Борис Виан
Сърца за изтръгване (55)

XVI

8 октамври

— Почти съм съгласен с вас — каза Жакмор, — но нека не бързаме.

— Друго разрешение няма — рече Клемантин. — Откъдето и да погледнем въпроса, се налага все същият извод. Нищо нямаше да се случи, ако дървото го нямаше.

— Не е ли по-виновна стълбата — каза Жакмор.

— То се знае. Тя не трябваше да я оставя там, но това е друг въпрос. Тя ще си получи заслуженото. Но вие добре разбирате, че без това дърво на Ситроен и на Ноел нямаше никога да им хрумне да крият мечето на Жоел. Дървото е причината. И представете си, че на бедничкото детенце му бе хрумнало да се покатери направо по дървото, за да си вземе мечето.

— Все пак — продължи Жакмор, — някои смятат, че за децата е здравословно да се катерят по дърветата.

— Но не за моите деца! — рече Клемантин. — И толкова неща могат да се случат покрай тези дървета. Човек просто не знае. Термити могат да прегризат корените и дървото да падне върху вас, може някой сух клон да се отчупи и да ви удари по главата, може върху дървото да падне гръм, да го запали, вятърът да пренесе пламъка в детската стая и те да умрат от изгаряне… Не, прекалено много опасности създават тези дървета. И затова ви моля да отидете в селото и да поискате хора, които да отсекат всички дървета. Половината дървен материал нека остане за тях, другото ще използуваме за отопление.

— Какви хора? — попита Жакмор.

— Ами, не знам, градинари, дървари… дървари, да, точно така. Моля ви да поискате да ми изпратят няколко души дървари. Трудно ли е това?

— А, не — каза Жакмор. — Отивам. Просто исках всичко да ми е ясно.

Той стана и тръгна.