Марк Олдън
Американска полиция (49)

49.
На заповедта се мъдри твоето име

Същата вечер се качих в лимузината, спряна на Блийкър стрийт — Макгиган седеше отзад и говореше по клетъчния телефон. Разговорът явно беше неприятен, понеже той се беше свъсил. Щом ме видя, каза в телефона, че щял да звънне след десетина минути, и веднага прекъсна връзката. Както личеше, срещата ни нямаше да трае дълго.

Бяхме на някакви си четири пресечки от мястото, където щеше да бъде празненството за набиране на средства за предизборната кампания на кмета Тъкър. Но Макгиган нямаше намерение да се появява там. Беше се отказал да ходи в последния момент. Причината? Аз.

Положението ми в полицейското управление се бе влошило. Макгиган не искаше да го виждат, че разговаря с мен. Не искаше да се озовава в едно и също помещение с мен. Не можеше да си го позволи. Както се изрази, съм бил нещо като Бермудския триъгълник на полицията и всеки, имал глупостта да се доближи до мен, после си скубел косите и съжалявал горчиво.

Затова и ми беше насрочил среща на Блийкър стрийт, нещо като главната улица в Гринич Вилидж, където са струпани не знам колко ресторанти, магазини, пивници и чешити. Карлайл и детектив Бонила пиеха капучино в кафене „Фигаро“ малко по-надолу по улицата. Така че бяхме само двамата с Дупчената глава.

— Лошата новина — оповести Макгиган в началото на нашия мъжки разговор. — Шефът на полицейското управление иска главата ти. Издал е заповед за арест, на която се мъдри твоето име. Обвинения в корупция, идващи от връзката ти с детектив Линда Шафино.

— А каква е добрата новина?

— Разполагаш с четирийсет и осем часа, докато заповедта влезе в сила.

— Страхотно, няма що! — възкликнах.

— Дауд е надушил за теб и за парите от дрогата на Кабрера Хлапето. Предполагам, че тъкмо заради тях и те обвиняват в корупция. Шефът настоява от полицията да се поразровят защо се бъркаш в разследването на такъв сложен случай. На убийството на детектив Линда Шафино де.

— Убийството, което разследвам по твоя молба.

— Същото.

— Нещо ми подсказва, че Боби Шашмата и равинът са ме взели на мушка — отбелязах аз. — И дано не ти прозвучи дръзко, но не изключвам и теб.

— Пак разполагаш само с четирийсет и осем часа, за да отървеш кожата.

— Искат да ме натопят. А Дауд се е оставил да го използват. Но нали, клетият, си е тъп като галош, не го разбира.

— Един полицай трябва да притежава най-различни качества — натърти Макгиган. — Сред тях е и прозорливостта. Понеже предстоят избори, Дауд се престарава, за да печели точки. Иска разследването на убийството на Линда Шафино да приключи час по-скоро и който му слага пръти в колелата, се превръща в негов кръвен враг. Драпа и да го показват по-честичко по телевизията, а какъв по-удобен случай от разобличаването на подкупни ченгета! Ако държиш някакви козове, разполагаш с четирийсет и осем часа да ги изиграеш.

Погледнах през прозореца и видях бял младеж — беше само кожа и кости и се бе издокарал в булчинска рокля, остър алуминиев сутиен и бяла диадема. Носеше отрупана със златни пайети пръчица, от която хвърчаха искри, и въпреки натовареното движение, препускаше на ролери по Блийкър стрийт.

— Имам един коз — споделих аз. — Но дали ще ми помогне, ще разбера утре.

— Не ми казвай какъв е — спря ме Макгиган. — Ако ти помогне, ще узная веднага, ако ли не, предпочитам да не бия на очи.

— Четирийсет и осем часа — повторих аз.

— И нито минута повече.