Борис Виан
Сърца за изтръгване (10)

X

Той спря на прага, зад него Жакмор чакаше.

— Искаш ли да дойда? — попита Анжел.

— Влез — каза Клемантин.

Тя го погледна нито дружелюбно, нито враждебно. Той стоеше прав, без да смее да седне на леглото, от страх да не я притесни.

— Не мога изобщо да ти се доверявам повече — рече тя. — Една жена не може изобщо да се доверява на мъжете от момента, в който някой мъж й е направил деца. А най-малко може да се довери на този мъж.

— Скъпа Клемантин — каза Анжел. — Толкова си страдала.

Тя поклати глава. Не искаше да я съжаляват.

— Утре ще стана — отвърна тя. — След шест месеца те трябва да ходят. След една година — да четат.

— По-добре си — каза Анжел. — Сега си същата.

— Това не беше болест — отвърна тя. — Вече е свършено. И повече няма да се повтори. В неделя трябва да бъдат кръстени. Ще се казват Жоел, Ноел и Ситроен. Това е.

— Жоел, Ноел и Ситроен — повтори Анжел — не е красиво. Ти мислеше още Азраел, Натанаел и дори Ариел. Или Прюнел.

— Няма да промениш нищо — каза Клемантин с ясен глас. — Жоел и Ноел за близнаците. Ситроен за третото.

Тя си каза тихо: „Него ще трябва да го понатисна още отначало. Ще ми създава трудности, но е мило.“

— Утре — продължи тя на висок глас — те трябва да имат легла.

— Ако има да се ходи някъде, разчитайте на мен — предложи Жакмор, — аз съм на разположение. Не се стеснявайте.

— Това е идея — каза Клемантин. — Така вие няма да бездействувате.

— Не съм свикнал на това — отвърна Жакмор.

— Но тук можете да свикнете — каза Клемантин. — Хайде, отивайте си и двамата. Поръчайте на дърводелеца три легла. Две малки и едно голямо. И му кажете да работи добре. И пътьом ми изпратете Бланш.

— Да, скъпа моя — каза Анжел.

Той се наведе, за да я целуне и се изправи. Жакмор му направи път и Анжел излезе. Психиатърът затвори вратата и го последва.

— Къде е Бланш? — попита той.

— Долу… — отвърна Анжел. — В пералнята. Чисти. Хайде да обядваме. Ще отидем после.

— Аз ще отида — каза Жакмор. — Вие ще останете тук. Нямам желание да споря, както преди малко. Изтощително е. А и не ми е това занаятът. В края на краищата ролята на психиатъра е ясна. Да прави психоанализи.