Борис Виан
Сърца за изтръгване (31)

X

Анжел отново бе взел чука за занитване и се занимаваше с другия борд. Той тъкмо подлагаше наковалнята от вътрешната страна, когато Клемантин се показа, зачервена от бързане. Щом я видяха, близнаците весело извикаха, а Ситроен се приближи до нея и я хвана за ръката. Анжел вдигна очи, видя всичко и сякаш се стегна.

— Кой им даде да закусят? — попита тя.

— Аз — сухо отговори Анжел.

Нещо в тона му я учуди.

— И с какво право?

— Стига! — каза грубо Анжел.

— Аз те питам с какво право си дал закуската на тези деца, след като е казано, че нямаш работа с тях?

Преди да си затвори устата, и шамарите заваляха. Тя политна от ударите. Анжел, пребледнял като платно, трепереше от яд.

— Стига! — извика той.

Той като че ли се поуспокои, а тя прокара несигурно ръка по бузата си.

— Съжалявам — каза накрая той. — Но отиваш твърде далеч.

Децата се развикаха, а Ситроен взе от земята един пирон, приближи се до Анжел и с все сили го заби в крака му. Анжел не помръдна, Клемантин започна да се смее злобно.

— Стига — повтори рязко Анжел.

Тя спря.

— Всъщност не съжалявам — продължи той. — Съжалявам, че не посмях да те ударя по-силно.

Клемантин наведе глава и си тръгна. Трите деца я последваха. От време на време Ситроен се обръщаше и хвърляше по един свиреп поглед на баща си. Анжел остана замислен. Той си припомни сцената, която стана преди малко, и се размърда притеснено; после си представи мислено жена си на масата в столовата и червенина обля челото и врата му. Той знаеше, че повече няма да се прибере в къщи. Имаше достатъчно талаш и стърготини в хангара, за да може човек да спи удобно, а и нощите бяха топли. Усещаше лек сърбеж в левия крак. Наведе се и извади пирона с фино позлатено острие, върху зеленикавото зебло на панталона му имаше малко кафяво петънце, колкото една дървеница. Беше просто смешно. Нещастни червейчета.