Норман Мейлър
Мъжагите не танцуват (9)

Епилог

Риджънси остана да лежи така, дните минаваха, а Маделин се грижеше за него, сякаш той бе умиращ бог. Невероятно е колко безнаказани неща могат да стават в Провинстаун. Тя се обади в полицейския участък на сутринта, за да им съобщи, че той е получил нервна криза и че тя ще го вземе със себе си на дълго пътешествие. Биха ли уредили документите му за отпуск? Понеже аз бях проявил съобразителност да измия багажника на патрулната му кола преди разсъмване и да я паркирам край Градския съвет, като оставих ключовете под седалката, нищо не можеше да свърже моята къща с неговото отсъствие. Маделин се погрижи в продължение на четири дни да се обажда ежедневно в службата му и да си приказва със сержанта за състоянието му и за лошото време в Барнстейбъл, за това, че е изключила телефона, за да не го безпокоят. Тя наистина се бе обадила да прекъснат телефона. И тогава, на петия ден, Риджънси има нещастието да се посъвземе малко и започнаха ужасни сцени.

Той лежеше в леглото и ни проклинаше всички. Говореше как щял да ни арестува. Мен щял да ме тикне зад решетките заради плантацията ми с марихуана. Освен това щял да ме обвини в убийството на Джесика. Баща ми, говореше, бил прикрит педераст. Той, Риджънси, щял да замине за Африка. Щял да стане наемен войник. Освен това щял да отиде и в Салвадор. Щял да ми изпрати картичка. На нея щял да бъде сниман как държи мачете. Ха-ха-ха. Седеше там в леглото, с мускули, издули тениската му, с уста, изкривена от удара, осъзнаваше гласа си по новообразувани пътища в мозъка, грабна телефона и го тресна, когато установи, че линията е прекъсната. (Аз бързо бях успял да го изключа.) Дадохме му успокоителни, но докато го накараме да лапне хапчетата, той се държа като див бик.

Само Маделин можеше да го укротява. Видях я в светлина, в която не я бях познавал. Тя го приласкаваше, слагаше си ръката на челото му и го успокояваше, а когато нещо не можеше да помогне, го спастряше, за да млъкне.

— Тихо — нареждаше му тя, — плащаш си за греховете.

— Ще останеш ли с мен? — питаше той.

— Ще остана с теб.

— Мразя те — каза й той.

— Знам го.

— Ти си една мръсна брюнетка. Знаеш ли колко са нечистоплътни брюнетките?

— Ти самият имаш нужда да се изкъпеш.

— Отвращаваш ме.

— Вземи това хапче и мълчи.

— То е предназначено да ми увреди тестикулите.

— Ще ти дойде добре.

— Цели три дни не съм имал ерекция. Може би повече никога няма да имам.

— Не се бой.

— Къде е Мадън?

— Тук съм — обадих се. Винаги бях наблизо. През нощта тя се грижеше за него сама, но двамата с баща ми се редувахме постоянно да бъдем на пост в коридора с неговия магнум в ръка.

Много рядко някой се обаждаше по телефона на долния етаж. Никой от познатите ми, които бяха останали, не ми съобщаваше нищо важно. Риджънси, доколкото всички знаеха, бил се отправил на пътешествие. Бет била заминала, Паяка също, така че хората, ако се сетеха за тях, предполагаха, че са тръгнали да пътуват. В края на краищата и фургона им го нямало. Роднините на Студи, които се бояха от него, вероятно бяха доволни, че не го чуват. На никой, който познавах, не му липсваше Чекията, а за Пати се смяташе, че пътешества в един или друг край на широкия свят. За Уордли също. След някой и друг месец близките на Уордли можеха да се замислят, че доста време го няма и не се обажда, и да го обявят за безследно изчезнал: след седем години най-близкият му роднина можеше за всеки случай да приеме наследството му. След няколко месеца и аз можех да обявя Пати за изчезнала или бе по-добре да си затварям устата. Казах си, че ще оставя развоят на събитията да реши вместо мен.

Синът на Джесика Понд, Лони Оукуд, можеше обаче да създаде проблеми. Но пък как би могъл да направи връзка между мен и нея? Безпокоях се за татуировката си и заради Харпо, но не чак толкова. След като веднъж беше направил донос срещу мен, той не би могъл да го направи втори път, а татуировката при първа възможност щях да преправя.

Всичко опираше до Риджънси. Ако сигурността ни зависеше от Алвин Лутър, все едно че я нямахме. Той се бе настанил на всяко кръстовище. А не ми харесваше и това, че не прави опит да стане от леглото. За мен това беше знак единствено че изчаква, докато намисли какво да прави. Във всеки случай той си стоеше в леглото.

Но макар и там, устата му беше ужасна. Каза на Маделин в наше присъствие:

— Една нощ те направих да свършиш шестнайсет пъти.

— Да — каза тя, — но нито веднъж не ми беше хубаво.

— Това е — с надежда продължи той, — защото нямаш матка.

Същия следобед тя го застреля. Всеки от нас би могъл да го направи, но стана така, че Маделин го застреля. Двамата с баща ми преди това бяхме обсъждали въпроса в коридора.

— Няма друг начин — бе казал Дъги. — Трябва да го направим.

— Той е болен — рекох аз.

— Може да е болен, но не е жертва. — Дъги ме погледна. — Аз трябва да го направя. Знам го какво представлява. Много ги обичам тези като него.

— Ако си промениш мнението — рекох, — аз мога да се справя. — Наистина можех. Проклетата ми дарба да си представям образно онова, което скоро можеше да видя, бе станала по-осезаема. В мислите си стрелях с магнума на Риджънси в гърдите му. Ръката ми отскачаше във въздуха от отката на пистолета. Лицето му се изкривяваше. Виждах един луд. Риджънси приличаше на див глиган. После той умираше и когато краят му идваше, върху лицето му се изписваше суров пуритански израз, а брадичката му се вдървяваше и застиваше също като яката челюст на Джордж Уошингтън.

И знаете ли, че точно това бе последното изражение, което остана на лицето му преди да умре? Аз влязох в стаята след двата изстрела от малкия деринджър на Маделин и го видях, че издъхва върху някогашното ми брачно ложе. Изглежда, че преди тя да натисне спусъка, една от последните му реплики е била:

— Харесвах Пати Ларейн. Тя беше голяма работа и аз съм свързан с нея.

— Желая ви щастие — казала Маделин.

— И теб те мислех за голяма работа, когато те срещнах — продължил той, — но ти се оказа дребна риба.

— Точно така — казала Маделин и дръпнала спусъка.

Не било нещо особено, за да я предизвика, но тя стигнала сама до заключението, че той трябва да бъде ликвидиран. Лудите хора при сериозни обстоятелства трябва да бъдат ликвидирани. Това засукваш с млякото на мафията си.

Година по-късно, когато пожела да говори за случилото се, тя ми призна:

— Просто го изчаквах да каже нещо, от което да ми кипне кръвта.

Италианските кралици не могат да бъдат наричани дребни риби.

Същата нощ баща ми изнесе трупа му в морето. Риджънси беше погребан с циментов блок, вързан с отделни парчета тел през кръста, под мишниците и под коленете. Естествено, баща ми вече беше придобил опит. Първата нощ, когато Алвин Лутър получи пристъп и остана да лежи в безсъзнание, Дъги бе настоял да го откарам с моята моторница до гробището на Уордли на плажната ивица на Адския град и там ме накара да намеря гробовете. Успях. Същата нощ, докато аз стоях на пост край нашето рухнало ченге, баща ми хвърли шест часа крайно мръсен труд. На разсъмване, с прииждането на прилива, той пренесе всичките пет трупа до най-дълбокото и ги потопи хубавичко на дъното. Аз очевидно съм изправен пред опасността да напиша комедия в ирландски стил и затова няма да разказвам за насладата, с която сега Дъги се бе подготвил да изпрати Алвин Лутър да намери покой под вълните, само ще спомена, че след като го направи, рече: „Аз изглежда съм си бил сбъркал професията през цялото това време“. Може би беше така.

Двамата с Маделин заминахме за Колорадо за известно време, а сега живеем в Кий Уест. Аз се опитвам да пиша, живеем с парите, които тя печели като салонна управителка в местния ресторант, и с моите, които изкарвам като барман на непълно работно време в една дупка от другата страна на улицата срещу нейното заведение. Понякога очакваме на вратата ни да се почука, макар че се съмнявам дали това ще стане някога. Вдигна се шум за изчезването на Лоръл Оукуд и вестниците отпечатаха снимки на сина й. Той бе заявил, че няма да се спре, докато не открие майка си, но на лицето му по снимките я нямаше, според мен, онази решителност, която е нужна, за да се започне такова издирване, а статията във вестника правеше намек, че местните хора в Санта Барбара били склонни да приемат, че Лоръл, след като е участвала в някое и друго финансово прегрешение с Лони Пангборн, може би си е намерила някой богат сингапурски бизнесмен или друг подобен. Въпреки надиплената засъхнала кръв в багажника на колата му, смъртта на Пангборн официално бе обявена като самоубийство.

В маямския „Хералд“ се появи съобщение за изчезването на Мийкс Уордли Хилби Трети, а един репортер наистина ме издири чак в Кий Уест и ме попита дали не смятам, че Пати и Уордли може пак да са се събрали. Отговорих му, че и двамата са излезли от живота ми, но може би живеят било в Европа, било в Таити, било някъде по средата. Допускам, че тази история може пак да бъде раздухана.

Никой изобщо не пожела да разбере какво е станало с Риджънси. Трудно е да се повярва, но не бяха отправени почти никакви официални запитвания към Маделин. Някакъв мъж от управлението за борба с наркоманията от Вашингтон й позвъни веднъж и тя му разказа, че двамата с Риджънси били тръгнали за Мексико, но Алвин изчезнал от нея в Ларедо и тя така и не прекосила границата. (Преди това, на път за Колорадо, ние си дадохме труда да заобиколим през Ларедо, за да се снабди тя с квитанция от мотела, която да може да покаже на служебните дознатели, ако някога обяснението й бъдеше поставено под съмнение.) Не мисля обаче, че някой от служебните лица в управлението за борба с наркоманията беше крайно недоволен, че са се лишили от него. Засега всичко си остава така. Попитах Маделин веднъж за брата на Алвин, но се оказа, че онзи път, когато е била направена снимката с племенниците й, е бил единственият случай, когато е виждала семейството му — единствения му брат.

Тъй като нямахме много пари, обсъждахме дали да не продадем къщите си, но нито моята, нито нейната се водеха на нашите имена. Предполагам, че накрая ще бъдат конфискувани за неплатени данъци.

Баща ми е още жив. Онзи ден получих писмо от него. Пишеше: „Стискай здраво палци, защото чулуликащите влабчета за голяма своя изненада сега твърдят, че критичното ми състояние е преминало. За тях това е постижение, равно на опрощаването на греховете им“.

Е, синът на Дъглас Мадън — Тимъти Мадън — си има своя теория. Аз смятам, че сегашното психологическо състояние на баща ми е свързано с всичките тези глави и трупове, които той бе мерил, теглил и изхвърлял в морето.

Нищо чудно, че лечението на рака е толкова скъпо.

Ами аз? Да, аз съм толкова компрометиран от толкова много свои дела и постъпки, че се налага с писане да намеря изхода от вътрешния затвор на моите нерви, вини и дълбоко вкоренени духовни задължения. И все пак ще си опитам отново късмета. В действителност не всичко е толкова зле. Двамата с Маделин спим с часове вкопчени в прегръдка. Аз живея в лоното на нейната постъпка, не се чувствам неудобно или несигурно, плътно съм свързан с нея и дълбоко съзнавам, че цялата ми сегашна душевна стабилност почива върху здравата основа на едно кърваво престъпление.

Нека никой не смята обаче, че сме успели да се изплъзнем от Адския град напълно невредими. През една прекрасна лятна вечер, на залез-слънце, в Кий Уест, когато ветровете откъм екватора духаха над Карибско море и климатичната инсталация се беше повредила, не можех да заспя, връхлетян от размисли за снимките на Маделин и Пати, които бях обезглавил с ножица. В онзи час внезапно си припомних, че наистина аз го бях направил след залез-слънце (беше някакъв ужасен опит за любителско заклинание, предполагам, за да възпра Пати да не ме напусне) да, бях го направил точно преди да тръгнем за онзи сеанс, който Харпо проведе. Ако си спомняте, Нисън бе започнал да крещи, защото му се явило видение как Пати е покойница.

Какво мога да ви кажа? Последните новини, които имам от Провинстаун, ги донесе един приятелски настроен скитник, който минаваше през Кий Уест и който ми съобщи, че Харпо бил полудял. Изглежда, че преди време той пак бил направил сеанс, след който започнал да твърди, че бил зърнал шест трупа на дъното на океана. Откъм глъбините две жени без глави били разговаряли с него. Бедният Харпо бил прибран в психиатрията и както научавам, щели да го освободят от там малко по-късно тази година.