Борис Виан
Сърца за изтръгване (18)

XVIII

— Взех си дозата — помисли си Жакмор. — За един ден: два пъти на църква и сигурно през следващите десет години няма да стъпя там, или поне девет години и половина.

Той беше седнал в хола и чакаше. От първия етаж кънтяха стъпките на Клемантин, Анжел и на бавачката, приглушавани от дебелия под и плочките от пясъчник. От време на време острите писъци на двамата мърльовци преодоляваха без усилие преградите и се увиваха около ушите на Жакмор. Беше или Ноел, или Жоел. Ситроен никога не викаше.

Кюблан носеше рокля за кръщенка от розова тафта с големи лилави панделки, черни обувки и черна шапка. Тя не смееше да мръдне. Хващаше всичко с върха на пръстите си. Беше счупила вече три вази.

Анжел беше облечен както обикновено. Клемантин носеше черен панталон и подхождащ по цвят жакет. Тримата мърльовци блестяха в бродирани целофанени калъфчета.

Анжел слезе, за да изкара колата.

Клемантин носеше Ноел и Жоел, а Ситроен бе дала на бавачката. Той гледаше от време на време майка си и тънките му устни потрепваха. Не се разплака. Той изобщо не плачеше. Понякога Клемантин му хвърляше ироничен поглед и се правеше, че целува Ноел и Жоел.

Колата спря пред площадката и всички излязоха. Жакмор бе последен. Той носеше кесиите с бонбони, парички и пръжки, които щяха да раздадат на децата и животните от селото след церемонията. Небето, както обикновено, бе с неизменния си син цвят и градината блестеше с пурпура на златото си.

Колата потегли, Анжел караше бавно заради децата. Всеки път, когато бавачката мръднеше, се чуваше силно шумолене на тафта. Беше много красива рокля. И все пак Жакмор предпочиташе другата, от пике, която по-добре я очертаваше. А тази й придаваше грубовата селска грация.