Борис Виан
Сърца за изтръгване (64)

XXV

80 декарт

 

Жакмор се връщаше, след като бе поръчал ремонта, но ранният утринен час му даваше възможност спокойно да се отбие в църквата, за да поговори със свещеника, чиито възгледи доста му харесваха. Той влезе в просторната яйцевидна църква, където цареше полумрак, постигнат с много вкус, вдъхна религиозната атмосфера с наслада, като стар мераклия, стигна до притворената врата в дъното и я бутна. Три предварителни почуквания бяха известили за неговото идване.

— Влезте — каза свещеникът.

Той бе по гащета и скачаше на въже в средата на отрупаната с всевъзможни вещи стая. Клисарят седеше в креслото с чаша ракия в ръка. Лекото накуцване на свещеника нарушаваше елегантността на подскоците, но въпреки това той се справяше твърде добре.

— Добър ден — рече клисарят.

— Моите почитания, господин свещеник — каза Жакмор. — Тъй като минавах оттук, реших да се възползувам, за да ви поздравя.

— Вече е сторено — забеляза клисарят. — Една ичкия.

— Не се опитвайте да говорите по селски — каза строго свещеникът. — В божия дом се говори на езика на лукса.

— Но тази стаичка, господин свещеник — забеляза клисарят, — е нещо като клозет в божия дом. Човек малко се отпуска.

— Дяволско изчадие — каза свещеникът, като му хвърли унищожителен поглед. — Питам се защо още ви държа при себе си.

— Признайте, че по този начин си правите реклама — рече клисарят. — А и за вашите представления съм ви нужен.

— Апропо — попита Жакмор, — какво смятате да направите на следващото представление?

Свещеникът престана да скача, внимателно сгъна въжето и го напъха в едно чекмедже. Докато говореше, той триеше мекушавите си гърди с един сивкав пешкир.

— Ще бъде грандиозно — каза той.

Почеса се под мишницата, след това по пъпа. Кимна с глава и продължи.

— Представление, пред чийто лукс ще избледнеят всички светски спектакли, в които разсъблечени същества създават впечатление за величественост на гледката. Отгоре на всичко, помислете си само, основната атракция ще бъде едно хитроумно средство, за да се приближим до Всевишния. Ето какво смятам да направя. Сред невъобразима феерия от орнаменти и костюми църковният хор ще изтегли до ливадата на Бастиен един златен балон, поддържан от хиляди сребърни нишки. Аз ще седна в коша и щом се издигна на подходяща височина, под съпровод на орган, ще изхвърля зад борда този негодник клисаря. И бог ще се усмихне пред незабравимия блясък на този празник и сред тържеството на неговото слово на лукса.

— Ей, почакайте — рече клисарят, — не ме бяхте предупредили. Ами че аз ще се утрепя.

— Дяволско изчадие! — ревна свещеникът, — ами крилата ти? Като прилеп си с тях.

— Не съм летял от месеци — каза клисарят, — щом направя опит, и дърводелецът гърми по мен, пълни ми задника със сол и вика, че съм дивеч.

— Толкова по-зле за теб — отвърна свещеникът, — ще се утрепеш.

— Ама вие повече ще загубите от това — каза клисарят.

— Без теб ли? Това ще бъде спасение.

— Хм — каза Жакмор, — ще ми позволите ли една забележка? Струва ми се, че вие двамата, като две крайности, се уравновесявате; присъствието на единия кара другия да изпъква. Без дявола вашата религия ще стане лековата.

— Ето на — обади се клисарят. — С удоволствие чувам това от вас. Чуйте го, господин свещеник, признайте, че само заради мен изглеждате истински.

— Марш оттук, гадина такава, ти си мръсен и смърдиш.

Клисарят бе чувал и по-лошо.

— И най-отвратителното в случая е — добави той, — че аз винаги играя лошия, никога не се оплаквам от това и отгоре на всичко непрекъснато ме ругаете. Поне от време на време да се сменяхме.

— Ами когато ме удрят с камъни по лицето? Нали ти ги подучваш да ме замерват.

— Ако можех да ги подуча, много по-често щяха да ви замерват.

— Хайде, хайде, не ти се сърдя — каза накрая свещеникът. — Но недей да забравяш пак задълженията си. Бог се нуждае от цветя. Бог се нуждае от много тамян, трябват му дълбоки поклони и скъпи подаръци, злато, смирна, чудни видения, юноши, красиви като кентаври, блестящи диаманти, слънца, хубостта на зората, а ти си толкова грозен, жалък, като дръгливо магаре, което пърди в луксозен салон… но, да говорим за друго, че ме ядосваш. Ще те изхвърля от балона, по това няма спор.

— Да, ама аз няма да падна — отсече клисарят.

Той издиша силен пламък, който опърли космите по краката на свещеника. Последният изрече богохулни слова.

— Господа — каза Жакмор, — умолявам ви.

— Всъщност — поде със светски тон свещеникът. — На какво дължим удоволствието да ви видим сред нас?

— Минавах — обясни Жакмор — и реших да се възползувам, за да ви поздравя.

Клисарят стана.

— Ще ви оставя — каза той. — Поговорете си с господина.

— Довиждане — рече Жакмор.

Свещеникът си търкаше краката, за да опадат обгорените косми.

— Какво става с вас? — попита той.

— Добре съм — отвърна Жакмор. — Бях дошъл в селото, за да търся работници. Има някои неща за оправяне в къщи.

— Все по същия повод ли? — попита свещеникът.

— Да — отвърна Жакмор. — Полудява при мисълта, че би могло да им се случи нещо.

— Но тя би полудяла и при мисълта, че нищо не може да им се случи — каза свещеникът.

— Правилно — отвърна Жакмор. — Затова отначало мислех, че тя преувеличава опасностите. Но признавам, че тази страст да ги пази, ми вдъхва известен респект.

— Каква възхитителна любов! — каза свещеникът. — Каква разкошна предпазливост! Осъзнават ли поне какво прави за тях?

Жакмор не отговори веднага. Тази страна от проблема му бе убягнала. Той се поколеба:

— А, това не знам…

— Тази жена е светица — каза свещеникът. — И въпреки това тя не идва никога в църквата. Иди, че обяснявай това.

— То е необяснимо — рече Жакмор. — Всъщност това няма никаква връзка, съгласете се. Това е и обяснението.

— Съгласен съм — каза свещеникът, — съгласен съм.

Те млъкнаха.

— Е, хайде — рече Жакмор, — ще си тръгвам.

— Да, да, ще си тръгвате.

— Тръгвам си, тръгвам — повтори Жакмор.

Той се сбогува и си тръгна.