като с флейта.

— Ето значи докъде сте стигнали! — опечален прошепна Болдуд.

— Вие ми обещахте да пазите тишина — напомни му Трой.

Трой пристъпи.

— Франк, мили, ти ли си? — чу се гласът на Батшеба.

— О, боже! — беззвучно простена Болдуд.

— Да — отвърна Трой.

— Колко закъсня! — нежно продължи тя. — С колата ли пристигна? Чух шума от колелата, но това беше отдавна, и вече се отчаях.

— Как мога да не дойда! Ти знаеше, че ще дойда, нали?

— Да, мислех, че ще дойдеш — игриво се отзова тя. — Имаме късмет, Франк! В къщата няма жива душа освен мен. Изпратих ги всички и никой няма да разбере, че си посетил чертозите на своята дама. Лиди искаше да отиде при дядо си, да му разкаже как е прекарала при сестра си. Разреших й да остане там до утре. Дотогава ти вече няма да си тук.

— Чиста работа — рече Трой. — Но трябва да се върна, да си взема чантата, в нея са ми чехлите, четката за зъби и гребенът. Бягай у вас, обещавам след десет минути да бъда в стаята ти.

— Добре — тя се обърна и тръгна нагоре.

По време на разговора им лицето на Болдуд се покри със студена лепкава пот, а здраво стиснатите му устни затрепериха нервно. Той тръгна към Трой, който се обърна и пое чантата.

— Какво ще заповядате да съобщя на Батшеба? Че съм дошъл да се сбогуваме и че не мога да се оженя за нея? — подигравателно попита войникът.

— Не, не, чакайте малко! Искам да ви кажа още нещо… още нещо — дрезгаво прошепна Болдуд.

— Сега разбирате каква е моята дилема — въздъхна Трой. — Може би съм лош човек, поддавам се на импулсите и не правя това, което трябва. Обаче не мога да се оженя и за двете. Предпочитам Фани поради две причини. Първо, повече я харесвам, и второ, благодарение на вас ще стане изгодна партия.

В този миг Болдуд се хвърли върху него и го стисна за шията. Трой почувства, че хватката на Болдуд бавно се стяга. Нападението беше съвсем неочаквано.

— Чакайте — изхриптя той. — Вие погубвате тази, която обичате!

— Какво искате да кажете? — попита фермерът.

— Оставете ме да си поема дъх — помоли Трой.

— О, господи, мога да ви убия! — изръмжа Болдуд и отпусна ръце.

— И да я погубите.

— Да я спася.

— Как може да бъде спасена тя сега, ако аз не се оженя за нея?

Болдуд изстена. Той неохотно пусна войника и го блъсна в оградата.

— Изверг! Инквизитор! — извика фермерът.

Трой отскочи като топка и инстинктивно понечи да се хвърли върху Болдуд, но се овладя и каза безгрижно:

— Не си струва да си меря силите с вас. Как може да се разрешават спорове по такъв варварски начин! Аз съм против насилието и именно поради това си убеждение ще напусна армията. Сега, след като разбрахте какви са отношенията ни с Батшеба, няма смисъл да ме убивате, нали?

— Ще бъде грешка — механично продума Болдуд с отпусната глава.

— По-добре вие се самоубийте.

— Да, така ще бъде много по-добре.

— Радвам се, че го разбирате.

— Трой, оженете се за нея и забравете това, което уговорихме преди малко. Това е ужасно за мен, но вземете Батшеба, аз се отказвам от нея! За да ви бъде напълно предана тялом и духом, тя сигурно много ви обича. Батшеба, бедна жено, заблудена жено!

— А Фани?

— Батшеба е богата — с нервна загриженост продължи Болдуд — и тя ще ви бъде добра съпруга, Трой. Заради нея наистина си заслужава да ускорите сватбата!

— Но тя има властен характер, дори, бих казал, нещо повече, и аз ще бъда само неин роб. А с бедната Фани мога да правя каквото си пожелая.

— Трой — умолително прошепна Болдуд, — аз ще сторя всичко за вас, само не я изоставяйте. Моля ви, не я изоставяйте, Трой!

— Кого? Бедната Фани?

— Не! Батшеба Евърдийн. Обичайте я! Обичайте я с цялото си сърце! Как не разбирате, че за вас е много изгодно веднага да я вземете?

— Няма да взема нищо, което вече не съм взел.

Ръката на Болдуд отново се протегна конвулсивно към Трой. Той обузда сляпата си ярост, а тялото му се отпусна като смазано от мъка. Трой продължи:

— Скоро ще се откупя от войската и тогава…

— Но вие трябва да ускорите сватбата! Ще бъде по-добре и за двама ви. Вие се обичате и трябва да ми позволите да ви помогна да се ожените.

— Как?

— Като прехвърля петстотин фунта на Батшеба, вместо на Фани, за да можете веднага да се ожените. Но не! Тя не би ги приела от мен. Аз ще ви ги изплатя в деня на сватбата.

Трой замълча, тайно удивен от бясното заслепление на Болдуд. После попита някак си небрежно:

— И аз ще получа всичко сега?

— Да, ако искате. Обаче сега не нося със себе си толкова пари. Не очаквах това. Но всичко, което имам, е ваше.

Като сомнамбул Болдуд отвори голямата платнена чанта, която носеше, и започна да рови в нея.

— Имам още двайсет и един фунта. Две банкноти по десет и една златна лира. Но преди да си тръгна, трябва да ми подпишете един документ…

— Дайте ми парите и ще отидем направо при нея. Готов съм да подпиша каквото пожелаете, само за да ви угодя. Но тя не трябва нищо да разбере за тези пари.

— Да, да, разбира се — припряно продума Болдуд. — Ето парите. Ако ме придружите до дома, там ще напишем документа за останалата сума, а също и условията.

— Първо ще идем при нея.

— Но защо? Пренощувайте при мен, а утре сутринта ще отидем при нотариуса.

— Но аз трябва да се посъветвам с нея или поне да я уведомя.

Те се изкачиха по хълма до къщата на Батшеба. Когато стигнаха до входа, Трой каза: „Почакайте малко“ и влезе вътре, като остави вратата притворена. Болдуд зачака. След две минути в коридора светна и той видя, че отвътре веригата на вратата е закачена. Появи се Трой със свещ в ръка.

— Нима смятахте, че ще се вмъкна с взлом? — презрително попита Болдуд.

— О, не, просто обичам всичко да е сигурно. Ще хвърлите ли поглед на това? Аз ще ви държа свещта. — През открехнатата врата Трой му подаде един сгънат вестник и приближи свещта. — Ето тук — посочи с пръст той.

Болдуд зачете:

„БРАКОСЪЧЕТАНИЯ

На 17 т.м. в църквата «Свети Амброзий», в Бат, от преподобния Д. Минсинг, бакалавър по богословие, Френсис Трой, единствен син на покойния доктор Едуард Трой от Уедърбъри, сержант от Единадесети гвардейски драгунски полк, за Батшеба, единствена жива наследница на покойния мистър Джон Евърдийн от Кастърбридж.“

— Как беше приказката, Болдуд — болен здрав носи! — подхвърли Трой. И прозвуча ехиден гърлен смях. Вестникът падна от ръцете на Болдуд. Трой продължи: — Петдесет фунта, за да се оженя за Фани. Дадено! Двайсет и един фунта, за да не се женя за Фани, а за Батшеба. Дадено! В крайна сметка: вече съм съпруг на Батшеба. Да, Болдуд, вас ви сполетя жалката участ на тези, дето се опитват да застанат между мъжа и жена му. И още нещо. Колкото и да съм лош, все пак не съм такъв негодник, че сватбата или нещастието на някоя жена да бъдат за мен пазарлък и търговия. Фани ме напусна отдавна и въобще не знам къде е. Търсих я навсякъде. И друго. Вие казвате, че обичате Батшеба; макар че при най-нищожния привиден повод сте готов да повярвате в безчестието й. Пет пари не давам за такава любов! Сега, след като ви дадох този урок, вземете си парите.

— Няма да ги взема, няма! — изсъска Болдуд.

— Както искате, но и аз също няма да ги приема — презрително изрече Трой, уви златото в банкнотите и хвърли всичкото на пътя.

Болдуд размаха юмрук срещу него.

— Ах ти, мошеник! Изчадие адово! Сатана! Ама ще те накажа, запомни това, ще те накажа!

Отново екна звънък смях. Трой затвори вратата и я заключи отвътре.

Цялата нощ Болдуд броди по хълмовете и долчинките на Уедърбъри като печална сянка по мрачните брегове на Ахерон.^[1]