Борис Виан
Сърца за изтръгване (5)

V

Анжел беше седнал на един стол, превил гръб, а в тялото му все още откънтяваха виковете на Клемантин. При щракването на ключалката той вдигна глава. Рижата брада на психиатъра го учуди.

— Казвам се Жакмор — обясни последният. — Минавах по пътя и чух викове.

— Беше Клемантин — отвърна Анжел. — Мина ли всичко добре? Свърши ли? Кажете!

— Вие сте три пъти баща — каза Жакмор.

Анжел се смая:

— Тризнаци ли?

— Близнаци и едно отделно — уточни Жакмор. — То излезе явно след тях. Това е признак за силен характер.

— Тя как е? — попита Анжел.

— Добре е — отговори Жакмор. — Ще я видите малко по-късно.

— Много ми е сърдита — каза Анжел. — И ме заключи.

Увлечен от условностите, добави:

— Ще пийнете ли нещо?

С мъка стана.

— Благодаря — отвърна Жакмор. — Не сега.

— Какво правите тук? — попита Анжел. — На почивка ли идвате?

— Да — каза Жакмор. — Мисля, че няма да се чувствувам зле у вас, след като ми предлагате.

— Имахме късмет, че се случихте тук — каза Анжел.

— Тук няма ли лекар? — попита Жакмор.

— Бях заключен — каза Анжел. — Не можах да се погрижа. Трябваше всичко да върши прислужницата. Тя е предана.

— Аа!… — каза Жакмор.

Те млъкнаха. Жакмор решеше с разперени пръсти брадата си. Сините му очи блестяха на слънцето в стаята. Анжел го разглеждаше внимателно. Психиатърът носеше костюм от черен, много еластичен плат, клин и дълго, закопчано догоре сако, което го правеше по-тесен в раменете. Беше обут в черни изрязани лачени сандали, а около врата му напираше, сякаш кипнала, риза от лилав сатен. Беше до болка обикновен.

— Радвам се, че оставате тук — каза Анжел.

— Сега елате да видите жена си — предложи другият.