Марк Олдън
Американска полиция (47)

47.
Да опазим децата

Същия следобед в четири часа се намирах в Сентръл Парк и заедно с Хесус Бауза стоях насред Голямата морава, където при хубаво време мнозина идваха, за да поиграят на софтбол или футбол. Но днес времето не беше хубаво и наоколо нямаше жива душа.

— Дошъл съм сам — оповести Бауза. — Както обещах.

Стисках глока във външния джоб на балтона.

— Ще се ядосам много, ако ми извъртиш някой номер.

Хесус примига, загледан в небостъргачите около парка. Стоеше като на тръни.

— Няма да се случи нищо, не се тревожи — успокои ме той. — Мразя да се превръщам в мишена.

От остров Райкърс бях звъннал в службата и оттам ми казаха, че Бауза настоявал да ме види незабавно. Утре вечер в окръг Колумбия щяло да става нещо. Познавал съм човека, който щял да пострада. Това на човешки език означаваше: утре вечер Студентите ще гръмнат някого във Вашингтон. И аз познавам жертвата.

Потърсих Бауза у гаджето му. Той вдигна още след първото позвъняване — говореше доста припряно. Не било за телефон и да сме се срещнели. Отвърнах, че аз ще посоча мястото. Някъде навън, където да имам добра видимост във всички посоки.

В Сентръл Парк застанахме с гръб към театър „Делакорт“, край езеро Белвидир. Театърът беше затворен до лятото, когато в него даваха безплатни представления на пиеси на Шекспир. Бауза долепи длани до ушите си — да ги постопли. Опита се да запали цигара, но вятърът угаси пламъчето на запалката. Той се ядоса и я метна в езерото. После кръстоса ръце и започна да се потупва по раменете — явно беше премръзнал. Накрая зададе въпроса, който и двамата знаехме, че е неизбежен.

— Да не ме записваш?

Не го записвах и му предложих, ако иска, сам да провери и да ме претърси. Онзи се взря в очите ми и реши да ми повярва.

— Дай да се поразтъпчем — предложи, — студено е като в гъза на северна мечка.

Посочих на изток, към покрива на музея за изобразително изкуство „Метрополитън“, който се виждаше през върхарите на дърветата. Запътихме се в тази посока.

— Кажи ми за утре — подканих. — И за жертвата, която уж съм познавал.

— Става въпрос за Джули. Боби ме кара да замина за Вашингтон и да я очистя.

Спрях като закован, Бауза също. Джули не беше цвете за мирисане, същевременно обаче си беше дете, макар и доста лудичко. Домъчня ми за нея. Наред с това ми се искаше да я изправя на съд за убийството на Линда. Ала за да го направя, тя трябваше да бъде жива.

— Съвсем си е изтървала нервите и Боби вини теб — допълни Хесус. — Притеснява се, че щом знаеш за нея и Харви, ще вземеш да му отмъкнеш под носа парите. Иска да спаси Харви и мангизите, дето идват от Вашингтон. Смята, че ако попритиснеш Джули, тя като нищо ще пропее. А знае доста и може да му почерни живота. Затова и трябва да изчезне.

— И защо ми казваш всичко това? — учудих се аз.

— Искам да се измъкна от бандата.

— Шафино няма да ти позволи.

— На мен ли го казваш! — възкликва Бауза. — Но пак мога да отърва кожата, ако ти убедиш Джули да свидетелства срещу Боби. А през това време ние с Джина си обираме крушите.

— Ще си изгниеш тук, ако Джули спомене и твоето име.

— Помислил съм и за това — увери ме Хесус. — Утре няма да ида във Вашингтон. Затова пък ще заминеш ти. Отиваш значи там, сгащваш Джули на местопрестъплението и й съобщаваш, че Боби й крои шапка и иска да я убие. Докато теб те няма, ние с Джина се вдигаме и заминаваме. Ще се скрием някъде, докато арестуват Боби. А после може и да се върнем и аз да сключа с властите споразумение да свидетелствам. А може и да не се върнем, още не знам. Единственото, което знам, е, че утре се изнасяме.

— Ами ако не отида във Вашингтон?

— Линда беше убита от двама души — уточни Хесус. — Единият е Боби, но той ще мълчи като гроб. Остава Джули. Предполагам, че би дал мило и драго да тикнеш Боби на топло. И сигурно няма да жалиш сили, за да заловиш единствения човек, който ще свидетелства, че той е убил жена си. Накарай Джули да проговори, докато Боби не й е светил маслото.

Беше прав. Наистина бих дал всичко, само и само да докажа, че Шафино е убиецът на Линда.

— Някой от хората ви в окръг Колумбия може преспокойно да очисти Джули. Защо Шафино ще го възлага на теб?

— Не върви да сереш, където ядеш — натърти Хесус. — Инак всичко отива на кино. Някой от Ню Йорк трябва да отиде там и да свърши работата. Пък и ще се наложи Боби да се поизръси, ако го възложи на някого от тамошните. Знаеш го колко е стиснат. А от мен иска да го направя без пари, ей така, за черните му очи. — Хесус си пое дълбоко въздух. — Има още една причина да искам да се чупя от групата. Около това убийство ще се вдигне шум до възбог. Едно е да пречуках някоя чернилка или изнасилвач на деца — на никой не му пука. Съвсем друго — да очистиш Джули. Сестра й — полицайка, при това бяла, беше убита, дето е думата, завчера. Всички ще писнат на умряло. Пък и не ми се заминава, искам да си остана в Ню Йорк.

— Притесняваш се да не би на Джина да й се случи нещо, докато те няма ли? — поинтересувах се аз.

Хесус сви рамене.

— Боби разправя, че никак не му било приятно, задето си подпитвал Джина.

— Убивал си и преди. Какво толкова, ще гръмнеш и Джина.

Той начаса кипна.

— Майната ти! Чуваш ли се какви ги говориш!

— Понякога ме прихваща. Знаеш го по себе си. Но карай. Значи Джули е помогнала на Шафино да убие Линда, така ли?

Бауза още не се беше овладял. Издиша пара по посока на „Метрополитън“, после рече:

— Питаш ли ме, или ми го казваш?

— Досетих се, че Джули е прилъгала Линда да иде у баща си във Флъшинг — отвърнах аз. — Лайза Уотс е чула телефонния разговор, затова и Боби Шашмата я търси под дърво и камък — да си побъбрят. Джули е надрънкала на сестра си някакви небивалици за тип, който бил купил колата й, но й бил пробутал фалшив чек и че Линда трябвало да й помогне.

От студа пръстта в парка беше станала на камък. При нас дотича гладна катеричка, която се изправи на задни крачка и замоли да й дадем нещо за ядене. Вятърът подмяташе сухата шума около нозете ни и диплеше повърхността на езерото.

Затиснах с ръка шапката си, да не я отвее. В далечината някакъв ненормалник бягаше за здраве — свърна по една от безлюдните алеи. Дърветата още бяха голи, по тях нямаше и една-едничка пролетна пъпка.

— Във Флъшинг Шафино и Джули са прикоткали Линда да слезе в гаража — продължих аз — и са я убили. После са пренесли трупа и ножа на летище „Кенеди“, където е чакал онзи изпаднал тип — Морис. Добричкият клет Морис! Чернокож, бездомен, надрусан с евтини психотропни хапове, които може да си набави всеки. И не само това, но и с полицейско досие, дълго колкото телефонния указател. Тъкмо човек, какъвто се иска — пратен сякаш свише. Нали и Шафино ти каза това?

Бауза прехапа устна и се вторачи в земята, погълнат от потайните си мисли.

— Кажи му на Шафино другия път да си опича акъла — вметнах аз.

Хесус само дето не се свлече от страх.

— В какъв смисъл?

— Добре е измислил всичко. Лошото само е, че са го видели да влиза в гаража заедно с Джули и Линда. С други думи, имаме свидетел. Колкото и изненадващо да е това.

„Мъж с единия крак в гроба, който смята, че дъщеря му всеки миг ще излезе жива от гаража“, рекох си аз. Хесус си обърса носа с длан.

— И кой е този свидетел?

— Ако Шафино проявява интерес, знае къде да ме намери.

— Няма ли да ми кажеш името му?

— На какъв ти приличам бе, Хесус, на самото въплъщение на тъпотията ли? Дай да се върнем на убийството на Линда. Ами ако някой се запретне да разкопава чудния нов гараж, който Оги Дребосъка майстори в същата на Оз Лезневич? Какво ли според теб ще намери? Ами ако се натъкне на кръв и парченца от черепа на Линда?

— Нямам пръст в цялата тази история. Боби я уби.

— Хайде де, нямаш! Откъдето и да го погледнем, си си съучастник. Намерил си Морис, та Шафино да го използва и натопи, после си потулил престъплението. Да не забравяме и малките пътешествия, които редовно правиш до Вашингтон. Съучастник ли казах? Не, ти си си извършител на престъпления, а не само съучастник. При това на тежки. Искаш да отървеш дранголника? Тогава няма да минеш само с тая сълзлива история за Джули. Трябва да ми кажеш повече. Много повече.

Бауза пак се втренчи в земята и прехапа устна.

Бяхме наближили южния край на езеро Белвидир, където беше статуята на Ягело, цар на Полша и велик херцог на Литва. Умът ми не го побираше защо насред Сентръл Парк се мъдри паметник на полски цар.

— Нима твърдиш, че съм съучастник в убийството на ченге? — подвикна Бауза.

— Нима мечките серат в гората?

— Какво искаш от мен? Поднасям ти Джули на тепсия. Не ти ли стига?

— Пращаш ме във Вашингтон, а ти ще отпрашиш на юг. Мен ако питаш, ти правя услуга. Какво искам от теб ли? Например да ми кажеш с кого в кметството е свързан Боби Шашмата. Посочи ми поне една причина да ти върша мръсната работа.

Допълних, че както личи, Шафино върти на малкия си пръст равина. Исках да разбера как се е стигнало дотам.

— Прав си — съгласи се Бауза. — Елдър има дебели връзки, но това между Боби и равина е друга опера. Свързано е с щерката на кмета, момичето, което умря от свръхдоза хероин.

Хесус отказа да ми каже името на равина. Не че имаше някакво значение — знаех го и без него. Въпреки всичко историята наистина си беше прелюбопитна. Онова, което свързвало Шафино и равина, била Джанин, шестнайсетгодишната дъщеря на кмета Тъкър, младичка красавица с договор като фотомодел и бляскаво бъдеще. Падала си по равина и така малко по малко стигнали до леглото. Както ми обясни Хесус, при последната им среща телефонът на Шафино иззвънял. Обадили му се от мотел в градчето Йонкърс, където равинът бил с Джанин, която пък вече била много мъртва. Била се надрусала с хероин, към който се била пристрастила покрай приятелчетата си в модния бизнес, където си било съвсем нормално да живееш на високи обороти. Шафино викнал Бауза и двамата се притекли на помощ на равина. Пренесли Джанин в един вход в Харлем и от този миг нататък Шафино притежавал равина — телом и духом.

Попритиснах го да ми каже още.

— Шафино е очистил и Сантос Колон. Как го е направил?

Макгиган вече ми беше разказал какви главоболия си е имал Колон с изнудвачите в Пуерто Рико и как Студентите са предложили да го извадят от затруднението. Хесус ми доразказа края. Колон не само не приел предложението на Шафино, но и допуснал грешката да се раздрънка. В отговор Шафино му забучил нож за лед в ноздрата, откъдето пронизал и мозъка — така всички помислили, че Колон е умрял от мозъчен кръвоизлив. Мафията открай време прилагаше тази хватка, за да очиства набелязаните, и лекарите и съдебните медици нямаха друг избор, освен да направят заключението, че става въпрос за естествена смърт.

Казах на Бауза, че съм в състояние да издействам от властите в Пуерто Рико да ексхумират трупа на Колон. Но вероятно щяха да протакат до безкрайност, ако не посочех допълнителни доказателства срещу Шафино.

— Накарай Джули да проговори и не ти трябват други доказателства — натърти Хесус. — Тогава вече няма да има пречки пред ексхумирането на трупа на Колон. Знам, между вас с Линда имаше нещо. Нея не успя да спасиш, но може би ще опазиш сестра й. Ти решавай.

Отвърнах, че съм решил да тикна Джули в затвора, и то така, че да лежи до живот. Но Линда беше мъртва, а смъртта и вината вървят ръка за ръка — ще се чувствам виновен, ако не опазя Джули жива.

Бауза кимна.

— Шафино е съобщил във Вашингтон, че предстои да очистим Джули, и е поискал да ни съдействат — поясни той. — В едно от шкафчетата на гардероба на летище „Дълес“ ще бъде оставен пистолет, а също всички необходими сведения. Както и телефонен номер, където да звъннем, ако има нещо. Щом приключи, убиецът трябва да върне пистолета в шкафчето. Някой ще го прибере, ще го разглоби и ще хвърли частите на различни места в канализацията. После върви, че го търси.

— Вашите хора във Вашингтон кого чакат — теб или някого изобщо?

— Те не знаят кой ще иде — поясни Хесус. — Единственото, което знаят, е, че някой ще замине. Никога не съобщаваме името на нашия човек, те — също. Щом не знаеш нещо, няма как и да го издадеш. Не познавам никого от нашите хора във Вашингтон. Пък и за какво ми е? Отивам там, свършвам си работата и си тръгвам. Стоя в столицата има-няма един час.

— Ще отида — склоних аз. — Но само при положение че внесеш двайсет и пет хиляди долара в банкова сметка на името на жена си и на Гавилан. До утре на обяд да си го направил! После предай на Гавилан или на майка му да ми звъннат, за да потвърдят, че парите са внесени. И тогава ще замина вместо теб за Вашингтон. Точка по въпроса.

— Точка по въпроса ли? — повтори Бауза.

Зачаках — знаех, че ме е чул много добре и сега разчита, че ще намаля цената. Това обаче нямаше да се случи; гледахме се известно време и накрая Хесус отсече, че сме се споразумели.