Борис Виан
Сърца за изтръгване (29)

VIII

30 март

Жакмор с един скок се намери на шосето и помириса свежия въздух. Той долавяше много нови миризми, които събуждаха у него неясни спомени. Откакто бе абсорбирал преди една седмица цялото психическо съдържание на черната котка, той се сблъскваше с все по-нови и нови изненади и доста трудно се оправяше в този сложен и необуздано чувствен свят. Не може да се каже, че той наистина възприе съвсем ново поведение; неговите физически навици, жестове и основни рефлекси бяха вече достатъчно затвърдени, за да се променят коренно от контакта с тези на черната котка, които и без друго не бяха достатъчно интензивни, и това обясняваше слабия им ефект; сега му бяха смешни опитите сам себе си да убеди, че изпитва нужда да се почеше с крак зад ухото или да легне свит на топка с юмруци под брадата. Но му оставаха цяла серия желания и усещания, дори мисли, които много го привличаха, въпреки че разбираше тяхната лекомисленост; например валерианът: той усети, че на няколко метра има валерианов храст. Въпреки това му обърна решително гръб и тръгна в посока, обратна на селото, по пътеката на високия бряг. Една, според него, твърде добра идея го направляваше.

Той стигна до ръба, откъдето брегът стръмно се спускаше към морето и лесно откри една малка, едва забележима пътечка, проправяна вероятно от падащите камъни. Без колебание тръгна по нея с гръб към пропастта и помагайки си с ръце, заслиза. За миг се уплаши, когато няколко камъка се изтърколиха изпод краката му, но несъмнено той се спускаше със сигурност и сръчност, които досега не бе откривал у себе си. За няколко мига бе вече долу на брега. От отлива морската вода бе открила една тясна ивица изгладени морски камъни, оградени от скали, прерязани от дълбоки дупки, пълни с вода. Жакмор бързо се приближи до една от тях, избра си удобно място, запретна ръкав и клекна. Свитите му пръсти докосваха водата.

Минаха десетина секунди. Тогава малка жълта рибка показа глава иззад една зелена тревичка. Беше едва забележима на растителния фон на езерцето, но Жакмор виждаше как потръпват хрилете й и сърцето му се изпълваше с радост.

В миг ръката му се изпъна, той хвана животинчето и го поднесе към носа си. Наистина хубаво миришеше.

Облизвайки се, той отвори уста и без колебание сгриза главата на потръпващата риба.

Беше прелестно. А локвата беше пълна с рибки.