Фридрих Незнански
Плутоний за Исус (29)

2.

Една от страничните врати се отвори и влезе среден на ръст широкоплещест японец в цивилен костюм и с очила. Той отиде на председателското място на голямата елипсовидна маса, леко се поклони и започна да говори.

Всички присъстващи можеха спокойно да го разбират, защото прославените със своята техника японци бяха осигурили за гостите си синхронен превод, предаван по малките слушалки, надянати на ушите им.

— Преди всичко искам да ви благодаря, господа, че въпреки своята заетост вие уважихте с присъствието си нашето съвещание. Аз съм помощник на господин министъра на вътрешните работи и се казвам Дзютаро Михара. Тъй като проблемът, който ще обсъждаме, води началото си от Япония, ние се осмелихме да ви поканим тук, в нашата страна. Независимо от днешното ни събиране нашата всекидневна работа по случая продължава и за щастие са постигнати вече някои резултати. И така, господа, позволете от встъпителното слово да пристъпя към доклада си.

Турецки огледа присъстващите, търсейки с очи къде седят представителите на Германия. Беше сигурен, че Хелмут Шилер е пристигнал за съвещанието, защото в Япония се намира не само откраднатият под носа му плутоний, но и родната му дъщеря, за която сигурно се тревожи. От рапорта на Марк Турецки вече знаеше кое момиче го е взело под свое покровителство. „Ще ми се да видя как ще се запознае таткото с нашия хулиган — помисли Турецки — всъщност, не би било зле да се оженят — поне момъкът ще види свят.“

— Господа! Църквата „Пътят на истината“ съществува в Япония от шест-седем години. Ние сме толерантни към всички религии и затова тук представителите на различни вероизповедания се чувстват свободни да изповядват вярата си. Още от първите дни на своето съществувание сектата, създадена от Тацуо Като — малка група хора, повярвали в светостта на този господин, — се радваше именно на такава свобода. Всъщност трябва да се отбележи, че Като е необикновена и силна личност. Добър спортист, с медицинско образование и както показа времето — с талант на водач — той може да въздейства на големи групи хора. Дори ние допускаме, че в началото Тацуо Като искрено е вярвал в своето предопределение и е бил решен да се бори за доброто на хората. Ето защо, по наше мнение, се случиха две неща: това религиозно обединение започна да носи добри доходи на своя основател и неговите, да ги наречем „първосвещеници“, а големият брой последователи накараха Като наистина да повярва в своята изключителност. Той се обяви за втори Христос, а обединението се превърна в голяма бизнес корпорация с разностранна дейност, в по-голямата си част забранена от закона. Преди три-четири години Тацуо Като предприе експанзията на своята църква в другите страни. Както сами сте забелязали, неговият избор падна не на страни, в които вероятно има нужда от мисионерска работа, а на големи и богати държави. И така, освен в Япония филиали на църквата се появиха в Съединените американски щати, Германия и Русия. Сега вече свещениците на Като разполагат и работят не само с проповеди, медитация и хипноза, но и с различни начини за електронно въздействие върху мозъка на вярващия. В някои случаи, както беше установено, са били използвани и наркотични средства. Човек би се запитал, защо е нужно това на една толкова могъща църква? Ами защото, господа, в Америка и в Европа вярващите, привлечени от екзотиката на новата вяра, невинаги са били съгласни да отдадат на църквата, освен душата си и всички ценности от дома си. След електронната обработка обаче вярващият е бил готов не само да й подари всичко, което притежава, но и да убива в името на учителя. Засега не знаем дали е имало подобни случаи, но фактът, че под хипноза това е напълно възможно, не можеше да не ни безпокои. Навярно мнозина от вас, уважаеми господа, знаят, че именно трагедията в супермаркета „Нихон-еноки“, станала през март, ни накара да обърнем по-сериозно внимание на тази църква и да разследваме нейната дейност. Неизвестни засега престъпници затвориха всички изходи на магазина и пуснаха в помещенията му отровен газ. Имаше доста човешки жертви. Докато изпадналите в паника хора се мъчели да излязат, по високоговорителите било обявено, че това е терористичен акт на църквата „Пътят на истината“. Нашите органи веднага направиха обиск в резиденцията на Тацуо Като, но там не бяха открити никакви улики. Върховният жрец категорично отрече да има нещо общо с този терористичен акт и се опита съвсем убедително да докаже, че това може да е било извършено от конкурентната секта „Белият лотос“, защото голяма част от нейните последователи са преминали към църквата „Пътят на истината“. Направихме проверка и в „Белият лотос“, там също не се намериха улики, но изслушахме какво мислят нейните ръководители за „Пътят на истината“. И така, без да разполагаме с достатъчно сериозни улики, ние не можехме да предявим на Като каквито и да било обвинения. Продължихме да държим под контрол дейността на сектата. Напоследък около водача й се бяха появили твърде много чужденци. Моля да ме извинят уважаемите господа, но това не можеше да обезпокои само нас, заинтересуваха се и специалните служби. Накрая се появи прецедент. Към нас се обърна с официално заявление един голям индустриалец. Синът му, който бил студент, искал да постъпи в сектата на Тацуо Като, занасяйки обичайната сравнително неголяма вноска. Но служителите на църквата го задължили да донесе със себе си всичко земно, с което разполага, тъй като бил от заможно семейство. Момчето отказало да направи това. Тогава те го подложили на електронна обработка, внушавайки му да убие баща си и да вземе от домашния сейф всички налични пари и скъпоценности. Очевидно въздействието с електронните импулси се е оказало недостатъчно силно, но с достатъчно трагичен ефект: момчето предпочело да се самоубие, оставяйки прощално писмо, от което узнахме тази история. И така, имахме вече всички основания да прекратим за известно време дейността на църквата за едно по-сериозно разследване. Монасите не пожелаха доброволно да ни пуснат в резиденцията на Тацуо Като, оказаха въоръжена съпротива, с което фактически ни дадоха доказателства, че това обединение е престъпно по своята същност. Докато обсъждахме как да протече днешното ни съвещание, ние решихме, че най-напред би трябвало всички присъстващи да разкажат какви са били проявите на църквата „Пътят на истината“ в техните страни. Във всеки случай ние разполагаме с информация за подобни конфликти и в Русия и знаем, че руските ни колеги първи са обърнали внимание на това религиозно обединение и първи са прекратили неговата дейност…

Михара леко се поклони към мястото, където седеше делегацията от Москва. Генералът важно се поизпъчи, а Турецки си помисли — дали пък реверансът на японеца към неговата страна няма да бъде последван от неочаквана нападка, както се случва обикновено при общуването с хора от Изтока?

— … Наложи се да щурмуваме сградата и да разоръжим монасите. Засега Тацуо Като се укри, но ние успяхме да арестуваме неговия помощник — Джон Гордън Смит, който е американски гражданин. Отначало той отказваше да отговаря на въпросите ни, но когато променихме малко методиката при разпита, той проговори и ни съобщи такива неща, които просто ни изумиха…

— Естествено, ако сте го подложили на изтезания, той е могъл да ви наприказва какво ли не! — рязко се обади водачът на американската делегация.

— Не, не сме го изтезавали — усмихнато поклати глава Михара. — Можете сам да се уверите, когато получите разрешение за свиждане със Смит. А сега с ваше позволение ще ви предложа да се запознаете с видеозаписа от разпита на Смит.

Млади цивилни мъже енергично спуснаха щорите на всички прозорци. Зад гърба на Михара се плъзна встрани част от декоративната облицовка на стената и се откри бял екран.

3.

След секунда на екрана се появи изображението на широкоплещест мъж, около четиридесетгодишен, с очертаваща се плешивина на челото, едра брада и волеви гънки при устните. Очевидно беше силна и енергична личност, но от помръкналия му поглед личеше, че е сломен. С втренчени очи в обектива на камерата той заговори:

— Името ми е Джон Гордън Смит. От хиляда деветстотин деветдесет и трета година досега аз работих като съветник по търговските въпроси при ръководителя на църквата „Пътят на истината“ Тацуо Като. Не съм негов последовател и не вярвам, че е нов Христос, но бях принуден да се преструвам и маса време да губя в четене на молитви и опити да медитирам.

Зад кадър се чу гласът на следователя, водещ разпита.

— А защо беше необходимо да се преструвате? За да имате възможност да печелите пари ли?

— Не само заради това. Макар че повечето европейци и американци, които постъпиха в сектата през последните години, преследваха чисто меркантилни цели, лично аз изпълнявах задача, поставена ми от моето ръководство.

— Разкажете по-подробно, ако обичате, за кого работите всъщност? Каква по-точно беше задачата ви?

— Работя в информационния отдел на американската корпорация „Микроком“, чиято дейност е в областта на електрониката. Преди няколко години узнахме, че сродната ни японска корпорация „Ябушита Денки“ има намерение изцяло да ни измести от световните пазари, включително и да се настани на нашия пазар. Ние се уверихме в това малко по-късно, когато у нас, по-точно у някои наши чиновници се появиха евтини и много по-съвременни модификации на компютрите на фирма „Ябушита“. А когато се сдобиха и с нови скъпи автомобили, пък и с крайградски къщи, ние вече си обяснихме защо молбите ни за подкрепа от властите остават без последствие. Нашите чиновници бяха подкупени, за да спъват бизнеса ни, а това е нелоялна конкуренция. Ето защо бе взето решение да се борим с японската експанзия, и то невинаги с коректни средства и „кадифени ръкавици“. Дълго обмисляхме как да дискредитираме корпорацията „Ябушита“ на световния пазар. По същото време у нас се появиха монасите на учителя Като. Ние разработихме план за операция под кодовото название „Уайт брадърс — Белите братя“. Тя беше доста мащабна. При това, вземайки под внимание тежкото финансово положение на „Микроком“, ние се заклехме, че ще се самофинансираме при нейното осъществяване. Доста ни облекчи фактът, че Тацуо Като, който си въобразяваше, че е нов Христос, не се интересуваше от нищо друго, освен от броя на своите последователи. А по-голямата част от неговите монаси и послушници фанатично вярваха в него и се отдаваха на изтощителни пости и молитви. Макар да се интересуваше само от собственото си боготворене, Тацуо Като веднага схвана и възприе нашите предложения за набиране на средства и ни предостави пълна свобода на действие. И така, ние се заехме с финансовото състояние на сектата и, естествено, не пропускахме възможността да заделяме определена част от парите за свои нужди. В Лос Анджелис регистрирахме фирма „Белите братя“ и открихме банкова сметка, по която превеждахме определени суми от вноските на вярващите, от продажбите на съчиненията на Като и от печалбите при някои странични дейности.

— Каква част от общата сума сте превели във вашата сметка?

— Трудно е да се каже с точност, защото парите идваха от всички филиали: в САЩ, в Германия, Русия. А що се отнася до Япония, тук вземахме около една трета от постъпващите средства. С останалите пари, като се изключат онези, които отиваха за поддръжка на църквата, ние закупувахме най-различни съоръжения. Може да се каже, че всичко освен хранителните продукти се купуваше от магазините на „Ябушита“. Бяхме си поставили за цел да превърнем църквата в един гигантски постоянен клиент на всички стоки на „Ябушита“. И японската корпорация се хвана на тази въдица. Защото всички филиали трябваше да се обзавеждат само с изделията на „Ябушита“: офис мебели, техника и други изделия. И така, вече ги държахме в ръцете си!

Смит буйно удари с юмрук дланта си и продължи възбудено:

— Те започнаха да ни цитират в рекламите си. Оставаше само да дискредитираме самата секта, а заедно с нея отиваше по дяволите и „Ябушита Денки“. Всъщност всичко трябваше да приключи именно така, както и приключи, но ние допуснахме грешка, като решихме да ускорим събитията. Идея за това ни даде проповядваната от учителя Като тема за апокалипсиса. В неговата интерпретация всичко звучи така: ще настъпи последната битка на доброто със злото и на планетата ще останат само малка част от посветените, които ще създават нова цивилизация през следващите хиляда години. Може и нещо да съм пропуснал, защото е много трудно да навлезеш в учението на този самозванец. Във всеки случай той твърди, че световният катаклизъм ще започне от два конфликта: американско-японски и руско-турски, и то през деветдесет и седма или деветдесет и осма година. И трябва да ви кажа, че мнозина от така наречените здравомислещи хора вярват на тези пророчества и доволно потриват ръце.

— Какво имате предвид?

— Производителите на оръжие. Достатъчно беше така, просто на шега, да пуснем слух, че църквата иска да купи оръжие, и тутакси получихме маса предложения!

— Колко голяма беше вашата агентурна мрежа в сектата?

— Не повече от трийсет души, но всички те имаха сериозно влияние върху ръководителите на филиалите.

— Ваше дело ли е терористичният акт в супермаркета „Нихон-еноки“?

— Не съвсем. Решаваща роля изигра фактът, че работниците от магазина не разрешаваха на монасите да продават в търговските помещения на супермаркета книги, плочи и други култови вещи. Най-фанатизираните последователи на Като настояваха тези хора да бъдат наказани някак. Ние сме виновни дотолкова, доколкото не им забранихме това, макар че имахме тази възможност.

— Как смятахте да продължите по-нататъшната си работа?

— Под формата на случайно изтекла информация трябваше да пуснем съобщение по световните медии, че компютрите на фирма „Ябушита“ се използват за антихуманни експерименти над хора, които впоследствие се превръщат в биороботи, готови да изпълняват всякакви заповеди. И че с така наречените „шлемове на спасението“ се изземват парите и скъпоценностите на новопокръстените. И за още много други неща. Вие навярно знаете всичко, за наркотиците също.

— И какво още смятахте да правите?

— Наскоро ни се удаде възможност да допълним цялата тази картина с един ефектен щрих: наши колеги в Русия и Германия успяха да отнемат от едни престъпници половин килограм оръжеен плутоний, както и технологията за неговата по-евтина разработка. Доколкото знам, немските специални служби са искали да заловят тези престъпници, но нашите агенти подкупиха куриера и го доведоха в Япония.

— Значи документацията и плутоният са тук?

— Да, ние вече трябваше да ги получим, но започна обсадата на нашата централа.

— Как се отнесе Тацуо Като към възможността да получи такъв подарък?

— Та той беше във възторг!

— Вашите действия може да се квалифицират като промишлена диверсия. Не ви ли смущава моралният им аспект?

— Бизнесът е война. И автор на този афоризъм, тръгнал по света, е именно японец. Но кой знае защо колегите от „Ябушита“ предпочитат да купуват нацяло нашите политици, за да им съдействат в машинациите. При това положение е смешно от нас да се иска богобоязлива честност.

Екранът угасна.

4.

Няколко минути в залата продължи да цари тишина.

После стана и взе думата един немец.

— Хелмут Шилер, Федерална служба за разузнаване — представи се той. — Трябва да призная, че кражбата на контрабандната стока от Русия действително стана на германска територия, но не смятам, че изтичането на информация е станало в нашето ведомство. Вероятно престъпникът, който трябваше да докара стоката в Германия, сам е потърсил по-богат купувач и е попаднал на тези монаси. Във всеки случай той трябва да бъде изпратен и съден в Германия за бомбен атентат. Той предизвика самолетна катастрофа, при която загинаха членовете на неговата банда и немският летец. Разбира се, сега плутоният трябва да се търси.

Веднага след него думата взе Александър Борисович и като се прокашля, започна:

— Турецки. Главна прокуратура на Руската федерация. Ще се осмеля да възразя на уважаемия господин Шилер. Може би не ви е известно, господине, но контрабандата, за която споменахте, бе обект на изключителното ни внимание още от град Челябинск. Дори наш сътрудник я придружи до Германия, натоварен с конкретна задача. Буди удивление лекотата, с която такава стока е минала през германския митнически и граничен контрол. Това не можеше да не ни обезпокои. Ние проведохме щателно разследване и установихме, че идеята за открадването на плутония и продажбата му в Германия е на някоя си Лариса Колбина и Борис Лазкин. Колбина е загинала при самолетната катастрофа, за която благоволихте да напомните, а Борис Лазкин е ваш агент за работа сред емигрантските среди от бившия Съветски съюз. Ние разполагаме със сведения, че изтичането на цялата информация за стоката е станало именно от вашата конспиративна квартира в Мюнхен. От всичко това би могло да се предположи, че операцията с плутония е провокация на немските специални служби. А колкото до самия плутоний и документацията за технологията на неговата обработка, мога да съобщя на уважаемото събрание, че са намерени и в най-скоро време ще бъдат изпратени в Русия!