Фридрих Незнански
Плутоний за Исус (31)

Епилог

Тацуо Като, великият учител, основателят на църквата „Пътят на истината“, бе арестуван в една отдалечена обител сред рудниците на остров Кюшю. Неосъществилият се Христос отхвърли всички обвинения, а на репортерите заяви, че е прекарвал дните си само в молитви и медитация, след което строго предупреди, вдигайки показалец: „Гответе се за последната битка!“

Американският концерн „Микроком“ публикува в медиите декларация от името на съвета на директорите, в която се заявяваше, че Джон Гордън Смит никога не е работил в информационния отдел на концерна и не е бил упълномощаван за каквито и да било акции срещу корпорацията „Ябушита Денки“. Съответно — че не е била учредявана дъщерна фирма „Белите братя“. Според съвета на директорите подобни инсинуации се правят, с цел да опорочат безупречната репутация на концерна „Микроком“ в полза на конкуренцията. Някои от по-упоритите журналисти отидоха чак до Лос Анджелис да проверят истинността на заявлението, но там не откриха никакви следи от съществуването на посредническа фирма на име „Белите братя“.

Координаторът на германските специални служби Бернд Шмид и ръководителят на Федералната служба за разузнаване Конрад Горецнер, обвинени от списание „Шпигел“, че са инсценирали контрабанда с руски оръжеен плутоний, бяха изправени пред контролната комисия на Бундестага, наблюдаваща дейността на спецслужбите. Прекият ръководител на операцията Хелмут Шилер подаде оставка и бе освободен без служебно разследване, тъй като бе взета под внимание личната му трагедия.

Борис Лазкин изчезна безследно.

В токийския клуб за хомосексуалисти „Елизабет“ бе открит мъж с отрязани ръце и крака, с извадени очи, пробити тъпанчета на ушите и отрязан език. Този мъж бе идентифициран като руския гражданин Александър Лисовски, който три дни по-късно умря. Бе установено, че начинът, по който е убит, е заимстван от китайците — бавна екзекуция, наречена „човекът свиня“. Извършителите на това жестоко убийство не бяха открити.

Едуард Бибарцев бе върнат в Москва и затворен в следствения изолатор. В показанията си при разпитите той заяви, че бил завербуван в групата „Белите братя“ от Дмитрий Лоев. Също така призна, че докато се е забавлявал с дрогираната Кристина Шилер, е узнал от нея всички подробности от разговора, който тя е чула в кабинета на баща си. Бибарцев разказа, че по-късно е получил предложение от Лоев да отиде със свои другари от групировката „Белите братя“ в Копеевск, за да получи с преговори или насила оръжейната суровина и технологията за нейната обработка. В последния момент обаче той се уплашил и избягал в Москва. На аерогарата го посрещнал Чука с няколко приятели и го откарал в общежитието на „Петрозаводска“, където монасите го обработили — без наркотици и електроника — за да му влеят сили и увереност. Но не успели да довършат внушенията си, тъй като в общежитието нахлули служители от прокуратурата и милицията със заповед за обиск.

Директорът на банка „Дук“ Сергей Николаевич Бибарцев скоропостижно почина от остър и масиран инфаркт. Неговото място в банката бе заето от първия му заместник. След тържествения погребален ритуал и кремацията на покойния новият директор на банката посети вдовицата и й съобщи, че е открита липса на големи суми от банковите авоари, които някой трябва да покрие.

В забранената зона край военния завод „Маяк“ — заразената от радиоактивни вещества гора — бе заловен от военен патрул московският жител Григорий Месхиев. На въпроса какво търси в гората, Месхиев отговорил, че дошъл да си потърси нещо, което бил заровил тук преди много време. Гражданинът Месхиев се уплаши и разтревожи не толкова от факта, че разговаря с военен патрул, колкото от думите им, че ако дълго е обикалял да търси из гората това заровено нещо, то вече няма да има нужда да търси девойки за земните си радости. А касетите с плутоний, грижливо скрити още от Тузик и Колбин, така и си останаха в скривалището — сега вече можеха да бъдат намерени само случайно.

Журналистът, който беше уредил Едуард Бибарцев срещу пари в репортерския екип, заминаващ за Токио, тутакси изхвръкна от работа въпреки влиятелните си родители. Срещу него бе възбудено наказателно дело, но следствието го задържаше под всевъзможни предлози, докато накрая случаят се забрави.

Следователят по особено важни дела Турецки трябваше да се заеме с новата си задача, възложена му по поръчение директно на правителството: с позволени или непозволени средства, изобщо на всяка цена да открие улики за извършено престъпление от създателите на телевизионното предаване „Кукли“, което хвърляло кал по държавните мъже на Русия. Но находчивият Александър Борисович се оплака от силна преумора и нервен стрес, взе си медицинско за отпуска по болест и замина за едно селце край Смоленск, по-далеч от очите на шефовете си.

Капитан Марк Майер също излезе в отпуска. След като приключи служебното разследване на несанкционираните му със заповед действия при изпълнение на възложената задача, той получи строго мъмрене, а след него и предложение да постъпи на работа в Регионалното управление за борба с организираната престъпност. Марк обеща да си помисли, но по цели дни само лежеше вкъщи на дивана и гледаше окачената на стената увеличена фотография, на която бяха снимани заедно с Кристина на търговската улица с увеселителни заведения „Гиндза“ в Токио. Под фотографията бе закачено в рамка парче бяла коприна с черни блестящи йероглифи — това беше онази мъдрост, изписана в стила на японската класическа калиграфия, която бе поставена в стаята, послужила им за убежище в последната неповторима нощ с Кристина. Тя му го бе подарила за спомен от Япония, но не бе успяла да му преведе какво пише там. Марк узна това едва когато Турецки му изпрати един свой познат японовед. Той дълго цъка с език, докато разглеждаше това изящно произведение на изкуството, след което каза, че на коприната е изписано последното стихотворение на един средновековен монах и поет. И със задавен от вълнение глас го преведе:

„Какво ли ще остане след мен?

През пролетта — цветя, в гората — кукувичка.

През есента — посърнали листа на клен.“