Борис Виан
Сърца за изтръгване (68)

XXIX

15 марюни

 

Три жълти луни, по една за всеки, бяха накацали пред прозореца и се забавляваха да правят гримаси на братята. Те, и тримата по нощници, се бяха пъхнали в леглото на Ситроен, откъдето най-добре се виждаха луните. Трите им опитомени мечета танцуваха в кръг около леглото и пееха тихичко, за да не събудят Клемантин — тази бавачка на омари. Ситроен лежеше между Ноел и Жоел и изглеждаше замислен. Той криеше нещо в ръцете си.

— Търся думи — каза той на братята си. — Тази започва с…

Той млъкна.

— Готово. Намерих я.

Той сложи ръце пред устата си и каза нещо много тихо. След това остави на юрганчето това, което държеше. Беше малък бял скакалец.

Мечетата веднага дойдоха и седнаха около него.

— Пазете се — каза Жоел, — нищо не виждам.

Мечетата се отстраниха и обърнаха гръб на леглото. Скакалецът ги поздрави и започна да прави акробатически номера. Децата искрено му се възхищаваха.

Но той много бързо се умори, изпрати им въздушна целувка, скочи много високо и изчезна.

Никой не се разтревожи. Ситроен вдигна пръста си.

— Знам друго нещо! — каза мъдро той. — Когато намерим бълхи, трябва да ги накараме да ни ухапят три пъти.

— Е, и? — попита Ноел.

— Тогава — отвърна Ситроен — ще можем да ставаме толкова малки, колкото си поискаме.

— И да минаваме под вратите?

— То се знае — отговори Ситроен. — Ще можем да ставаме малки като бълхи.

Мечетата се приближиха, това ги бе заинтересувало.

— А може ли, като изговаряме думите обратно, да станем големи? — попитаха те в един глас.

— Не — рече Ситроен. — Така сте си много добре. Но ако искате, мога да направя така, че да ви пораснат маймунски опашки.

— Хич не искам — каза мечето на Жоел. — Благодаря!

Мечето на Ноел също отказа. А третото още мислеше.

— Ще си помисля — рече то.

Ноел започна да се прозява.

— Спи ми се. Отивам си в леглото — каза той.

— Аз също — каза Жоел.

След няколко минути те вече спяха. Само Ситроен беше буден, той гледаше ръцете си и намигаше. Когато намигаше по специален начин, му порастваха още два пръста. Утре щеше да научи и братята си на това.