Борис Виан
Сърца за изтръгване (46)

VII

135 апруст

 

Уф, си каза Жакмор, като влизаше в селото, поне за хиляден път вече идвам в това пусто селце и по този път вече нищо ново не мога да науча. Наистина пътят не ми пречи да научавам други неща. Поне веднъж да мога да участвувам в някакво увеселение.

Навсякъде имаше афиши. Те бяха бели с виолетови букви, размножени вероятно на циклостил. СЛЕД ОБЯД — ПАРАД НА РАЗКОША… и т.н., и т.н. Това представление щеше да се състои в пристройката зад църквата. То бе организирано по всяка вероятност от свещеника.

В червения поток нямаше и следа от лодката на Ла Глоар. Сигурно беше някъде зад завоя. От сивите къщи излизаха празнично, сиреч траурно, облечени хора. Чираците си оставаха в къщи. За да не им е мъчно, ги наритваха хубавичко преди излизане и те бяха много щастливи, че остават сами за цял следобед.

Жакмор вече познаваше всички ъгли, завойчета и преки пътечки. Той прекоси големия площад, където обикновено ставаше пазарът на старците, мина покрай училището; след малко заобиколи църквата, за да си купи билет от гишето. Едно от момчетата от хора на кюрето продаваше билетите. Взе си скъпо място, за да вижда добре. След това влезе под сайванта. Пред него и зад него имаше други хора. На входа едно друго дете от хора скъса половината от билета му, или по-точно скъса целия му билет на две половини и му върна едната. Трето дете настаняваше едно семейство и Жакмор изчака, за да бъде и той на свой ред настанен. Псалтите бяха облечени и тримата в празнични одежди, червена роба, малка шапчица и дантелена гарнитура. Третият псалт взе билета му и го заведе до фотьойлите на партера. Кюрето беше струпало тук всички столове на църквата, те бяха толкова много, че на места просто бяха нахвърляни едни върху други и сядането бе невъзможно; но това позволяваше продажбата на повече билети.

Жакмор зае мястото си и с неудоволствие зашлеви един шамар на псалта, който изглежда чакаше бакшиш, и той си отиде, без повече да настоява. А дори и да бе настоявал, псалтът щеше да получи пак същото, това беше толкова естествено. Жакмор гледаше да не се опълчва публично срещу местните нрави, въпреки отвращението, което винаги изпитваше от тях. Той започна да разглежда подредбата на залата. Чувствуваше се неловко.

В средата на пристройката, ограден от четирите страни със столовете от църквата, се издигаше един почти съвършен ринг, направен от четири яки резбовани стълба, прикрепени с железни подпори, на които бяха опънати въжета от червено кадифе. На двата стълба, разположени диагонално, бяха издялани битови сцени от живота на Христос: Христос, който си чеше петата край пътя, Христос, надигнал литровка червено вино, Христос на риболов, накратко класически сцени от житието и страданията му. Останалите два, за разлика, бяха значително по-оригинални. Левият, по-близко до Жакмор, имаше формата на дебел тризъбец и беше украсен с видения от ада, които спокойно или неспокойно биха накарали всеки доминикански монах да се изчерви. Дори и един йезуит можеше да се изчерви. Последният стълб бе във формата на кръст, съвсем проста форма, на него бе издълбана фигурата на кюрето, гол, в гръб, в момент, когато търси падналото под леглото копче.

Атмосферата бе типична за неделните представления, хората влизаха непрекъснато, тътренето на столовете се смесваше с псувните на тези, които си бяха купили евтини билети, псалтите крещяха пронизително, вонеше на непрани чорапи, стенеха старци, купени на пазара малко преди това, и доведени тук, за да се забавляват с тях по време на антрактите, като ги щипят. Изведнъж се чу силно прашене, сякаш от развалена плоча, и от закачения над ринга високоговорител се разнесе оглушителен глас. След няколко секунди Жакмор позна гласа на кюрето. Въпреки лошото качество на звука, той бе разбираем.

— Нещо не върви, а! — гъгниво подпяваше той.

— А, а, а — извика тълпата, очарована от това развлечение.

— Някои от вас, проявявайки жалка алчност и недостойна стиснатост, поискаха да потъпчат поуките от светите книги. Те си купиха евтини, лоши билети. Затова няма да седнат! Това представление е парад на лукса, поставен под знака на господ, който е рожба на лукса; и този от вас, който при дадените обстоятелства отказва да си позволи разкош, ще получи божието наказание и като всеки грешник ще се пържи на вечния адски огън, на мизерния пламък от дървени въглища, торф, говежди изпражнения или слама.

— Върнете ни парите! Върнете ни парите — завикаха тези, които не можеха да седнат.

— Нищо няма да ви върнем. Сядайте, където искате, или стойте прави, на господ хич не му пука от това. Върху вашите столове сложихме други столове, обърнати нагоре с краката, за да разберете, че за тази цена на местата ви само столове можем да нахвърляме. Крещете, протестирайте. Бог е лукс и красота, трябваше да си вземете по-скъпи билети. Който иска, може да доплати, но пак ще получи от лошите места. Който поправи грешката си, не получава прошка.

Всички намираха, че кюрето вече прекалява. Жакмор чу трясък и се обърна. Видя налбантина прав в сектора с евтините места. Той размахваше два стола и със сила ги удряше един в друг. При втория удар столовете се разпаднаха на трески. Той ги захвърли към кулисите, отделени от залата със завеса. Това бе като знак. Всички, които имаха лоши билети, грабнаха излишните столове и започнаха да ги чупят. Онези, които нямаха сила за това, ги даваха на налбантина.

Треските хвърчаха сред оглушителен шум и си проправяха път към пролуката между двете половини на завесата. Някой с по-точен мерник разклати корниза. Кюрето крещеше по високоговорителя.

— Нямате право. Богът на лукса презира грубите ви обноски, мръсните ви чорапи, пожълтелите ви гащи, кирливите ви яки, зъбния ви камък. Бог няма да приеме в рая измършавелите ви кранти, нито проскубаните ви петли. Бог е огромен сребърен лебед. Бог е сапфирено око в блестящ триъгълник, диамантено око на дъното на златно гърне, той е опиянението от каратите, великите платинени тайнства, стоте хиляди пръстена по ръцете на куртизанките. Бог е неугасваща свещ, носена от епископ, облечен в скъпи кадифета. Бог живее в скъпоценния метал, в бисерите от кипящ живак, в кристалите на етера. Бог вижда, че сте лайнари и се срамува от вас.

Като чуха забранената дума, дори и тези, които бяха седнали, ревнаха с останалите.

— Стига, попе! Искаме представление.

Полетяха още повече столове.

— Той се срамува от вас! Грубияни, мърлячи, нищожества. Вие сте работната престилка на този свят, картофът от небесната зеленчукова градина, копривата от божията градина, вие сте ох! ооох!

Един по-точно хвърлен стол откачи напълно завесата и всички видяха кюрето да танцува по гащи пред микрофона и да се държи за темето.

— Представлението, попе! — ревна в един глас тълпата.

— Добре! Оох! Добре! — рече кюрето. — Ето! Ето!

Шумът веднага утихна. Почти всички столове, бяха вече заети, псалтите се суетяха около свещеника. Един от тях държеше нещо кафяво и кръгло, в което вкара първо едната му ръка, после и другата. След това свещеникът облече едни прекрасен яркожълт халат и накуцвайки, се качи на ринга. Беше взел със себе си и микрофона и го окачи на едно въженце, което висеше над главата му за тази цел.

— Днес — обяви той без заобикалки — твърдо и безкомпромисно ще се бия пред вас с дявола в десет рунда от по три минути!

Тълпата недоверчиво зашумя.

— Не се смейте! — викна свещеникът! — Нека тези, които не ми вярват, да гледат!

Той направи знак и в същия миг клисарят излезе иззад кулисите. Замириса силно на сяра.

— Преди осем дни — заяви кюрето — открих следното: моят клисар е дяволът.

Клисарят небрежно изплю един хубав пламък. Въпреки дългия му халат ясно се виждаха косматите крака и раздвоените копита.

— Нека го аплодираме! — предложи свещеникът.

Чуха се ръкопляскания, но не особено възторжени. Клисарят като че ли се пообиди.

— Какво може да се хареса повече на господ от една великолепна битка, подобна на онези, които така хубаво са организирали римляните, тези истински любители на лукса?

— Хайде, стига! — извика някой! — Искаме кръв!

— Добре — каза свещеникът. — Е добре, добре. Ще прибавя само, че вие сте жалки тъпанари.

Той хвърли халата си; двамата псалти му служеха за масажисти; клисарят беше сам. Псалтите взеха табуретката, легена и кърпата, свещеникът си сложи предпазната гума. Клисарят само изрече едно магическо заклинание, черният халат пламна на гърба му и изчезна сред облак червена пара. Той се захили и заподскача за разгрявка. Свещеникът беше блед, той се прекръсти. Клисарят взе да протестира.

— Никакви удари, преди да сме започнали, нали, драги свещеник?

Един псалт с все сила удари с дървен чук по широка медна тава. Клисарят, който стоеше в ъгъла, опрян на тризъбеца, зае място в средата на ринга. При удара на гонга от тълпата се чу „аа“ на задоволство.

Дяволът веднага започна своите атаки, предимно с десни къси крошета, при които от три удара един винаги преодоляваше защитата на свещеника. Той обаче правеше много добра игра с краката; истински хубави крака, твърде пълни, тлъсти и подвижни, въпреки че не бяха съвсем еднакви. Свещеникът контрира с десен прав, стараейки се да държи противника си на дистанция. Той се възползува добре от момента, когато дяволът вдигна гарда по-високо, и с два последователни леви удара в областта на сърцето го накара да изпсува. Тълпата аплодираше. Свещеникът се поизпъчи, но в този момент неочаквано получи един силен ъперкът в челюстта, който той понесе твърдо. След това със серия леви удари дяволът му насини дясното око. Като че ли искаше да покаже цяла гама от различни удари. По телата на двамата се появиха червенини и свещеникът явно се задъхваше. Когато клисарят се вкопчи в него, той му каза:

— Махни се, сатана!…

Това разсмя клисарят, който се хвана за корема и свещеникът се възползува, за да му друсне два удара по мутрата. Потече кръв. Почти в същия миг се разнесе ударът на гонга и двамата съперници се оттеглиха, всеки в своя ъгъл. Свещеникът бе веднага заобиколен от тримата псалти. Тълпата аплодираше, защото имаше доста кръв. Дяволът сграбчи един бидон, пълен с бензин, отпи голяма глътка и изплю една дълга гирлянда от огън и дим, която поопърли жицата на микрофона. Тълпата аплодираше още по-силно. Жакмор оцени свещеника и като организатор, и като боксьор. Идеята да се покаже дяволът му се струваше прекрасна.

В това време тримата псалти бършеха грижливо свещеника. Той не изглеждаше съвсем добре и по цялото му тяло личаха разни белези.

— Втори рунд — обяви псалтът, който биеше гонга, и се чу едно „банг!“

Този път дяволът изглежда бе решил да свърши преди сигнала. Той се нахвърли като луд и не остави свещеника да си отдъхне. Изсипа върху него цял порой, дори може да се каже градушка от удари. Свещеникът явно рухваше и на няколко пъти се вкопчи в противника си, предизвиквайки с това недоволството на публиката. След туй той успя да използува едно кратко отпускане на клисаря, хвана с две ръце главата му и с коляно разби носа му. Дяволът заквича от болка и се отпусна.

В един глас псалтите завикаха доволни:

— Той клинчи! Да живее господин свещеникът!

— Срамота е! — уверяваше ги дяволът, като си търкаше носа, давайки да се разбере, че изпитва все по-силна болка.

Свещеникът се въртеше възхитен. Но това бе уловка от страна на дявола, който неочаквано се хвърли към него и му нанесе две страхотни крошета в областта на черния дроб, а след това и един ъперкът, насочен към челюстта, но свещеникът го получи в окото и то веднага се наду и затвори.

За късмет на свещеника в този момент гонгът удари. Той си изплакна на няколко пъти устата, сложи си на окото един суров бифтек с дупка, през която, ако това все още му беше възможно, можеше да гледа. Дяволът от своя страна вършеше разни смехории, които много се харесваха на публиката и най-вече това, че си свали гащите пред старата бакалка и й показа задника си.

Към средата на третия рунд, който се оформяше още по-неуспешен за свещеника, той предателски дръпна шнура на микрофона, като се прикриваше с една ръка. Тогава подло монтираният механизъм се задействува и високоговорителят се стовари върху главата на клисаря. Той се просна на земята в безсъзнание. Свещеникът гордо обиколи ринга с кръстосани над главата юмруци.

— Победител с технически нокаут — обяви той. — Чрез мен господ победи. Победи богатството и луксът! Това е бог! И само в три рунда.

— Оо! Аа! Аа! — възкликна тълпата.

Селяните постояха за миг безмълвни, защото всичко бе станало много бързо. След това започнаха да недоволствуват, защото всяка минута от представлението излизаше много скъпа. Жакмор, малко разтревожен, почувствува, че това ще завърши зле.

— Върни парите поне! — ревна тълпата.

— Няма — каза свещеникът.

Полетя стол, след него още един. Свещеникът избяга от ринга. Върху него се изсипа дъжд от столове.

Жакмор вече се измъкваше към вратата, когато някой го цапна зад ухото. Инстинктивно той се обърна и отговори с удар. Позна противника си в мига, когато му разбиваше зъбите. Беше дърводелецът, който се свлече, изплювайки зъбите си. Жакмор погледна пръстите си — две от ставите бяха разкървавени. Той ги облиза. Хващаше го срам. Но той отхвърли този срам, като вдигна рамене.

— Голяма работа… — помисли си. — Ла Глоар е за това, ще го вземе. Трябва да отида при него за шамара, който ударих на псалта.

Искаше му се още да се бие. Взе да удря, където свари. Ставаше му леко, защото биеше възрастни.