Свобода Бъчварова
Гонитбата (23)

Глава девета

Колата на Скарлатов спря пред италианското посолство. Лакът бляскаше от светлините на електрическите фенери. Вратата отвори Спас в специална униформа на шофьор. На фуражката му вместо кокарда бе изгравирана емблемата на Търговската банка. Портиерът въведе в посолството официално облечения Скарлатов във фрак, цилиндър и снежнобели ръкавици.

В салона го посрещна посланикът на Италия в София Пиячентини — сух мъж на средна възраст, с отривисти италиански маниери. Заговориха на италиански.

— Господин Скарлатов, добре дошли. Очаквахме Ви с голямо нетърпение.

Той го придружи до кръглата маса. В един от фотьойлите седеше католически духовник. Везана шапчица закриваше тонзурата. Голям, тежък златен кръст, обсипан с едри скъпоценни камъни, биеше на очи. Държеше броеница с кръст на края. Пръстите му по навик отброяваха молитвените зърна. Беше млад човек, пълен, с черни очи и типична физиономия на италиански селянин, с някаква простота и добродушие.

— Негово преподобие монсеньор Ронкали — апостолски визитор за България… Господин Скарлатов… — представи ги посланикът един на друг.

Борис се поклони. Ако беше католик, трябваше да му целуне ръка.

Пиячентини го покани да седне и тримата се разположиха около ниската, кръгла маса.

— Монсеньор Ронкали, уважаеми господин Пиячентини, както знаете — започна малко тържествено Скарлатов, — нашият цар Негово Величество Борис III има чувства към дъщерята на крал Виктор Емануил III, принцеса Джованна Савойска. Още през 1926 година Негово Величество цар Борис III даде да се разберат достатъчно ясно тия чувства. Тогава му отговориха, че принцеса Джованна е още малка, което се възприе от нашия владетел не като отказ, а като действително съображение. През 1927 година нашият цар посети Италия и заедно с брат си принц Кирил Преславски гостува на кралското семейство в Сан Росоре. Този път вашият крал Негово Величество Виктор Емануил III му изтъкнал условията от религиозен характера именно: родените деца от брака да бъдат в католическа вяра. Негово Величество цар Борис III остана с впечатление, че пречките са преодолими и направи съответните постъпки пред Светия Синод, за което беше уведомен и кардинал монсеньор Гаспари и особено монсеньор Ронкали. Нашият Синод се съгласи на компромисно решение — момичетата, родени от брака, да бъдат в католическа вяра, а момчетата в православна.

— Господин Скарлатов, Негово Светейшество Папа Пий XI се обявява срещу всякакво посегателство на догматичния принцип. Освен това Ватикана има прецедент с българския двор още по времето на Фердинанд, печален прецедент… — напомни духовникът.

— Монсеньор Ронкали, нашият Спасител е казал да се разбираме помежду си. Ако всичко беше наред, нямаше защо да се събираме. Явно е, че ще трябва да се намери компромисна формула.

— От времето на цар Борис I Ватикана винаги е насочвал поглед към България, българите и българската църква. Ватикана не е загубил надеждата един ден тази църква да стане католическа… — каза Ронкали. — Изхождайки от Енцикликата на папа Пий XI за съюз между източната и западната църква с оглед бъдещото им сливане, сега именно е моментът българската църква да покаже своето благоволение и приеме тези минимални условия.

— Не е минимално условие страна с православно изповедание да има престолонаследник — католик. Това ще откъсне монархията от народа, а освен това унията исторически в момента е неосъществима. Но все пак, монсеньор, една католическа принцеса ще заздрави значително позициите на католицизма в България.

Намеси се Пиячентини:

— Нашият водач Дуче Мусолини, италианското правителство и, смея да кажа, италианският народ не са доволни от политиката, която води вашето правителство, на сближаване с Югославия. Огромен натиск има и от страна на Франция, Белгия и Англия срещу тоя брак. В какво положение ще се постави италианското правителство, което има в момента толкова международни трудности? Давате ли си отчет? Какво предлага българското правителство, за да възмести загубите на Италия от този брак?

— Господин Пиячентини, смешно е да се поставят политически условия за едно толкова естествено, нормално и всекидневно явление, каквото е бракът. Но смея да Ви уверя, че той ще заздрави политическите връзки между Италия и България.

— Господин Скарлатов — каза монсеньор Ронкали, — Княгиня Джованна Савойска е едно истинско дете, ангел небесен, божие създание, израсло в лоното на католическата църква. Може би е най-красивата принцеса в света, обичана от целия италиански народ. Тя е умна и музикална. Гражданите на Рим ще бъдат нещастни, че няма да я виждат в операта, във филхармонията и театъра. Нейното милосърдие и обич към бедните са всеизвестни. Мислите ли, че тя ще бъде щастлива в България?

— Монсеньор Ронкали, разбирам болката от раздялата с такова създание, както благоволихте да го наречете, „ангел небесен“. Но дъщерите на Виктор Емануил III са твърде много даже за един такъв велик крал като италианския. Едва ли толкова лесно бихте могли да намерите жених за принцеса Джованна?… А цар Борис III е държавен глава на една страна, с която се съобразява цялата европейска политика. Така или иначе той е единственият православен владетел с титлата цар, след като руският си отиде от историята. Освен това едно младо момиче не е съвсем лишено от някои земни желания за съпруг, семейство, деца… Тя е благоволила да намекне, че не е безразлична към нашия владетел. Е, как мислите, че ще сдържите нейната, меко казано, буйност? Няма ли това да доведе до скандали, с каквито е пълна световната преса. Помислете, монсеньор, и върху зестрата, която е твърде оскъдна. И обърнете внимание, че нашият цар нито за миг не е поставил някакво условие за тази зестра, тъй като го водят високи чувства, а не дребнаво търгашество. Ние винаги бихме намерили подходяща принцеса и, смея да кажа, не по-малък ангел от принцеса Джованна, но тук се намесват чувства и вие като християни сте длъжни да се съобразите с тях.

— Господин Скарлатов, аз лично и господин Пиячентини сме за този брак. Единствената отстъпка, която можем да направим, е тази — само първородният син да бъде кръстен в православна вяра.

— А ако бог благоволи да даде на нашия владетел само дъщери?

— Повече от тази отстъпка не можем да направим. Даже при това положение върху принцеса Джованна вероятно ще бъде наложено наказание от папата.

— Отлъчване?

— Не. Тя е дете и децата не се наказват толкова сурово.

— Ще предам това на моя владетел цар Борис III, а също и на Светия Синод. Особено трудно ще бъде със Светия Синод. Но дано щастливо се разреши този брак за благото на българския и италианския народ!…

— Амин!… — каза монсеньор Ронкали.