Борис Виан
Сърца за изтръгване (39)

XVIII

39 юнгуст

 

Тя бе седнала до прозореца и гледаше надолу. Градината пред нея се гушеше в скалистия бряг и слънцето галеше всичките й тревички с косите си залязващи лъчи. Клемантин се чувствуваше отегчена и самовглъбено се наблюдаваше.

И тъй както си стоеше и се занимаваше със себе си, тя изведнъж подскочи, когато в далечината часовникът на камбанарията удари шест и петнадесет. Тя бързо излезе от стаята. В градината ги нямаше. Слезе по стълбите озадачена и влезе решително в кухнята. В момента, в който отваряше вратата, чу шум от пералнята — Кюблан переше.

Децата бяха придърпали един стол пред бюфета. Ноел го крепеше с две ръце. Ситроен се беше качил на стола и подаваше на Жоел едно след друго парчета хляб от панерчето; бурканът с конфитюра още стоеше на седалката, в краката му. Изцапаните бузи на близнаците издаваха, че са изконсумирали плода на предприетата акция.

Щом чуха майка си да влиза, те се обърнаха и Жоел, а след него и Ноел заплакаха. Само Ситроен остана мълчалив. Той взе едно последно парче хляб и отхапа от него, докато се обръщаше към нея, после седна до буркана. Дъвчеше бавно, с достойнство.

Клемантин се засрами, като си помисли, че пак беше пропуснала часа на закуската им, угризенията й бяха по-силни от недоволството, което я терзаеше, когато се прибираше късно. Самото държание на Ситроен, предизвикателният му и пренебрежителен вид допълваше протеста на братята му. Щом вместо нея изпълняваше тези задължения, той чувствуваше като тях, че извършва нещо нередно. И си мислеше навярно, че тя ги мразеше, че нарочно не им даваше да закусят. Тази мисъл така натъжи Клемантин, че самата тя едва не заплака. Все пак, за да не превърне кухнята си в долина на сълзите, тя успя да овладее жлезите си и очите й останаха сухи.

Приближи се и взе Ситроен на ръце. Той се стегна, беше си инатче. Целуна го много нежно по кафявата бузка.

— Бедничкото ми — каза нежно тя. — Тази твоя лоша майка, която забравя за закуската ви. Елате, елате да ви направя по едно хубаво мляко с какао заради мъката, която ви причиних.

Тя го остави на земята. Близнаците бяха престанали да ронят сълзи и се спуснаха към нея, грейнали от радост. Те галеха изпоцапаните си муцунки о краката й, обути в черни чорапи, докато тя откачаше от стената една съдина и я пълнеше с мляко. Ситроен все още с парчето хляб в ръка я гледаше смаяно. Набръчканото му чело се изглади. Тя му се усмихваше подкупващо. Той също се усмихна със срамежлива като синя катеричка усмивка.

— Ще видиш колко много ще ме обичаш сега — прошепна почти на себе си тя. — Вече никога няма да има за какво да ме упрекваш.

Ето на, те вече се хранят сами, нямат нужда от мен, си казваше все пак с горчивина тя. Може би вече могат да пускат и чешмата.

Няма значение. Това може да се компенсира. Ще им дава толкова любов, толкова любов ще им дава, че животът им, изтъкан от нейните грижи и добрини, щеше да бъде безсмислен за тях без нейното присъствие.

И тъй като в този момент погледът й блуждаеше, тя видя през прозореца как откъм хангара се издигаха гъсти кълба дим. Бяха запалените пускови релси на лодката.

Тя излезе, за да види по-добре. Малчуганите бърбореха зад нея. Тя разбра, усети, че това бе пожар, нямаше защо да проверява. Последната й пречка отлиташе.

Хангарът пращеше и съскаше. Парчета овъглено дърво падаха от покрива. Пред вратата Жакмор неподвижно съзерцаваше жаравата. Клемантин сложи ръка на рамото му. Той подскочи, но не каза нищо.

— Замина ли Анжел? — попита Клемантин.

Той потвърди с леко кимване.

— Когато всичко изгори — каза Клемантин, — разчистете с прислужницата. Ще стане прекрасна площадка за игра на малките. Ще им построим гимнастически уреди. Тоест вие ще им ги построите. Ще се забавляват царски.

Той бе учуден, но като я погледна, разбра, че тя не търпи възражения.

— Ще се справите — увери го тя. — Мъжът ми прекрасно би свършил тази работа. Беше доста сръчен. Надявам се, че малките на него са се метнали.