Фридрих Незнански
Плутоний за Исус (28)

2.

Озова се в неголямо и почти празно помещение с излъскан дървен под. Отстрани бяха наредени десетина чифта пантофи. Очакваше да го посрещне Кристина или поне някой служител от рецепцията, който да го запише в дневника, да му вземе парите и да му даде ключовете от стаята. Тук обаче нямаше дори рецепция и табло с ключове, отсреща видя само някакъв параван.

В дъното на помещението се чуваше тиха струнна музика и мелодичен женски смях.

Марк си спомни инструкциите на Кристина и като се прокашля, високо произнесе:

— Гоменнасай!

Малко се постресна, когато чу в отговор три звънливи гласчета, които едно през друго изчуруликаха:

— Ирашшяимасе!!!^[2]

В същия миг иззад паравана грациозно и бързо излязоха три девойки в класически японски кимона, превързани с широки пояси — оби, — с високи прически и напудрени лица, с ярък руж на бузите. Те тутакси се хвърлиха в краката му.

От изненада и притеснение Марк понечи да отстъпи, като напразно се оглеждаше да види къде се е скрила Кристина, която навярно си правеше шеги с него. Момичетата обаче го сграбчиха за краката.

— Е-е, по-полека, какво правите?! — възкликна той на руски, като се мъчеше да запази равновесие.

Оказа се, че те искат да го събуят. Пламнал от стеснение и ругаейки полугласно, той им помогна да му свалят обувките и надяна пантофи. Като продължиха весело да чуруликат, момичетата го поведоха към вътрешните помещения, ситно-ситно пристъпвайки с изящните си малки крачка.

Спряха се пред някаква стая. Едно от момичетата се наведе и отвори плъзгащата се врата. После с учтив жест помоли Марк да си свали пантофите и бос да влезе вътре. Марк видя, че на вратата не е отбелязан номер, както по хотелските стаи в Европа, а само някакъв сложен йероглиф. Помисли си, че може би това е цифра, но нямаше как да попита.

Щом пристъпи навътре в стаята, Марк се закова от изненада — беше абсолютно празна. Освен рогозките татами на пода нямаше нищо друго. В отсрещната стена видя декоративна ниша. Спомни си, че на японски тя се казва „токонома“ и обикновено в нея се поставя красиво подреден букет-икебана или някоя красиво изписана мъдрост в класическия стил на японската калиграфия. Този път в нишата имаше мъдрост.

Марк направо изпадна в ужас, когато двете момичета си отидоха, а третото започна да му съблича ризата, след което посегна и към панталоните. Но после се сети, че може би редът е такъв, и се примири, дори започна да го смята за забавно. След малко остана без чуждите за този дом дрехи и беше облечен в чисто кимоно, лъхащо на свежест. Дори съжали, че тази приятна материя се докосва до тялото му в момент, когато то вече е забравило какво значи една хубава баня.

После се поклони малко тромаво на момичето и реши да застане в някой ъгъл и да изчака Кристина. Навремето, когато тренираше айкидо, се бе научил да седи в любимата поза на японците — сейдза, на пети, и затова отсъствието на столове не го притесняваше. Но момичето го хвана за ръка и понечи да го изведе от стаята.

— Какво, има? Защо? — поопъна се Марк.

Но то му се усмихна и многозначително каза:

— О, фуро!

„Пак добре, че няма да е харакири“, помисли си Марк и със стегната душа бавно тръгна накъдето го водеха.

3.

Оказа се, че го водят в банята. С изключение на потилнята, която е непозната за японците, тук всичко съответстваше донякъде на традиционната руска баня: курни с течаща вода, мраморни пейки, тасове, сапун.

Марк се досети, че ролята на сауна изпълнява малкият облицован с мрамор басейн. Водата в него бе очевидно много гореща, защото над него се вдигаше пара, въпреки че в помещението беше доста топло. А когато видя излегналата се в него Кристина, понечи да отиде при нея. Момичето обаче леко, но настойчиво го затегли към пейките, като междувременно чевръсто сваляше от този толкова едър гост трите части на кимоното — горнището, пояса и панталоните.

Накрая Марк престана да се съпротивлява и с най-голямо удоволствие се остави да го изкъпят. Докато търкаше гърба му с насапунисания сюнгер, момичето весело подвикна нещо на Кристина. Тя се усмихна и преведе:

— Ген, знаеш ли какво ми каза? Съжалява, че си безплатен гост на хотела, защото иначе щеше да включи в сметката някакъв процент отгоре — налага й се да мие необичайно големи площи! Как ти се вижда тука?

— Отначало се притеснявах, ама сега вече свикнах!

— Тогава ела при мен!

Момичето тъкмо го бе поляло с таса, за да го изплакне от сапунената пяна, така че при жеста на Кристина то го побутна към басейна.

— Абе много гореща ми се вижда тази вода — отбеляза Марк с известно опасение.

— Я идвай бързо! Трябва да влезеш. Още ли не си усетил, че тука няма отопление? Трябва да поседиш във ваната, та после да не ти е студено поне един-два часа.

— А когато минат тия два часа?

— Тогава ще се греем със саке и любов.

Отначало водата се стори на Марк направо вряла, дори му мина през ум учтиво да откаже този жесток вариант на руската парна баня, но се обади честолюбието му: как може това нежно създание да седи вътре, дори с голямо удоволствие, а той да не може!

Но докато се натопи, трябваше доста да попръхти и да пъшка!

— Знаеш ли, че тая вода не се загрява специално?

— Ами как тогава?

— Тя е от горещи минерални извори с много лечебни свойства. Затова майка ми забогатя толкова бързо, след като се установи тука. И продължава да трупа пари.

— А ти си наследница на хотела?

— Не. Мама казва, че аз вече не съм японка, макар да съм родена и израсла тук. Навремето се смяташе за престижно японците да изпращат децата си да учат в чужбина. Изпращаха ги да получат висше образование в известни европейски или американски университети, та когато се върнат, да работят за икономическия просперитет на страната си. Мама също ме изпрати, първо, защото имаше при кого да живея в Европа, и, второ, както се изрази тя — защото момичетата, завършили в Япония, си остават жени, с всички произтичащи от това последици. А когато получа в Европа добро образование, винаги мога да разчитам на хубава работа в някоя добра фирма. Майка ми е много мъдра и предвидлива жена: с хотела човек винаги може да се разори, току-виж минералните извори пресъхнали… Аз обаче се оказах тъпа дъщеря на умни родители, хич не ми вървяха точните науки, а милият ми татко, вземайки под внимание колко ми се удават езиците, реши да ми даде хуманитарно образование. След това почти нищо японско не остана в мен, освен външността ми. Така че вече не ставам за съдържателка на японски хотел…

Когато се загряха добре, прислужниците ги отведоха в стаята на Марк. Там той разбра от превода на Кристина, че йероглифът на вратата не означава номерът на стаята, а нейното име — „явор“. После пи саке и намери вкуса му доста особен. Опита да се храни с пръчиците, като непохватно бучкаше с тях в купичката с някакво странно ястие и това много забавляваше Кристина, която непрекъснато се шегуваше с него.

После момичетата отнесоха софрата, извадиха от стенните ниши постелки и завивки и си отидоха, за да ги оставят насаме.

— Знаеш ли, аз малко те поизлъгах — смутено подхвана Кристина.

— Само малко?

— Даа. Аз не зная много начини за…

— За съжаление и аз не съм професор по сексуалните науки.

— И какво ще правим?

— Ще експериментираме.

Удивителна беше тази нощ. Марк се изненада от своите възможности и ненаситност. По-късно Кристина му призна, че докато са вечеряли, момичетата са им слагали в храната отвара от стимулиращи билки, а и басейнът с горещата вода също им е подействал възбуждащо. Но Марк беше сигурен, че не само това е причината. През кратките почивки, докато лежаха прегърнати с Кристина, тръпнещ от любов и страх, че ще умре от това неземно щастие, той често бе повдигал глава от разпиляната й копринена коса, за да се увери, че всичко това е действителност, и гледайки как потрепват от силния пролетен вятър тънките, облепени с хартия стени, си даваше сметка, че в едно толкова крехко убежище, на такъв малък остров на любовта човек може да обича само така — буйно и страстно, защото всяка нощ може да се окаже последна…

4.

И накрая, изтощени от любов, те останаха да лежат прегърнати, заслушани в поривите на вятъра, който идваше ту от планините към морето, ту от морето към планината.

— Страхувам се от Япония — прошепна Кристина, като се притисна към Марк.

— Защо? Мислех, че я обичаш.

— Обичам я, разбира се, нали ми е родина. Но все пак ме е страх. Аз обичам живота безумно, с всичките му радости и страдания, а тук ни възпитават още от малки как красиво и достойно да умираме!

— Тогава остани да живееш в Германия, а тук идвай само на почивка.

— С тебе мога да живея навсякъде, но както ми се струва, ти не искаш да се ожениш за мен…

— Какво?!

Марк дори се понадигна на лакът.

— Виждаш ли? Дори самата мисъл те хвърля в ужас!

Марк тихо се засмя и отпусна глава на тънката възглавница.

— Не говори глупости! Баща ти никога няма да допусне да се омъжиш за мен!

— Но аз имам и майка.

— Тя ще разреши ли?

— Да. Ти й хареса.

— И кога съм успял да й харесам? — отново се учуди Марк.

— Още когато дойде. Тя скришом те наблюдаваше…

— И в банята ли?! — ужаси се Марк.

— Нее — засмя се Кристина. — Тя цял живот работи с хора и е добър психолог, малко време й трябва, за да разбере що за човек си. Дори ми каза, че не те заслужавам, но само на шега, защото те одобрява.

— Значи трябва да се оженим?

— Разбира се, че трябва.

— Знаеш ли какво си мисля постоянно и все ми се ще да те попитам. Какви бяха онези мъже, които те преследваха, когато се запознахме във влака?

— А-а, те са неонацисти. Публикувах една статия за тях, а когато за втори път отидох в Берлин по друга работа, някой ме е познал…

— Ако искаш да се оженим, ще трябва да оставиш тая работа.

— И с какво ще се занимавам?

— Ще водиш курсове по японски език.

— Пълна скука.

— А след часовете ще ми помагаш.

— Да крадем?

— Аз не съм крадец.

— Винаги съм смятала, че не приличаш на гангстер.

— Знаеш ли какво работи баща ти?

— Конкретно не знам, но се досещам, че работата му е свързана с някакви секретни задачи.

— Е, смятай, че и аз се занимавам със същото. Истинското ми име е Марк.

— Марк — повтори тя. — Сега вече съвсем ще се объркам! Не, няма нужда да ти помагам!

— Защо?

— Веднъж вече подведох татко. Аз съм неблагонадежден помощник! Но той не знае това.

— И кога си могла да го подведеш? Нали не работиш за него?!

— Разбира се. Той изобщо не би ме допуснал до работите си. Веднъж отидох при него в Мюнхен. Честно казано, отидох да му искам пари. А той имаше съвещание с оня дебелак Лазкин и с жената, която беше с теб във влака. Аз нямах търпение да разговарям с него и затова се мотаех пред вратата, не да подслушвам, разбира се, но все пак чух, че приказват нещо за Русия, за някакъв ур-ал, правилно ли го казах?

— Да има такава планина.

— Разправяха се, че някакъв човек оттам ще докара плутоний и трябвало да го посрещнат и да осигурят преминаването му през митницата. Чух това, но когато получих парите от татко, веднага си заминах и забравих за всичко… А откакто бях в оная секта, „Пътят на истината“, и монасите ме дрогираха, не мога да се отърся от мисълта, че нещо са ми откраднали. Но всичките ми вещи и пари си бяха на мястото и аз реших, че това е някаква психоза, получена от наркотиците… Съвсем наскоро си дадох сметка, че те са изцедили от мен всички сведения — както за самата мен, така и за баща ми. Очевидно съм разказала и за плутония, та затова се провали тази ваша операция, нали?

Марк мълчеше.

— Кажи ми, моля те? — настоя Кристина.

— Да, но в тази операция претърпя провал само баща ти, а Лисо не можа да избяга от мен, така че не можем да я смятаме за неуспешна — само за променена донякъде. Кристина, не помниш ли кой беше с теб, когато си била дрогирана?

— Нали ти казах по-рано. Беше оня Едуард, който после ме изнасили…

— Ето каква била работата! — несъзнателно възкликна Марк на руски.

— Ругаеш ли, Ген? — разтревожи се Кристина. — О, извинявай, Марк… сигурно съм предизвикала големи неприятности, а?

— Не, не. — Марк я целуна, за да бъде по-убедителен. — Напротив, много добре стана, че си спомни за това. Сега вече могат да бъдат обяснени много неща….

Заспаха призори и се събудиха чак на обяд, а когато станаха, изтичаха в градината, за да се полюбуват на разцъфтелите декоративни вишни. Бледорозовите цветчета, отрупали голите причудливо разкривени клони, изглеждаха още по-крехки и нежни на фона на виолетово-кафявата кора.

— Те не чакат да увяхнат — тихо произнесе Кристина. — Стоят само няколко дни и отлитат млади и свежи, затова цъфтежът на сакура е толкова кратък и прекрасен.

Следобед Марк легна да поспи, а неуморната Кристина отиде в Токио, за да се обади на някакъв си „Турецки“ в Москва и да му прочете бележката, която той набързо написа на руски с латиница.