Стюарт Уудс
Нещо гнило в Ел Ей (10)

8.

Стоун спря на паркинга на „Бел Еър“ и хвърли на притичалото момче ключовете от колата. Влезе във фоайето и се наложи да попита къде е барът. Салонът го изненада — беше повече в английски, отколкото в калифорнийски стил, с тъмна ламперия по стените и огън в красивата камина. Бети вече седеше на малко канапе до камината, а край нея се навърташе скучаещ сервитьор — беше едва десет часа и посетителите още се брояха на пръсти. Седна до нея и си поръча бренди.

— Благодаря, че дойде. Съжалявам, че не можахме да поговорим на партито.

— О, моята работа там беше да ухажвам Арлийн. Ванс ми бе поръчал да не й давам възможност прекалено дълго да разговаря с когото и да е от гостите. Беше много неспокоен от присъствието й. Още не мога да си обясня защо изобщо я покани, а и той не ми каза, когато го попитах направо.

— Сигурен съм, че има своите съображения — каза Стоун, чувствайки се малко неудобно да знае нещо, което не е известно дори на секретарката на Ванс. — Той не ти ли доверява всичко?

— Не е длъжен. Просто двамата работим толкова близко един с друг, че му е трудно да скрие каквото и да е било. — Тя се усмихна. — Знаеш ли, ти беше хитът на партито.

Стоун притеснено се размърда.

— Не са ли така мили с всекиго?

Тя поклати глава.

— При нормални обстоятелства, на такова парти един дошъл от друг град адвокат ще може да разговаря само с тапетите.

— И как така толкова ме харесаха?

— Ти си красив, известен си им от пресата, по-млад си от повечето присъстващи мъже и си личен гост на техния домакин, който на свой ред е кинозвезда.

— Какви бяха тогава тези глупости за пробните снимки?

— Ти видя ли ги?

— Да… И едва издържах.

Тя се засмя.

— Аз можах да ги видя в зала заедно с дузина секретарки, които бяха чули за случилото се, и мога да ти кажа, че докато гледахме, във въздуха се носеше отчетлива миризма на вагинални сокове.

— Спри! — простена той.

— Ама ти май наистина се притесняваш! — изненада се тя.

— Цялата тази история е адски унизителна.

— Извинявай, аз съм свикнала да комуникирам с актьори, всеки от които незабавно би схванал какво могат да означават подобни пробни снимки за бъдещето му в този град.

— Аз нямам бъдеще в този град.

— Можеш да имаш, само да пожелаеш.

— Така твърди и Фред Суимс — обезсърчено каза Стоун.

— Хайде, Стоун, я по-весело! Не е като да те изхвърлят от града, намазан с катран и овъргалян в пера. Имаш своя звезден момент под светлината на рампата — наслаждавай му се! Повечето хора биха подскачали от радост!

Стоун се засмя.

— Права си, предполагам, само ми се събра малко повече слава, отколкото съм свикнал. И съм доста объркан.

— Какво има, малкия? — потупа го по бузата тя, сякаш говореше с хлапе.

— Ами, пробните снимки бяха доста странни — каза той. — И на всичко отгоре това парти тази нощ…

— Какво му имаше на партито?

— Виж, в града съм от има-няма двайсет и четири часа и вече имам пробни снимки, посрещнати с възторг, след което срещу приличен хонорар ми е предложена роля във филм. После се появява агент — явно от най-добрите — който ме умолява да ме представлява и… — Той замлъкна.

— Продължавай.

— Навлизаме в сферата на конфиденциалните разговори.

— Работата ми е да пазя тайните на Ванс. Предполагам мога да се справя и с твоите.

— Какво знаеш за Дейвид Стърмак?

Тя сви неопределено рамене.

— Той е важна фигура… макар основно да действа зад кулисите.

— Какво означава това?

— Ами никой никога не публикува нищо за начина, по който е сключил една или друга сделка, за участието му в този или онзи филм. Но се носят слухове…

— Какви слухове?

— Гледал ли си филма на Ванс „Време за раздяла“?

— Да, преди години.

— Ванс не трябваше да участва в този филм — тогава той имаше договор с друго студио и те не искаха да го освободят. Говори се, че Стърмак провел един телефонен разговор и десет минути по-късно Ванс имал ролята във „Време за раздяла“. Тя впрочем му донесе първия „Оскар“, а самият филм направи печалба от половин милиард долара по света. Хора, които разбират от тези неща, твърдят, че без Ванс филмът просто би изгърмял. Така че виждаш каква власт може да упражни Стърмак само с едно-единствено телефонно обаждане.

— И как така е концентрирал тази власт в ръцете си?

— Имал е нещо общо с профсъюзите.

— Какви профсъюзи?

— Професионалните гилдии, сдружения, синдикати — онези, в които членуват всички технически лица. Създал си е репутацията на човек, който е способен да разреши най-заплетените преговори. Представител е на поне два от тези профсъюзи… не помня кои точно… Това е всичко, което знам за него… е, освен че двамата с Ванс са много близки. Мога по-добре от останалите да кажа с кого Ванс е наистина близък, съдейки как приема телефонните обаждания. Когато се обади Дейвид Стърмак, Ванс изоставя всичко. Единственият друг, който се радва на такова внимание, е Лу Регенстайн. Третият в момента… си ти.

— Аз ли?

— О, ти определено си в горещия списък.

— Искаш да кажеш в момента?

— Е, никой не остава вечно в този списък на Ванс, но точно в момента ти си в него. — Тя смръщи вежди. — И защо е така, Стоун?

— Убий ме, не мога да ти кажа — честно отговори Стоун.

— Да, добре. Знам, че има някаква връзка с Арингтън, но още не мога да съобразя каква точно.

— Не съм разговарял с Арингтън от месеци.

Е, не бяха много месеци, но все пак повече от един.

— И няма да ми кажеш, така ли?

— Аз съм адвокат, Бети — отговори той, — и някои неща трябва да останат.

— Разбирам — потупа го тя по ръката. — И аз съм поставена пред подобни ограничения. Когато някой работи за Ванс, конфиденциалността е нещо, което се подразбира и високо се цени. Трябва да знаеш, че ако Ванс се хване за сърцето и тупне на място, половината град ще се нареди на опашка да ми предлага работа още преди да са пристигнали от бърза помощ. Но ако си позволя да кажа нещо за него, без да…

— Схващам — каза той.

— Значи и двамата се разбираме добре. — Тя се усмихна. Правеше го често и страхотно й отиваше.

— Ще ми дадеш ли един съвет? — погледна я той.

— Разбира се.

— Трябва ли наистина да приема тази роля, която така упорито ми предлагат?

Тя сложи ръка върху гърдите си.

— Мили боже! Ако не го направиш, Лу Регенстайн ще получи удар. Имай предвид, че при него това става без много шум: той просто повдига вежда и от този момент нататък не можеш да си направиш резервация за вечерта в нито един ресторант на града.

— Значи нямам избор?

Този път сложи ръка на бузата му.

— Не го приемай толкова трагично, малкия — в края на краищата става дума само за малко слава и пари. Повечето мъже биха се вкопчили в подобен шанс. — Тя понижи глас: — И повечето мъже досега да ми бяха предложили.

— Много сте смела, госпожице!

— Утре по това време вече всяка жена в „Центурион Студиос“ ще ти се е предложила… следователно трябва да побързам.

— Аз живея съвсем наблизо.

— Защо не ми покажеш…

Стоун подписа сметката, двамата излязоха от бара и тръгнаха към апартамента му. Тя сложи ръката си в неговата, но никой от двамата не проговори. Във въздуха висеше някакво очакване.

В апартамента светеше мека светлина и тя веднага се запъти към спалнята, разхвърляйки дрехи и бельо по пътя. Под вратата имаше подпъхнат плик, но в момента Стоун се вълнуваше от съвсем други неща. Пусна плика на нощната масичка до леглото и се залови със своите копчета.

Тя успя да се съблече първа.

— Не гаси — помоли и дръпна настрани покривката на леглото и горния чаршаф.

Послуша я.

Тя легна и сложи ръце зад главата си. Слънчевият загар по тялото й беше равен, без бели места — нещо, което не можеше да се види в Ню Йорк.

— Аз съм първа — отсече тя.

Той започна от гърдите й и бавно продължи надолу. Тя остана скръстила ръце на тила си, докато не стигне до края. Тогава впи пръсти в косата му и започна тихо да стене.

А след това дойде неговият ред. И чакането си заслужаваше.