Тим Коки
Катафалката, с която ти дойде (27)

27.

Казват, че номерът е в детайлите.

Направих омлети — с гъби, лук, червени чушки и сирене. Поръсих ги с магданоз и сложих единия пред жената, която отново бе облякла ризата ми и отново изглеждаше страхотно сексапилна, въпреки че очите й бяха подпухнали.

Закусихме, без да споменаваме за снощните разкрития. Направих кафе, отворих бурканче с джинджифилов мармалад и разрязах две английски кифли. Кейт остави недокоснати последните няколко хапки от омлета си. Алкатраз вдигна лапа, за да й покаже, че с удоволствие би ги изял.

— Мисля, че искаш да зададеш въпрос — каза Кейт, взе чашата си и отиде в другата стая.

Последвах я.

Тя седеше на пода. Бе опряла гръб в стената. Чистеше ноктите си. Чашата й беше на пода, между краката. Седнах на дивана. Кейт взе кафето си.

— Искаш да знаеш дали Лу Бауман е застрелял Чарли по погрешка, нали? И аз искам да знам. И дали две добре обучени ченгета могат да направят едновременно една и съща фатална грешка. И дали Лу Бауман случайно е направил няколко крачки назад, така че да е зад мен, когато е стрелял по Чарли и го е сторил едновременно с мен. Това искаш да знаеш, нали?

— Да — отговорих аз.

Кейт отпи от кафето си. Най-после изглеждаше малко по-свежа. Хубаво.

— Лу Бауман е застрелял умишлено съпруга ми. Знаел е, че е Чарли. Стрелял е, за да го убие.

— Но защо?

— Защо не се заловим да разберем?