Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Arrache-cœur, 1962 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Андрей Манолов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- ventcis(2014)
Издание:
Автор: Борис Виан
Заглавие: Сърца за изтръгване
Преводач: Андрей Манолов
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: Френски
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: Френска
Печатница: Полиграфически комбинат „Дим. Благоев“
Излязла от печат: 28. VI. 1981 г.
Редактор: Екатерина Делева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Васко Вергилов
Художник: Силва Бъчварова
Коректор: Виолета Андреева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/644
История
- —Добавяне
XIV
Анжел беше изкарал колата от гаража и чакаше Жакмор. Психиатърът се позабави, защото се наслаждаваше на прекрасна гледка — виолетовото море и сребърната мараня в небето, дървесата, цветята в градината и къщата, бяла и масивна сред този фойерверк от цветове.
Жакмор си откъсна малко жълто цветенце и се качи до Анжел. Колата беше комби, стара и стабилна, не много комфортна, но сигурна. Задният капак беше вдигнат, поддържан с две вериги, оттам обилно влизаше свеж въздух.
— Какъв край! — каза Жакмор. — Какви цветя! Каква красота! Какви…
— Да — каза Анжел.
Той даде газ. След колата по пътя се вдигна облак прах. Прахът падаше върху сюнгероподобната трева, с която Жакмор беше вече свикнал.
Една коза, застанала край пътя, направи знак с рогата си на Анжел и той спря.
— Качвай се — рече й той.
Козата скочи в колата и седна на платформата зад тях.
— Всичките се движат на автостоп — обясни Анжел. — И тъй като нямам никакви причини да бъда в лоши отношения със селяните…
Той не довърши изречението си.
— Виждам — каза Жакмор.
Малко по-нататък те качиха едно прасе. Двете животни слязоха в началото на селото и всяко тръгна към фермата си.
— Когато се държат прилично, имат право да излизат на разходка. Иначе ги наказват, бият ги и ги затварят. И ги изяждат без много процедури.
— Да — каза слисано Жакмор.
Колата на Анжел спря пред дърводелската работилница. Двамата слязоха. Сега в малкото предпомещение имаше един продълговат сандък. Тялото на чирачето, което вчера дялкаше дъбовата греда, лежеше в него, мършаво и бледо, едва покрито с един чувал.
— Има ли някой? — извика Анжел, удряйки по масата.
Дърводелецът се показа. От работилницата се чуваха удари като вчера. Сигурно имаше друг чирак. Майсторът избърса носа си с ръкав.
— За леглата ли идваш — попита той Анжел.
— Да — отвърна Анжел.
— Ами, вземи ги — каза майсторът, — те са тук.
И посочи работилницата.
— Ела ми помогни — рече Анжел.
Те изчезнаха и двамата. Жакмор пропъди една тлъста муха, която кръжеше над главата на мъртвото дете.
Дърводелецът и Анжел качиха леглата в колата. Те бяха разглобени.
— Вземи и това — каза дърводелецът, посочвайки сандъка, в който лежеше чирачето.
Дърводелецът вдигна сандъка и го сложи в колата. Те тръгнаха и след малко стигнаха до червения поток. Анжел спря, слезе и свали сандъка. Той бе малък и лек. Без усилие го вдигна и го отнесе до потока. След това го хвърли. Дървото потъна веднага. Тялото на детето изплува, без да се поклаща, и тръгна бавно по течението, като по гъста смола.
Частите на леглата се удряха при всяко подрусване на колата.