Борис Виан
Сърца за изтръгване (8)

VIII

29 август

Клемантин беше сама. В стаята не се чуваше никакъв шум освен на моменти плискането на слънчевите лъчи в пердето.

Облекчена и напълно затъпяла, тя прекара ръце по плоския си и мек корем. Набъбналите й гърди тежаха. Тя почувствува съжаление, срам и угризение за тялото си и забрави захвърления вчера чаршаф. С пръсти опипваше извивката на врата си, раменете, ненормално набъбналите си гърди. Беше й доста горещо, сигурно имаше температура.

От прозореца идваше далечната глъчка на селото. Беше време за полската работа. От мрачните обори се чуваше пресилено сърдитото мучене на някакви озаптени животни.

До нея мърльовците спяха. Сграбчи единия от тях и със сдържано отвращение го вдигна с две ръце над себе си. Той беше розов, с мъничка влажна уста като октоподче, с надиплена около очите плът. Тя извърна глава, откри едната си гърда и доближи към нея мърльото. Трябваше да сложи зърното в устата му и тогава той сви юмручета и бузите му хлътнаха. Гълташе бързо, смучейки противно шумно. Не беше много приятно. Това облекчаваше малко, но и нараняваше също. След като изпразни двете трети от гърдата, мърльото заспа с разперени ръце и захърка неприятно. Клемантин го остави до себе си и той, без да престава да хърка, направи странна муцунка, смучейки в съня си. Имаше само жалък мъх по главата, фонтанелата тревожно пулсираше, човек изпитваше желание да я натисне в средата, за да спре.

В къщата прокънтя глух удар. Долу тежката врата се бе затворила. Жакмор и Анжел бяха излезли. Клемантин разполагаше с живота и със смъртта на трите същества, които спяха до нея. Те й принадлежаха. Тя погали тежката си и болезнена гръд. Ще има с какво да ги нахрани и трите.

Второто жадно се нахвърли върху кафявото зърно, оставено преди малко от брат му. То смучеше само̀, тя се протегна. Чакълът на двора хрускаше под краката на Жакмор и Анжел. Бебето смучеше. Третото се размърда насън. Тя го повдигна и му даде другата гърда.