Борис Виан
Сърца за изтръгване (7)

VII

Сега те слизаха по стълбата, покрита с червени плочки, която трепереше под краката им. Къщата имаше яка конструкция от дебели черни греди, стените бяха варосани. Жакмор се чудеше какво да каже.

— След малко ще бъде по-добре — каза колебливо той.

— Хмм… — отговори Анжел.

— Много ли ви се струпа на главата? — попита психиатърът.

— Не. Два месеца бях заключен. Това е.

Той се опита да се усмихне.

— Странно ми е, че съм отново свободен.

— Какво правехте през тия два месеца? — попита Жакмор.

— Нищо — каза Анжел.

Те минаха през един голям хол, покрит като стълбището с червени теракотови плочки. Имаше малко мебели: тежка маса от светло дърво, нисък бюфет от същото дърво и по стените две-три картини, много светли и красиви. Столовете бяха в същия стил. Анжел се спря до бюфета.

— Ще пийнете ли все пак нещо? — попита той.

— На драго сърце — каза Жакмор.

Анжел поднесе две чашки домашен плусточник.

— Прекрасен — оцени Жакмор.

И тъй като другият не отговаряше, прибави:

— В общи линии как се чувствувате като баща?

— Не е весело — каза Анжел.