Стюарт Уудс
Нещо гнило в Ел Ей (39)

37.

Когато Стоун се прибра в „Бевърли Хилс Хотел“, до него веднага се приближи момчето, което паркираше колите.

— О, м-р Барингтън, вие нали ми казахте, че няма да ползвате мерцедеса известно време?

— Точно така.

— Ами, вашата приятелка мис Тиърни го взе и излезе преди десетина минути.

— Излезе?! — не повярва на ушите си Стоун.

— Точно така.

Стоун влезе в хотела озадачен и се качи в апартамента си. Личните принадлежности на Барбара още бяха там, а на нощната масичка имаше оставена бележка:

Мили Стоун,

Забравих си гримовете на яхтата на Марти и отивам да си ги прибера. Ще се поразходя из магазините и по-късно следобеда ще се прибера.

Барбара

— О, господи — простена Стоун. Изтича надолу по стълбите и нареди веднага да му докарат колата.

Момчето беше объркано.

— М-р Барингтън, когато става дума за няколко минути, можете да я оставяте пред входа — каза то.

— Съжалявам — каза Стоун, тръшна вратата и потегли със свистене на гумите. Отиде на Марина Дел Рей с максималната възможна скорост, обезпокоен, че може да се появи Мартин Бероун и да завари Барбара в момент на изнасяне. Не беше сигурен каква история би разказало момичето, ако върху него бъде упражнен натиск, а последното нещо, което искаше, бе да го излага на каквато и да е опасност. Когато пристигна, колата на Арингтън беше пред магазина.

Паркира и бързо тръгна покрай понтоните, към мястото, където бе акостирана „Палома“. На яхтата не се забелязваха хора. Той се огледа, поколеба се за момент и скочи на борда й. Вратата на кабината беше заключена и Барбара не се виждаше вътре. Слезе бързо, тръгна обратно към колата си и в този момент видя нещо, което му достави истинско удоволствие: голям, монтиран на баржа кран внимателно търсеше път между понтоните. Стоун спря на главния понтон и избра място, откъдето да наблюдава най-добре спасителната операция. Няколко минути бяха необходими на леководолазите, за да прекарат въжетата под корпуса на потопената „Мария“, после кранът бавно започна да я издига. След малко спортната яхта излезе над водната повърхност и бе вдигната на нивото на понтоните. Леководолазите съблякоха неопреновите костюми и пуснаха помпите, които трябваше да източат водата от нея. Стоун с удовлетворение отбеляза, че последната фаза на операцията се оформяше като доста продължителна. Надяваше се вътрешното обзавеждане да е напълно повредено.

Тръгна назад към паркинга и в същия момент замръзна на място. Колата на Арингтън я нямаше. Качи се на стария си наблюдателен пункт — автомата за сладолед — и огледа улицата в двете посоки, но от колата нямаше и следа. Скочи на земята и видя поршето да завива в паркинга на освободеното от мерцедеса място.

Зализан симпатичен мъж в костюм на райе слезе от колата, заключи я и тръгна по рампата към понтоните. Стоун го проследи с поглед да се отдалечава в посока на „Палома“. Това явно беше Мартин Бероун и беше повече от очевидно, че не е в Мексико. Бероун се скри зад мачтите, но точно когато Стоун се канеше да си тръгва, отново се появи, този път тичайки.

Стоун се качи в колата си и свали ниско над очите си сенника. Явно силно обезпокоен, Бероун изтича до кръстовището и огледа улицата, несъмнено търсейки Барбара. Върна се, говорейки си нещо под носа и видимо нещастен. Спря на паркинга дълбоко замислен, после се качи в поршето и потегли.

По дяволите, изруга Стоун, я да видим къде ще отиде. Държейки се на разстояние зад него, пое след добре забележимата спортна кола през каньоните на централен Лос Анджелис. Знам къде отива, сети се той и се оказа прав. Бероун зави в гаража пред централния офис на „Сейф Харбър Банк“. На Стоун му се щеше да го проследи до кабинета на Иполито и да чуе как обяснява, че приятелката му е избягала с мерцедеса на Арингтън Колдър. Нещо му подсказваше, че разговорът би му доставил удоволствие.

Остана в колата си и изчака близо четиридесет минути, преди поршето да изникне обратно от гаража и да завие в източна посока. Стоун го последва до Бевърли Хилс, където то зави в портала на имение на Бевърли Драйв. Записа си адреса и потегли към хотела.

 

 

— Появявала ли се е мис Тиърни? — попита с надежда, като оставяше колата си.

— Не, сър, не още — отговори момчето.

— Благодаря — и Стоун пое по стъпалата нагоре към апартамента си.

Изминаха два часа, през които той безидейно превключваше от канал на канал, когато влезе Барбара.

— Здрасти — жизнено каза тя.

— Здравей — отговори й той. — Радвам се да установя, че още си жива.

— Не те разбирам — отговори му момичето и се друсна на леглото до него.

— Защото хората, с които Мартин Бероун има вземане-даване, са лоши и ако макар и за секунда решат, че можеш да им създадеш някакви неприятности, ще ти причинят неща, които едва ли би искала да ти се случат.

— И защо ще постъпят така? — неразбиращо се намръщи тя.

— Барбара, ще ти кажа толкова, колкото мога в момента — въздъхна Стоун. — Колата, която караш, принадлежи на Арингтън Колдър, съпругата на Ванс Колдър. Тя ми е приятелка.

— Колко добра? — поинтересува се Барбара.

— Преди да се омъжи за Ванс, бяхме доста близки.

— Познаваш Ванс Колдър?

— Да.

— Тогава защо не му се обади онази вечер в ресторанта?

— Защото не исках Ванс да ме види.

— И защо?

— Нека ти обясня и не ми задавай въпроси, преди да свърша.

— Добре.

— Жената на Ванс изчезна преди две седмици и никой не знае къде се намира.

— Дори и Ванс?

— Най-вече той. Обеща да не ме питаш нищо, докато не свърша.

— Добре, продължавай.

— Има нещо, което не е наред. Ванс ми се обади в Ню Йорк и ме помоли да дойда тук, за да намеря Арингтън, но когато пристигнах, той беше загубил желание да се занимавам с това. Подобна смяна на настроението ми се стори много подозрителна, така че се залових с издирването й по собствена инициатива. Това явно е подразнило м-р Иполито — шефът на Мартин Бероун.

— Познаваш м-р Иполито?

— Запознахме се на парти в дома на Ванс.

— Бил си в дома на Ванс? Как изглежда?

— Барбара!

— Извинявай, повече няма да те питам нищо, докато не свършиш.

— Добре. Докъде бях стигнал?

— Че си подразнил м-р Иполито.

— Аха, да. Той ме покани на друго парти, този път на борда на неговата яхта, но изпрати двама тъпи главорези, които ми вързаха една котва и ме хвърлиха в океана. — Тя отвори ужасено уста, но Стоун сложи ръка върху нея. — Не се удавих, както виждаш. Освободих се от котвата и едни хора, които минаваха наблизо с лодка, ме извадиха от водата. Сега се опитвам да разбера какво се е случило с Арингтън Колдър и не искам Иполито да узнае, че още съм жив. Казах ти да дойдеш тук с колата на Арингтън, защото исках Иполито и хората му да започнат да се безпокоят. Явно тази стратегия е успешна, защото днес следобед Мартин Бероун се появи на Марина Дел Рей, разбра, че си се изнесла, видя, че и колата я няма, и веднага се отправи към Иполито, за да докладва за случилото се. Това означава, че те ще пожелаят да разберат какво се е случило с колата, ще искат да узнаят какво се е случило с теб и аз мисля, че трябва да си страшно внимателна и да не си подаваш носа от хотела. Ако наистина се налага да отидеш някъде, ще наема кола, но моля те не карай повече мерцедеса, защото може да се окаже адски опасно за теб. Разбра ли ме? — Тя кимна, отвори уста и бавно я затвори. — Сега можеш да задаваш въпроси.

Тя лъчезарно се усмихна.

— Как изглежда къщата на Ванс Колдър?