Борис Виан
Сърца за изтръгване (33)

XII

13 юли

 

Пред входа на къщата имаше едно равно и покрито с чакъл пространство, където след ядене играеха трите деца, докато чакаха бавачката да поднесе храната на големите, след което ги слагаше да спят. От прозореца на столовата човек можеше да ги наблюдава. И това задължение се падна на Жакмор, просто защото бе седнал с лице към прозореца. Срещу него Клемантин разсеяно мачкаше с пръсти среда от хляб и правеше топчета. Неприятна работа, ако трябваше да се занимава (а той се занимаваше). Те се виждаха само на масата. Тя изглежда желаеше оставането му тук, но в разговор се ограничаваше с незначителни теми; той от своя страна също не искаше да засяга лични въпроси.

Кюблан наперено и безмълвно донесе едно блюдо, покрито с капак, и го остави пред Жакмор. Той го отхлупи и каза учтиво:

— Моля, сипете си, Клемантин.

— Това е за вас — отвърна тя. — Само за вас. Нещо котешко.

Тя се усмихваше хитричко. Той погледна яденето.

— Но това са дреболийки! — извика радостно той.

— Точно така — каза Клемантин.

— Бих ги предпочел сурови — обясни Жакмор, — но съм трогнат от такова внимание… Клемантин, вие сте ангел.

— Изпитвам най-добри чувства към вас — каза тя, — но въпреки това не бих понесла да ви гледам как ядете сурово месо.

— Разбира се — съгласи се Жакмор, като си напълни чинията. — Това е по-хубаво от всички мишки и птици по земята.

— Радвам се, че ви харесва — отвърна тя.

— Птица не е лошо, разбира се — забеляза Жакмор, — но тези ужасни пера!

— Вярно е — каза Клемантин. — Това е обратната страна на медала. — Но мишките?

— Само за развлечение — отвърна Жакмор. — Иначе не са вкусни.

— В края на краищата — каза тя — това разширява диапазона на вкусовете ви. За предпочитане е. Върху кого работите в момента?

— Вие сте любезна — отбеляза Жакмор, — защото знаете, че вашето слугинче направо ме изостави.

— Да — отвърна тя. — Признавам, че това ми прави удоволствие. Какво намерихте в селото? Май че доста често ходите там.

— О — каза Жакмор, — нищо особено. Често се виждам с Ла Глоар.

— Аз ви питам за жени.

— Изобщо не търся — отговори Жакмор. — Знаете ли, че котакът беше скопен. Не вярвам да има такова значение, но все пак това оказва влияние.

Той лъжеше.

— Знам какво си търсите — каза Клемантин.

Жакмор погледна трите деца, които обикаляха в кръг, докато им се завиеше спят.

— Да говорим за друго — предложи той.

— Ровите ли в гардероба ми? — попита изведнъж тя.

Жакмор се поколеба. Бе учуден.

— Моля?

— Чухте добре.

— Не — отговори той. — Не съм аз. Какво ще търся във вашия гардероб. Имам достатъчно дрехи.

— О… няма никакво значение — увери го тя. — Може би се заблуждавам. Имах впечатление, че някой постоянно пипа там. Разбира се, нямам причини да смятам, че това сте именно вие.

Той посочи с глава прислужницата, която бе с гръб към тях.

— А, не — каза Клемантин. — Сигурна съм. И защо й е да се крие. На мен ми е все едно. Аз никога не ги обличам. Почти никога.