Борис Виан
Сърца за изтръгване (6)

VI

Клемантин лежеше неподвижно. Лежеше съвсем плоска и гледаше в тавана. Двата юнака бяха от дясната й страна, а третото — отляво. Бавачката беше подредила стаята. Безшумно върху перваза на отворения прозорец падаше слънчева светлина.

— Ще трябва да ги отбиете утре — каза Жакмор. — Тя не може да кърми две и още едно; освен това, така ще става по-бързо, и трето — ще си запази бюста.

Клемантин се размърда и обърна глава към тях. Отвори очи, хвърли им суров поглед и каза:

— Ще ги кърмя сама. И трите. Това няма да развали бюста ми. И още по-добре, ако го развали. Изобщо аз нямам желание да се харесвам никому.

Анжел се приближи и се опита да погали ръката й. Тя се дръпна.

— Стига — каза тя. — Нямам желание да започвам отново.

— Слушай — прошепна Анжел.

— Махай се — каза тя уморено. — Сега не искам да те виждам. Това ми причини прекалено много болка.

— Не си ли по-добре? — попита Анжел. — Виж… Този корем, който така те притесняваше, го няма вече.

— И с чаршафа, който носите — каза Жакмор, — когато станете, няма да има и следа.

Клемантин с голямо усилие се понадигна. С нисък съскащ глас тя каза:

— Би трябвало да се чувствувам по-добре, а? Ей така… веднага след това… с разкъсания си корем, с тези болки в гърба…, с разкривения до болка таз, с червените капилярчета в очите…, би трябвало да се съвзема, да бъда послушна, да си възстановя хубавата фигура, хубавия твърд бюст…, за да дойдеш ти или някой друг, да ме мачкате, да ми хвърлите от вашата мръсотия и всичко да започне отново, да ме боли, да стана тромава, да кървя…

С рязко движение тя пъхна ръката си под завивките и изтръгна чаршафа, с който бе превързана. Анжел понечи да реагира.

— Не се приближавай! — каза тя с толкова презрителен глас, че мъжът й спря онемял. — Махайте се! И двамата! Ти, защото ми причини това, а вие, защото ме видяхте такава. Хайде… Изчезвайте!

Жакмор тръгна към вратата, последван от Анжел. Когато последният беше вече на прага, тя хвърли свития на топка чаршаф и го удари по тила. Анжел се спъна и си блъсна челото в касата на вратата. Тя се затвори след него.