Фридрих Незнански
Плутоний за Исус (17)

2.

Мургавият, жилест и як като вековен дъб немец гледаше през прозореца. Ниският и закръглен като буре Борис Лазкин с шумно сумтене пиеше бира, а на лицето му бе изписана сложна гримаса, изразяваща, от една страна, удоволствието, с което къпе дебелите си устни в халбата, а от друга — отчаянието, което бе дошъл да сподели с хер Шилер.

— Значи, вие смятате, Борис, че всичко е свършено? — тихо попита немецът.

— Да, с тази пратка от стоката!

— А имате ли хора, които ще ни докарат следващата?

— Засега нямам.

— Борис, откъде научихте за катастрофата?

— От вестниците.

— И какво мислите?

— Очевидно е била причинена от бомба.

— А кой я е сложил?

— Същите хора, които убиха Тузик.

— Логично. Но как се е озовала тази бомба в самолета?

— Лепнали са я за корпуса, докато Курт се е мотал насам-натам.

— А сега ме изслушайте внимателно, Борис, защото аз имам по-пълна и по-интересна информация. Полицията се занимава с катастрофата от едно денонощие и вече е стигнала до някои заключения. Експлозията е станала вътре в самолета, разбирате ли? И до този момент са открити останките само на трима души — двама мъже и една жена.

— Лариса… — шумно издиша Борис.

— Да. Напълно са идентифицирани двама — Колбина и нашият Курт. Отломките на самолета и труповете са били пръснати на сравнително ограничен периметър, което предполага, че ако в самолета е имало и други хора, телата им щяха да бъдат открити. И най-важното: намерени са части от метален съд, който със сигурност може да е бил касетата с плутония. Но в радиус няколко километра от мястото не са открити следи от радиация, по-висока от съществуващата в природата.

— Какво?!

— Да, Борис, така е, в самолета не е имало плутоний. А това означава, че някой от нашите приятели води нечестна игра. Как мислите, кой би могъл да е?

Лазкин твърде енергично сви рамене, при което разплиска бирата си.

— Впрочем вие направихте ли онова, за което ви бях помолил?

— За какво сте ме молили?

— За антропометричните характеристики на онези, които трябваше да дойдат при нас: господин Лисовски, господин Месхиев и господин Бобров, нали така?

— Да — кимна Лазкин, — всичко е направено. Дори имаме снимките на Лисовски и Месхиев.

— От тези трима мъже двама работят срещу нас. Надявам се, разбирате какво ни заплашва?

— Естествено!

— Следователно ще оставите за известно време бирата и ще се приберете вкъщи, за да обмислите и ми предложите някакъв вариант за действия. И не губете време! Имам чувството, че над главите ни вече се събират буреносни облаци. И не забравяйте, че при всички случаи първата мълния ще се стовари върху вашата глава!…

3.

С помощта на заместник-главния прокурор и стария си приятел Костя Меркулов Турецки съумя да вдигне на крак целия отдел за взаимодействие с полициите в чужбина при Главно управление за борба с организираната престъпност на Руската федерация. Лично началникът на отдела загуби почти цял ден, за да свърже Турецки със заместник-началника на немската криминална полиция Клаус фон Диц, който при разговора по телефона създаде впечатление у Александър Борисович на непринуден и весел човек.

— И така, какво искате, Александър? — попита той на доста добър руски език.

Турецки не пропусна да му направи комплимент по този повод.

Клаус се позасмя.

— За това трябва да благодаря на вашите клиенти, тук те са твърде… как да се изразя… твърде много, да!

— Засега ме интересува само един…

— Кой?

— Искам да ви предупредя, Клаус, че той не фигурира във вашите картотеки. Сега за първи път е минал границата…

— Кога?

— Преди два… или вече три дни.

— Легално ли?

— Че как иначе? — учуди се Турецки.

— О, Александър! От Полша има цял трафик с определена такса на човек…

— Нима?

— Да. Небрежност, ще кажете, нали? Това е отплатата за спокойния ни живот.

— Нека да ти кажа името му, Клаус — Бобров.

— Боброфф — внимателно повтори Фон Диц.

— А малкото му име е Генадий.

— Записвам — каза немецът. — И какво да правим с него?

— Задръжте го на всяка цена и не го пускайте, докато не пристигна.

— Може би ще бъде по-просто твоите момчета да го арестуват, когато дойдат? — предпазливо попита Фон Диц. — А ние ще помагаме.

— Клаус, няма никакъв проблем, ако ставаше дума за обикновен престъпник. Но той е твърде опасен. Сега ще ти изпратя по факса неговата снимка, а после ме питай каквото поискаш, съгласен ли си?

— Гут — кратко отговори немецът.

Докато чакаше, Александър Борисович разсеяно търкаляше моливите по бюрото си. Общо взето, всичко вървеше добре, като се изключи сериозното провинение на Марк Майер. Имената и външните белези на убийците на Тузик и Колбин бяха вече известни, така че работата по делото бе почти приключена. В момента Олег Величко се занимаваше с дебеловратите сектанти, арестувани в нощния клуб. При всички случаи рано или късно те щяха да кажат какво са предали чрез Секача за Лисовски. Макар че като се вземе под внимание към какво така упорито се бяха стремили, не е трудно да се досети човек. Но ако са предали на Марк откраднатия от завода плутоний, защо той е заминал с него в чужбина? Вероятно не е имал възможност да се отърве от така наречените си съучастници? Но той можеше просто да се обади, че стоката е при него. И тогава щяха да намерят начин да арестуват и тримата още на аерогарата. А може би пък е искал да стигне до края на престъпната верига и да открие кой е купувачът? Добре би било, но каква полза? Ако е немец, така или иначе няма да могат да го арестуват.

Когато изпращаше на Фон Диц снимката на Марк, Турецки отбеляза в единия ъгъл истинското име и длъжността на капитана от криминалната милиция, за да не го застрелят в разгара на някоя гонитба. Руските емигранти доста бяха дотегнали на немците, които и без това си имаха главоболия със собствените престъпници. Човек можеше да ги разбере.

Телефонът иззвъня след един час.

— Фон Диц е.

— Слушам ви внимателно.

— И много добре, че ме слушате внимателно. Господинът, който ви интересува, е пристигнал в Берлин с още двама мъже. Лисовски и… е-е… Мес-хи-еф, който е от Кавказ.

— Да, да!

— Посрещнала ги е една дама. После са прекарали две денонощия в хотел „Бергхаус“. Четиримата. Вчера са заминали с влак за Хановер. Там на спортния аеродрум ги е чакал самолет. Самолетът… Александър, е катастрофирал.

— Какво?!

— Не се тревожи, Александър. В самолета е имало само трима души: жената, пилотът и третият — както засега се предполага, — е бил Месхиеф. Самолетът е бил взривен. Не ти ли изглежда странно това?

— Дори много странно!

— Може би човекът, който те интересува, вече не е съвсем твой човек?

— Трудно ми е да го повярвам, Клаус, но при всички случаи Бобров трябва да бъде намерен. Сега ще ти изпратя по факса едно интересно предложение…

Турецки отчетливо написа с черен флумастер краткото си послание и го изпрати по факса на бонския номер на Фон Диц.

Той го прочете и полушеговито, полуразтревожено каза:

— Сега вече разбирам, Александър! Ти си най-големият мафиот в Москва! Искаш да насъскаш срещу мен нашите специални служби, та после никой да не пречи на вашите момчета, прав ли съм?

— Донякъде, Клаус — тъжно се усмихна в телефонната слушалка Турецки.

— Бях забравил, че има „донякъде“, Александър — печално призна Фон Дик.

— А това значи, че в думите ти има известна истина, макар че всъщност…

— Ще изпълня молбата ти, Александър.

— Благодаря!

4.

От известно време Турецки си мислеше, че все пак трябва да се прибере вкъщи и да се наспи, защото нито с усилие на волята си, нито с кофеина можеше да се пребори с тежката умора и мрачното настроение…

В този миг продължително иззвъня директният телефон… Ох, тая работа! Няма свършване! Но виж, следователят Турецки може и да свърши двайсет години по-рано от това напрежение. Подмами го мисълта, че може да го търсят от къщи, тъй като звънеше директният телефон.

— Турецки, слушам.

— Привет, Саша, как си? Да не те откъсвам от някоя спешна работа?

Унило и с неудоволствие Турецки разбра, че се обажда банкерът Сергей Бибарцев, чийто глас позна едва след известни усилия.

— Здравей, Серьога, да не се е случило нещо?

— Абе имам да ти казвам някои работи, но не се обаждам само за това. Искам да те поканя на сауна, да се понапарим, какво ще кажеш?

Турецки се обърка:

— Ей така, по средата на седмицата?

— Защо не? Когато човек е в стресово състояние, трябва да се отърси от него!

— Но аз не съм подготвен! Нямам нито хавлия, нито чехли…

— Спокойно, всичко има! Да пращам ли колата?

— Изпрати я — съгласи се Турецки. — Защото просто не ми се тръгва.

… Бибарцев се оказа прав: сауната и прохладният басейн превърнаха тежката преумора в приятна отпадналост.

Турецки бе отказал обилната вечеря и студената водка, смяташе да вечеря вкъщи, със семейството си, тъй като започваха вече да му се сърдят. Затова на масата бяха сервирани само бира, ядки и раци.

— Е, благодаря ти, Серьога — с искрена признателност каза Турецки и вдигна халбата си. — Смятай, че вече си ме релаксирал и можем да поговорим по работа.

— Извинявай, Саша, че пак ще те занимавам с проблемите си, но нали знаеш, че винаги човек се обръща към онзи, който вече веднъж му е помогнал…

— Но аз с какво съм ти помогнал? — учуди се Турецки. — Направи го нашият млад приятел. Така че него трябваше да поканиш на сауна за благодарност.

— А защо не? — оживи се Бибарцев. — Хайде да го извикаме?

— Няма да може, в командировка е.

— Жалко… Та ето за какво исках да те помоля, Саша. Искам пак да ми намериш някой енергичен и оправен човек!

— Защо? Всичко наред ли е със сина ти?

— С Едик ли? Слава богу! Сега той ми помага, взе си за известно време отпуска от колежа.

— Отпуска ли? И за какво?

— Не за какво, а защо. Защото иска да изчака цялата тая шумотевица със сектата да отзвучи. Разбираш ли, неприятно му е, че там много хора знаят за посещенията му в тази секта и ще започнат клюки, ще се лепне полицията…

— Ясно. Извинявай, че те прекъснах, разказвай по-нататък.

— Трябва ми човек, запознат със спецификата на нашата работа, който да се помотае из банката, да огледа едно-друго, да се ориентира, така да се каже, какво е положението…

— Защо, да няма нещо гнило?

— Абе на езика на програмистите бих го нарекъл вирус. Някой тайно източва парите ни и си ги превежда другаде.

— Къде?

— Ако знаех къде, щях да знам вече и името на вируса!

— И много ли е източил?

— Зависи от каква гледна точка се преценява, но доста — триста.

— Какво триста?

— Триста хиляди долара.

— Имам предвид един такъв специалист с широка квалификация, ще го попитам дали ще се справи. Но бих те помолил да му дадеш някакво възнаграждение, да речем, по граждански договор или както ти бъде по-удобно. Не защото изпитвам към тебе някаква класова омраза, а просто защото моят специалист е пенсионер и една хилядарка отгоре ще му бъде добре дошла…

— Няма проблем, Саша!

Когато мълчаливият шофьор го докара пред входа на кооперацията, Турецки почти спеше, но с последни усилия на волята си прогони съня, за да пообщува поне един час със семейството си.