Борис Виан
Сърца за изтръгване (14)

XIV

Анжел беше изкарал колата от гаража и чакаше Жакмор. Психиатърът се позабави, защото се наслаждаваше на прекрасна гледка — виолетовото море и сребърната мараня в небето, дървесата, цветята в градината и къщата, бяла и масивна сред този фойерверк от цветове.

Жакмор си откъсна малко жълто цветенце и се качи до Анжел. Колата беше комби, стара и стабилна, не много комфортна, но сигурна. Задният капак беше вдигнат, поддържан с две вериги, оттам обилно влизаше свеж въздух.

— Какъв край! — каза Жакмор. — Какви цветя! Каква красота! Какви…

— Да — каза Анжел.

Той даде газ. След колата по пътя се вдигна облак прах. Прахът падаше върху сюнгероподобната трева, с която Жакмор беше вече свикнал.

Една коза, застанала край пътя, направи знак с рогата си на Анжел и той спря.

— Качвай се — рече й той.

Козата скочи в колата и седна на платформата зад тях.

— Всичките се движат на автостоп — обясни Анжел. — И тъй като нямам никакви причини да бъда в лоши отношения със селяните…

Той не довърши изречението си.

— Виждам — каза Жакмор.

Малко по-нататък те качиха едно прасе. Двете животни слязоха в началото на селото и всяко тръгна към фермата си.

— Когато се държат прилично, имат право да излизат на разходка. Иначе ги наказват, бият ги и ги затварят. И ги изяждат без много процедури.

— Да — каза слисано Жакмор.

Колата на Анжел спря пред дърводелската работилница. Двамата слязоха. Сега в малкото предпомещение имаше един продълговат сандък. Тялото на чирачето, което вчера дялкаше дъбовата греда, лежеше в него, мършаво и бледо, едва покрито с един чувал.

— Има ли някой? — извика Анжел, удряйки по масата.

Дърводелецът се показа. От работилницата се чуваха удари като вчера. Сигурно имаше друг чирак. Майсторът избърса носа си с ръкав.

— За леглата ли идваш — попита той Анжел.

— Да — отвърна Анжел.

— Ами, вземи ги — каза майсторът, — те са тук.

И посочи работилницата.

— Ела ми помогни — рече Анжел.

Те изчезнаха и двамата. Жакмор пропъди една тлъста муха, която кръжеше над главата на мъртвото дете.

Дърводелецът и Анжел качиха леглата в колата. Те бяха разглобени.

— Вземи и това — каза дърводелецът, посочвайки сандъка, в който лежеше чирачето.

Дърводелецът вдигна сандъка и го сложи в колата. Те тръгнаха и след малко стигнаха до червения поток. Анжел спря, слезе и свали сандъка. Той бе малък и лек. Без усилие го вдигна и го отнесе до потока. След това го хвърли. Дървото потъна веднага. Тялото на детето изплува, без да се поклаща, и тръгна бавно по течението, като по гъста смола.

Частите на леглата се удряха при всяко подрусване на колата.