Стюарт Уудс
Нещо гнило в Ел Ей (64)

62.

Чакащите в подземния гараж Рик и Дино слушаха напрегнато радиостанциите си, докато недалеч от тях се отваряха и затваряха вратите на асансьора, влизаха и излизаха хора. После чуха Стоун да казва:

— Пристигнах.

— Боже! — изненада се Дино. — Чува се толкова добре. Бих искал и аз да мога да дам на хората си такава техника.

— Шшш — прекъсна възторзите му Рик. — Той вече е в приемната.

Чуха Стоун да се представя на секретарката и да замълчава. После я чуха да поканва Стърмак в кабинета на Иполито и накрая чуха Стоун отново да казва няколко думи. После се чуха само меки стъпки и след това нищо повече освен лекото съскане на белия шум.

— Намерили са системата — каза Дино и отвори вратата на колата. — Да вървим.

— Почакай малко. Никой не го е претърсвал, щяхме да чуем. Той просто е влязъл в екранирано помещение. Нека изчакаме и послушаме.

И наистина, чуваха се откъслечни думи, но нищо разбираемо.

— Поне е успял да ги накара да говорят — удовлетворено каза Рик. — Добре че има и касета.

Продължиха да случат лекото пращене, на чийто фон пробиваше по някоя неразбираема дума.

— Може би проблемът е между нас и буса — предположи Рик. — Я да излезем. — Той слезе от колата и тръгна да излиза от гаража, следван от Дино.

Рик прекоси улицата, заобиколи буса и рязко почука на плъзгащата се врата. Вратата леко се открехна.

— Грант и Бакети — съобщи Рик. — Пуснете ни вътре.

Вратата се доотвори, Рик и Дино влязоха и вратата отново се затвори зад тях.

— Получаваме ли нещо от Стоун? — попита без предисловия Рик.

— По някоя дума от време на време. Нещо блокира сигнала.

— Това не ми харесва — каза Дино. — Мисля, че трябва да влезем.

— Още не — настоя Рик. — Знаем, че говорят. Ако чуем нещо, което да прозвучи като начало на неприятностите, ще дам заповед, но дотогава — не.

Пукането продължи още малко и в един момент внезапно спря.

— Пак го чувам добре — каза радиооператорът.

— Пусни го на говорител — нареди Рик.

Чуха стъпки по циментов под, после звук от качване по стълби, след това се разнесе гласът на Стоун — силен и ясен:

— Кажете ми, никога ли не сте имали неприятности с полицията?

Рик сграбчи ръчната си радиостанция.

— Грант е — каза той. — Тръгваме! Всички!

Дино го хвана за ръката.

— Чакай, слушай!

Отново гласът на Стоун:

— Къде отиваме с този хеликоптер? — и шум на развъртащи се витла.

— О-о, мамка му! — изсъска Грант. Отвори вратата на буса, изскочи навън и погледна нагоре. Голям черен хеликоптер се вдигаше от покрива на „Сейф Харбър Банк“. Вмъкна се бързо обратно в буса. — Включи ме на командния канал — заповяда той на оператора. Мъжът завъртя някакъв ключ и кимна. — Говори лейтенант Грант — каза Рик. — Свържете ме с авиацията.

Миг по-късно се разнесе женски глас:

— Въздушно отделение към Полицейско управление на Лос Анджелис.

— Аз съм лейтенант Грант. Веднага ме свържете с вашия командир!

— Слушам, сър, свързвам ви с дежурния по база.

— Дежурен въздушна база слуша — отчетливо изрече мъжки глас.

— Обажда се лейтенант Ричард Грант. Говоря от името на началника на детективския отряд. Голям черен хеликоптер току-що излетя от покрива на сградата на „Сейф Харбър Банк“ в централен Лос Анджелис и виждам, че се насочва на юг-югозапад. Искам от вас да пренасочите насам всичко, с което разполагате в момента във въздуха и да прехванете този хеликоптер. Не стреляйте, повтарям, не стреляйте по него — един от хората ни е на борда му. Искам да бъде принуден да кацне и ако се насочва към Мексико, при никакви обстоятелства не трябва да му бъде разрешено да прекоси границата!

— Разбрано, лейтенант — потвърди дежурния командир на базата.

— Какво можете да насочите натам?

— Имам два хеликоптера на площадката в постоянна бойна готовност и четири други из въздуха на различни места. Разполагам и с два самолета, които изпълняват задачи.

— Дайте всичките, искам максимално покритие.

— Разбрано, сър.

— Помнете, не трябва да преминават границата. Уведомете въздушните диспечери да не дават разрешение на никакви хеликоптери за полети в южна посока, ясен ли съм?

— Напълно, сър, вече действаме.

— Ей, докато действате, пратете нещо в центъра да ме вземе. Къде може да кацне вашият човек?

— За колко души става дума, сър?

— За колкото може повече.

— Имам патрул във въздуха недалеч от парка Макартър, който може да вземе още двама души.

— Тръгваме натам. — Рик се обърна към един от полицаите: — Пали и да виждам двата ти крака върху педала на газта! Няма да сядаш на седалката! А вие там, останете на честотата на Барингтън.

Някой тресна вратата на буса, който вече правеше обратен завой. Друг сложи „буркана“ на покрива и включи сирената.

— Знаех си, че не трябваше да го пускам сам — промърмори Дино.